Интерконекторът между България и Сърбия си има всичко – разрешителни за експлоатация, загазен е, има и резервиран капацитет от 1 декември 2023 г., но още не се знае кога точно ще започне реално да се транспортира природен газ по него.
Строежът на 170-километровия газопровод от Нови Искър до Ниш, който е разделен на два участъка, изграждани от съответната държава, започна в началото на февруари 2022 г. на сръбска територия и година по-късно – у нас. Българското трасе е по-краткото - 62 км, и е завършено преди изтичането на договора със строителя му "Главболгарстрой" в края на 2023 г. Готово е и сръбското, но дадените политически изявления, че интерконекторът ще заработи от 1 октомври 2023 г. не се случиха.
Едва на 18 ноември газовите оператори на България и Сърбия подписаха споразумение за междусистемно свързване за новата точка Калотина/Димитровград, която е част от интерконектора България-Сърбия (IBS).
Още преди това тръбата е запълнена с технически газ, а "Булгартрансгаз" обяви търгове за резервиране на капацитет от съоръжението за декември и търговци са запазили обеми за пренос. Става въпрос за малки количества, но обявените количества са от 1 декември
В последния ден на октомври сръбският президент Александър Вучич обяви, че интерконекторът ще заработи до края на ноември, но изгледи това да се случи няма.
Според запознати по-вероятно е официалният старт на тръбата да бъде съобразен с предизборната кампания в Сърбия, където на 17 декември ще се проведат предсрочни парламентарни избори.
Капацитетът на реверсивната тръба е 1.8 млрд. куб. м годишно.
Българското трасе от Нови Искър до Калотина струва 183.4 млн. лв., което излезе с над 43 млн. лв. повече от първоначалната цена. Причината бе забавянето на избора на изпълнителя "Главболгарстрой", през което време инфлацията се повиши значително и се наложи индексация на договора.
За реализацията на своята част от газопровода българският газов оператор "Булгартрансгаз" получи безвъзмездно над 32 млн. евро от Еврокомисията. Еврофинансиране получи и Сърбия.
mediapool.bg