Обмислят се разделно събиране на текстил и цели за оползотворяването му

Внедряването на система за разделно събиране на използвани дрехи, текстилни изделия и обувки на принципа на съществуващата за отпадъците от опаковки от 2025 г., обсъдиха представители на бизнеса и на екоминистерството по време на дискусия за кръговата икономика в текстилния сектор, организирана от Българската асоциация "Кръгов текстил" (БАКТ) и Българската стопанска камара (БСК) във вторник.

Двете страни се разбраха да се създаде работна група, която да изготви стратегия за прилагането на изменение на евродирективата за отпадъците. То все още не е окончателно приета, но предвижда въвеждането на продуктова такса за всеки пуснат на пазара текстилен продукт, която после да се използва за третирането му като отпадък, а също така засяга повторната употреба и ремонта на дрехи и обувки и рециклирането им.

Още през 2018 г. тогавашният екоминистър Нено Димов обяви намерението на ведомството да въведе такава екотакса, която да се плаща при пускането на българския пазар на текстилни изделия. Дори беше разработен проект на наредба за тази такса, имаше и конкретен план за задължение за събиране по 1.5 кг стари дрехи от човек още през 2023 г., през 2024 - по 2 кг, а пред 2024 г. и нататък - по 4 кг,. Това би довело до близо 10 000 т събрани стари дрехи, докато сега доброволно се събират едва 2 хил. т ежегодно в разположението около 230 съдове в 20 общини. А това е едва 2 процента от общо изхвърляните у нас 100 000 т стари дрехи годишно. Останалите отпадъци задръстват депата.

Този проект на наредба не бе харесан от засегнатите страни, изтеглен е и сега се прави нов вариант, който обаче ще бъде представен след окончателното приемане на евродирективата, каза зам.-министърът на околната среда и водите Николай Сиджимов. Ще се определят и задължителните цели за събирането на използваните текстилни изделия, допълни той, но не се ангажира с размера им. Сиджимов каза още, че се предвижда въвеждането на регистър на фирмите, които внасят или произвеждат текстилни изделия у нас, за да се контролира по-добре пътят на текстилните изделия, но бизнесът повдигна въпросът как ще се обхванат дрехите и обувките, които българите масово поръчват онлайн през чужди сайтове и влизането им у нас остава извън обхвата на този регистър. Отвърнато бе, че това ще се следи от митниците.

Кой ще плати екотаксата?

От Българската ритейл асоциация обърнаха внимание, че масово дрехите на известни марки пристигат с препоръчителна цена за европейския пазар, над която не може да се продава и въвеждането на продуктова такса при вноса им ще намали печалбите на търговците, защото няма да може да начислят екотаксата в цената за потребителите. Сиджимов обаче им отвърна, че трябва да намерят начин да решат проблема.

Намерението за екотакса и за дрехите втора употреба разбуни бизнеса, според който това не е редно, защото за тях вече е платена такава преди първата употреба. Освен това дори и най-ниската подобна такса ще оскъпи стоките втора употреба, които обикновено се продават на много ниски цени и техните потребители са с ограничени финансови възможности.

В дискусията се включиха председателите на БСК Добри Митрев и на БАКТ Севдалин Спасов, както и зам-екоминистърът Николай Сиджимов, сн. БСК

"В новата текстилна стратегия на ЕС се отбелязва, че повторната употреба трябва да бъде поощрявана. Затова въпросната такса е в противоречие на тези препоръки, както и на йерархията на отпадъците. Това би нарушило основни европейски принципи като свободното движение на стоки и капитали - България е нетен реципиент на евросредства и едностранното облагане с подобна такса нарушава и принципа на солидарност. Освен това, облагането с продуктови такси би имало и негативен екологичен ефект - по отношение на въглеродните емисии и отровните газове, без значение в коя страна на ЕС ще се оползотворява отпадъка", коментира Севдалин Спасов.

Стимули за повторна употреба и ремонти

От Европейската организация на рециклиращата индустрия на свой ред отбелязаха, че навсякъде в Европа компаниите, които се занимават с повторна употреба на текстил, са изключени от обхвата на продуктовите такси и дори дейността им трябва да се насърчава.

От БСК отбелязаха, че е редно правителството да помисли за подпомагане на ремонтите на дрехи и обувки по примера на френското правителство, което обяви фонд за субсидиране на шивачи и обущари, за да се намалят крайните цени на ремонтите и те да са по-изгодни, отколкото да се хвърля яке или обувки, само защото се е скъсал ципът, а смяната му излиза скъпо и потребителите предпочитат да си купят нова дреха или обувки.

Според председателя на БАКТ събираемостта и оползотворяването на използваните вече дрехи може да се повиши много над заложеното от ековедомството с определени стимули за повторната употреба на дрехи. Отпадането на ДДС за продаваните дрехи втора ръка може да е такъв стимул, защото за тях вече е бил платен данък добавена стойност при първата им продажба, смята той.

Сегашните контейнери имат неизползван капацитет

Спасов също така е на мнение, че при налични стимули дори съществуващите към момента доброволно поставени контейнери за събиране на старите текстилни изделия могат да обработват до почти една трета от годишно генерираните в България текстилни отпадъци. Той призна, че при задължаване да се разполагат такива съоръжения в цялата страна и дори в малки общини това означава сериозни инвестиции и няма да е изгодно за текстилния бранш.

В момента тези доброволни контейнери са купени и разположени от обединения между веригите за дрехи втора употреба и част от попадащите там артикули се продават от тях в магазините им у нас или се изнасят. Те обаче са предимно в големите градове, където има шанс да попаднат там много запазени дрехи или обувки. В малките населени места изобщо не може да има такива очаквания и попадналите там изделия ще са парцали за автосервизи или ще трябва да се депонират или изгарят.

Несправедливата такса смет

Председателят на БСК Добри Митрев коментира, че бизнесът има огромна полза от това ресурсите да се използват отново и за пореден път разкритикува общините, че продължават да изчисляват таксата смет според данъчна оценка на имота, а не според изхвърленото количество отпадъци.

"Това е несправедливо и по никакъв начин не мотивира населението да събира разделно", каза той. "Що се отнася до текстила и обувките, когато се говори за размера на продуктовата такса, е наложително да говорим и за правилното разходване на тази такса, защото към момента липсва всякаква конкретика", допълни Митрев.

"Проблемите са много, но трябва да намерим правилния подход, така че да няма допълнително натоварване на хората с едни големи продуктови такси, но да има и достатъчно ресурс, който да позволи ефективното управление на системата", заяви зам.-министър Сиджимов.

В резултат на дискусията бе решено да се създаде работна група, в която да има представители на всички заинтересовани страни, които заедно да начертаят плана за действия относно повторното използване и рециклиране на текстилните отпадъци.

mediapool.bg