Кламер БГ - Бизнес новини: Готов е новият закон за БНБ, който ще замени борда с еврото

Готов е новият закон за БНБ, който ще замени борда с еврото

Бизнес

|
Вт, 21 Ноем 2023г. 18:50ч.
Готов е новият закон за БНБ, който ще замени борда с еврото

Снимка: БГНЕС

Българската народна банка (БНБ) ще претърпи сериозна трансформация от датата на въвеждане на еврото в България, която правителството се надява да бъде 1 януари 2025 г. Това става ясно от публикувания за обществено обсъждане проект за нов закон за БНБ. Той ще отмени сегашния закон за БНБ от 1997 г., който регламентира действащия режим на валутен борд, и ще включи България като една от държавите с право на глас (чрез ротация) при определяне на паричната политика на еврозоната.

Повечето от разпоредбите на новия закон препращат към приложимото европейско законодателство, за да няма колизия, става ясно от мотивите. БНБ ще продължи да се ръководи от два основни принципа – независимост и отчетност.

С приемането на еврото българската централна банка ще загуби част от автономията си, но в същото време ще придобие нов тип правомощия, произтичащи от участието си в Евросистемата.

Според сегашната система има ротация при гласуването в управителния съвет на ЕЦБ, като държавите в първата група (Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия) имат 4 гласа, а тези във втората (всички останали страни от еврозоната, в момента 15) – общо 11 гласа.

И след приемането на еврото управата на БНБ ще се състои от 7 души, сред които управител и трима подуправители (отговарящи за управленията "Емисионно", "Банков надзор" и "Банково"). Останалите трима члена ще останат квота на президента.

С приемането на еврото България ще премине от система на валутен борд към участие в общия паричен съюз. Това означава, че сегашните косвени механизми за контрол върху правителствените разходи ще бъдат заменени от фискалните правила на ЕС. В момента законът категорично забранява на централната банка под каквато и да е форма да финансира правителството или общините. В еврозоната обаче българската държава, както и банките, вече ще имат истински кредитор от последна инстанция, което ще е голяма промяна за страната, поддържала успешно валутен борд над 25 години. Факт е, че еврозоната, както и ЕС като цяло, имат правила за фискална дисциплина, но проблемът е, че на този етап има затруднения да се гарантира спазването им.

В еврозоната действа частично взаимно гарантиране на дълговете на държавите членки, но то е ограничено до дела на съответната страна в капитала на ЕЦБ (под 1% за България).

В областта на банковия надзор реалната трансформация на властта на БНБ вече е налице, тъй като на 1 октомври 2020 г. България стана член на Банковия съюз на ЕС, който включва два основни стълба – Единен надзорен механизъм и Единен механизъм за преструктуриране. По отношение на четирите банки мастодонти у нас – ОББ, Банка ДСК, УниКредит Булбанк и Юробанк, БНБ загуби директните си правомощия и само "подпечатва" съответните индивидуални административни актове "единствено при искане, издадено от ЕЦБ, и в пълно съответствие с него". От друга страна, проверките на големите банки се правят от съвместни надзорни екипи, на единния надзор и на националната банка, макар крайната дума да е на Франкфурт.

Всички останали банки в страната, които се водят "по-малко значими", остават в ръцете на националния надзор, но Франкфурт има солидни правомощия и по отношение на тях, включително и за директна намеса. Например ЕЦБ определя методиката, по която се извършва надзорът (през Единния надзорен наръчник). Има думата за издаването и отнемането на лицензите на всички банки в България. Франкфурт може да реши да затвори банка у нас по собствена инициатива, а БНБ вече не може да отнема самостоятелно лиценз на която и да е банка.

ЕЦБ има и решаващ глас за всеки случай на придобиване на квалифицирано дялово участие в банка и ако се противопостави, БНБ е длъжна да изпълни разпореждането. Франкфурт се разпорежда и за изискванията за собствен капитал на банките в България, за ограниченията на големите експозиции, за пригодността на банковите мениджъри и т. н. ЕЦБ може да назначава провеждането на стрес тестове на банките, например за това дали имат буфери за рисковете от климатичните промени. И така нататък.

От 1 октомври 2020 г. БНБ участва и в Европейския механизъм за преструктуриране, чиято крайна цел е да разрешава кризи с проблемни банки, без за това да плащат данъкоплатците. Властта в това отношение е разпределена между БНБ (управление "Емисионно") и Единния съвет за преструктуриране. Въпросният съвет отговаря за банките под пряк надзор на ЕЦБ, а в правомощията на БНБ остават всички останали кредитни институции, работещи у нас. Но и от по-малките банки Европейският съвет за преструктуриране може да изиска информация, да извърши общо разследване и проверка на място, както и да наложи санкции.

Въпреки че в момента няма самостоятелна парична политика, БНБ има няколко инструмента, с които да влияе върху монетарните условия в страната. Най-важният от тях са задължителните минимални резерви на банките в БНБ. В средата на тази година у нас те бяха повишени на 12% с цел да се отнеме ликвидност от банките, да се охлади кредитирането и косвено да се стимулира вдигането на лихвите, но в еврозоната ще паднат значително - до 1% (макар и там да се обмисля повишение).

И след влизането в еврозоната БНБ ще запази като свое правомощие макропруденциалната политика (включително определянето на нивата на капиталовите буфери на банките), но и за тези решения София трябва да уведомява Франкфурт и да разгледа обстойно мнението на ЕЦБ.

mediapool.bg