Дебатът за бюджета: "Стабилна бедност" или "измамно богатство"

Държавата трябва да се насочи към политика на ограничаване на бюджетния дефицит, като е добре той да падне под 1% от БВП. Това препоръча управителят на БНБ Димитър Радев по време на разглеждането на първо четене на Бюджет 2024 в парламентарната комисия по бюджет и финанси във вторник. Финансовият министър Асен Василев предложи бюджет с дефицит от 3% или 6.2 млрд. лв. през 2024 г., както и поддържане на умерени дефицити до 2026 г. - политика, която бе силно разкритикувана от ГЕРБ.

Преди ден президентът Румен Радев заплаши, че ще наложи вето на държавния бюджет за догодина, ако "парламентът не озапти министъра на финансите". Днес към критиките се присъедини и управителят на БНБ, което отвори дебат за философията на фискалната политика - дали да се поддържат умерени дефицити или да се върви към баланс на приходи и разходи. Василев нарече управлението на държавните финанси при ГЕРБ "политика на стабилната бедност", а партията на Борисов отговори, че в момента се предлага "политика на измамното богатство".

БНБ: Необходими са буфери

Препоръките на БНБ към бюджета са в две основни посоки - да се направи опит да се поддържат антициклични нива на бюджетните разходи, съответно и на бюджетното салдо. По думите на Радев поддържането на процикличната фискална политика е предпоставка за макроикономически дисбалански, но освен това използването ѝ за по-продължителен период от време ограничава икономическия растеж.

"Провеждането на антициклично фискална политика в контекста на бюджета за 2024 г.

означава бюджетен дефицит в размер на 1%", каза управителят на БНБ. Според него е реалистично и трябва да се предвиди ясен тренд за намаляване на бюджетния дефицит в рамките на тригодишната бюджетна прогноза.

Управителят на БНБ препоръча буфер в бюджета, който да се използва, ако рисковете пред приходите се сбъднат. "Да се включат разпоредби в бюджета за поддържане на буфер около 9-10% при ангажиментите за разходи", предложи Радев. Той каза, че минималният размер на фискалния резерв също може да бъде увеличен с оглед запазване на функциите му за буфер за бюджетно финансиране.

Дебатът за бюджета: "Стабилна бедност" или "измамно богатство"

Бюджетна политика на "стабилната бедност" или на "измамното богатство"? В сблъсъка на тези две визии се състои дилемата за бюджета, ако се съди от политическия дебат в бюджетната комисия. В момента почти всички са срещу предложенията на финансовия министър Асен Василев, включително ГЕРБ и ДПС, които все пак подкрепиха проекта на първо четене (общо 13 гласа "за"), независимо от обструкциите си. Така той отива за разглеждане в пленарна зала.

От 2021 г. насам Асен Василев води политика на умерени бюджетни дефицити до 3%, която той планира да задържи и в средносрочен план. ГЕРБ смята, че това е отстъпление от водения в последните близо 25 години курс към сравнително строга фискална дисциплина. Василев обаче нарича политиката на ГЕРБ в последното десетиление в публичните финанси "политика на стабилната бедност" заради ограничените ръстове на социалните разходи, която предполага тя. По инициатива на Василев и със съдействието на почти всички партии от 2021 г. насам се стигна до поредица от повишения на пенсиите, заплатите и други разходи в социалната сфера, което Красимир Вълчев от ГЕРБ пък определи във вторник "политика на измамното богатство".

"Какво предлагате? Да се откажем от политиката на антицикличните дефицити и да преминем към политика на хронични дефицити? Колко години според Вас можем да си позволим да сме на 3% дефицит", попита Вълчев. Според депутата от ГЕРБ характерното при политиката на измамното богатство е, че има огромна инфлация, която за три години е изтрила не само част от дълга, но и около 30% от стойността на спестяванията на гражданите и фирмите, които са над 120 млрд. лв.

"Политиката на стабилната бедност, както вие я наричате, увеличи БВП на глава от населението по паритет на покупателната способност от 28% от средноевропейското ниво при влизането на България в ЕС до близо 60% в момента", посочи Вълчев. По думите му в съседна Гърция, която също следвала политиката на измамното богатство, същият показател за същия период е паднал от 70% на 67%. Вълчев оприличи политиката на Асен Василев на шофиране с несъобразена скорост. "Да, така можем да стигнем целта по-бързо, но можем и да катастрофираме", каза бившият министър на образованието.

Асен Василев отговори, че илюзорното богатство всъщност е доста реално. България бе от петте държави в ЕС през миналата година, в които доходите са нараснали в реално изражение, тъй като са изпреварили инфлацията, каза министърът. По думите му за пръв път от много време статистиката отчита по-малко напуснали страната, отколкото завърнали се. Освен това наскоро НСИ засече, че макар и леко, у нас се е повишил показателят за брой деца, родени от една жена.

И Василев, и Вълчев се съгласиха, че според икономическите изследвания, ако доходите в страната или БВП на глава от населението по паритет на покупателната способност достигнат 70% от средноевропейските, хората ще започнат да се връщат обратно, тоест ще обърне нетната външна миграция. "Представете си 300 000 – 400 000 човека да се върнат в България! Не си ли заслужава рискът тук-там да не сме в 3-те процента дефицит, макар че ние всъщност ги изпълняваме", посочи Василев. Според него 1% или 0% дефицит означава "окастряне на инвестиционната програма", което означава да останем "бедни завинаги".

Министърът повтори тезата си, че България не може да бъде богата държава, ако хората имат ниски доходи. Той е на мнение, че ниската производителност на труда в България всъщност се дължи на лоша организация на труда от страна на бизнеса и неефективен машинен парк. "Как българските работници защитават значително по-високи заплати на Запад? Едва ли за два часа полет с "Райънер" от София до Франкфурт получават кой знае колко нови умения", възкликна Василев. "Ние губим работна сила, защото не можем да й осигурим нормални доходи. Когато хората започнат да се връщат в страната, ще дойде и темата с квалификацията на работната сила", добави министърът.

"Разликата не е два часа в самолета, а 200 години стопанска история", отвърна Красимир Вълчев.

За пореден път Асен Василев обори прекомерното фокусиране върху икономическите прогнози при разработването на бюджета. Министърът припомни колко неточна и подценена се е оказала дори прогнозата за икономиката през тази година на служебното правителство, която бе изготвена през есента на 2022 г. Василев каза, че тази година най-вероятно БВП ще достигне 190 млрд. лв., което надвишава дори неговата собствена прогноза за 182-183 млрд. лв. от есента на 2022 г., която бе силно критикувана като свръхнереалистична.

По време на дебата Георги Ганев от "Демократична България" оспори тезата, че бюджетът на Василев е проинфлационен. По думите му повишените социални разходи не са чак толкова опасни за бюджета, а оптимистичната прогноза за БВП и приходите е по-скоро реалистична.

На подобна позиция се оказа и Йордан Цонев от ДПС, който обясни, че за толкова много години в политиката се убедил, че да се увеличават дефицитите не е толкова страшно, ако въпросното увеличение не отива за текущи разходи, а за инвестиции. "Смятам, че посоката на бюджетиране от една-две години е правилна макроикономически", обобщи визията си Цонев.

mediapool.bg