България | Ср, 01 Май 2024г. 20:02ч. | АПИ обеща движението по магистрала "Струма" да бъде възстановено
Jaesung An from Pixabay" style="float: right; margint-left: 1.5em;" />
Служебното министерство на земеделието е договорило с Европейската комисия и през 2023 г. да използва опасни за пчелите препарати за растителна защита от групата на неоникотиноидите , които са забранени в повечето страни-членки от ЕС. Това призна привечер в сряда привечер министърът на земеделието Явор Гечев по време на заседание на парламентарната аграрна комисия в отговор на изричен въпрос, поставен от депутата от Албена Симеонова (“Демократична България”). Гратисът, който е извоюван от служебното правителство на Румен Радев се прави в полза на зърнопроизводителите, които ще могат да третират с тях семената от царевица
Разрешението е за Северна България
Разрешени са препарати, опасни за пчелите от групата на “неоникотиноидите”. В детайли, става въпрос за препаратите “Крайцер” и “Пикос”, които ще могат да се ползват само за третиране на царевица и само за Северна България, уточни заместник министърът на земеделието Крум Неделков. Това са препарати, които защитават семената на зърнените култури от вредители в почвата.
По време на дискусията стана ясно, че зърнопроизводителите са настоявали опасните препарати да бъдат разрешени за цялата територия на страната и да се разреши освен царевица с тях да се третира и слънчоглед, но в последствие е одобрено през цялата 2023-а година двата препарата да се ползват само в Северна България и само за царевица.
Земеделският министър Явор Гечев твърди, че такава отсрочка от ЕК е постигнала и Румъния, а също и Гърция, но направи уговорка, че за Гърция ще провери допълнително.
Как вредят химикалите?
Този тип препарати нанасят сериозни щети на медоносните и дивите пчели, показа анализ на ЕК, направен още през 2014-а година.
“Неоникотиноидите, които са нервни агенти, водят до широк кръг вреди при пчелите, сред които замайване, загуба на паметта и редуциране на броя на пчелите майки”, бе сред изводите на доклада.
Още през 2014 г. Европейската комисия наложи забрана, но остави вратички в нея. Тя позволи контролирана употреба на неоникотиноиди, когато има сериозно нашествие на вредители. Данните на ЕК показват, че в 13 от 28-те членки на Съюза има такава контролирана употреба, включително и в България. През 2015 и 2016 г. у нас е разрешено използването на 5 такива препарати. През 2017 г., по време на служебния министър Христо Бозуков те са потвърдени и са добавени нови 4 препарата. Оттогава страната ни периодично извоюва дерогация.
Албена Симеонова: Задава се масов мор на пчелите
“Тези препарати ще доведат до масов мор на пчелите. Изследване на “Грийнпийс” в Германия показва, че те водят до мор на пчелите, непрекъснато, че се използват само за третиране на семена”, коментира Албена Симеонова, която е и фермер и се занимава с биоземеделие. Тя посочи, че има алтернативни и щадящи насекомите препарати и не разбира защо не се използват те.
Бившият министър на земеделието Десислава Танева от ГЕРБ настоя Агенцията по храните да направи анализ дали има алтернатива на опасните неоникотиноиди и това проучване да бъде представено пред депутатите от парламентарната комисия по земеделие.
Отсрочката, постигната от България, по принцип противоречи със Стратегията на ЕС от "Фермата до трапезата", която не просто цели тотален край за опасните пестициди, но и намаляване на цялостната употреба на торове и препарати поне с 50% до 2030 г.
mediapool.bg
