България | Нед, 05 Май 2024г. 20:27ч. | Пиян служител на МВР катастрофира във Велико Търново. Уволнен е
Обещан с половин уста от руснаците природен газ през втората тръба на "Турски поток", очакван след 2020 г. азерско синьо гориво и хипотетичен местен добив и такъв от Румъния се разглеждат като основни източници за проектохъба "Балкан" край Варна в предварителния доклад на предпроектното проучване за реализацията на газоразпределителния център. Първоначалният анализ бе представен в Брюксел от зам.-министъра на енергетиката Жечо Станков и изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов във вторник.
Предпроектното проучване се извършва от българо-швейцарското дружество ДЗЗД "АФ-ЕМГ Консулт" и окончателните анализи трябва да бъдат готови в края на юли, но подлежат на уточнение, допълване и одобрение от възложителя "Булгартрансгаз", така ме се очаква финалният анализ за жизнеспособността на проекта да бъде представен в България през септември.
11 държави имали интерес
Предварителният доклад съдържа седем варианта за трасета към газовия център и създаването на платформата за търговия със синьото гориво. Разгледани са опции за доставка между 25 и 60 милиарда кубически метра газ годишно, възможните входни точки, доставчици, дружества и заинтересовани държави. Според документа 11 държави имат интерес от развитието на подобен център, изграден с привлечено и собствено финансиране, предаде БТА.
Пред журналистите в Брюксел бяха посочени като възможни държави за доставка на горивото Азербайджан, Русия, САЩ, Египет, Нигерия, Гърция и местата, където има терминали за внос на втечнен газ. В прессъобщение на "Булгартрансгаз" обаче бе посочено, че "като основни източници за хъба се разглеждат руски природен газ, местен добив от България и Румъния, природен газ от "Южния газов коридор" (чрез Трансадриатическия и Трансанадолския газопроводи – ТАП и ТАНАП)". "Съществуващите и изграждащите се терминали за втечнен природен газ в Гърция и Турция биха могли да осигурят количества природен газ от САЩ, Катар, Алжир, Египет и други", допълват от газовия оператор.
Захранването още е несигурно
Доколкото проучванията за природен газ в българските води на Черно море още са в начален стадий и предстои евентуалното доказване на находища, този източник за захранване на хъба е потенциален. По-напред в добива е Румъния, но вкарването на бъдещите количества от северната ни съседка в хъба "Балкан" подлежи на договаряне и най-вече условията за търговия, които ще предложи планирания газов център и неговата ликвидност.
От Азербайджан засега са договорени само 1 млрд. куб. м за нуждите на "Булгаргаз" от 2020 г. и макар неведнъж да е споменавано за интерес на Баку да се увеличат тези обеми, дали това ще стане зависи от операторите на азерското находище "Шах Дениз" в процедури за продажба на бъдещия добив.
Руският газ за хъба също не е съвсем сигурен, тъй като при визитата на Борисов в Кремъл в края на май руският президент Владимир Путин каза, че има принципното съгласие на турския му колега Реджеп Тайип Ердоган втората тръба на "Турски поток" да стига до България, но количества, цени и условия ще са предмет на бъдещи разговори между "Газпром" и "Булгартрансгаз".
Реално обаче, за да се идентифицира интересът за захранване и купуване на количества от хъба трябва да се проведат пазарни процедури и техните резултати вече биха били по-показателни за смисъла и рентабилността на подобно начинание.
Според наетите от държавната фирма експерти като предпочитан маршрут за реализацията на хъба се очертава вариантът "Балкан 1“, който предвижда да се реализира на две фази. "Първата фаза предвижда нов входен капацитет от Турция, а втората - входна точна около Варна. Като други входни точки се разгледат Гърция и Турция (съществуваща и нова инфраструктура), местен добив от дълбоко Черно море (от България и Румъния)", съобщават от "Булгартрансгаз". Това означава, че се залага основно на руския газ и дори на нов "Южен поток" по дъното на Черно море, за който Борисов каза, че е възможен, но ако има пазарно търсене на суровината и също подлежи на преговори с Русия.
Според представените в Брюксел планове се предвижда газът от хъба да се реализира в Австрия и Италия.
Борхард: Искаме Балкански газов хъб,
"В Централна Европа със сигурност има заинтересовани страни като може би Словения, Унгария, Хърватия, затова изграждаме този вътрешен енергиен пазар, за да имаме възможно най-широка конкуренция. Това, което сега липсва, е именно платформа като Балкански газов хъб в Югоизточна Европа. Това искаме да създадем", коментира след представянето на анализите директорът на "Вътрешен енергиен пазар“, Главна дирекция "Енергетика“ на ЕК Клаус-Дитер Борхард, цитиран от БНР.
По думите му съществуват огромни възможности за привличането на частни инвеститори, както и на международни финансови институции, сред които посочи Европейската инвестиционна банка, плана "Юнкер", пенсионни фондове.
Изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов поясни, че ЕК не налага ограничения за вида на инвеститорите. Той даде пример с канадски пенсионен фонд, който е един от най-големите инвеститори в чешката газопреносна мрежа
Според Борхард идеята за хъба "Балкан" е търговски издържана и представлява проект от общ интерес. "Не обещаваме нищо, но има средства на разположение", каза той и уточни, че намеренията са газовият център да предлага цени, по-ниски от цените на конкурентите. По думите на представителя на ЕК, Брюксел продължава да подкрепя проекта и го счита за реализуем.
Очаквал се ръст в търсенето на газ с 40 млрд. куб. м
В подкрепа на жизнеспособността на проекта Жечо Станков цитира данни от проучването, според които в следващите 25 години търсенето на природен газ в региона ще се повиши с 40 млрд. куб. м годишно и това показва възможностите за развитието на газоразпределителния център.
Зам.-министърът също така смята, че хъбът ще допринесе за енергийната сигурност в региона на Югоизточна Европа. Малинов пък декларира, че "Булгартрансгаз“ ще продължи да полага всички усилия за успешното изпълнение на проекта.
От газовия оператор остават на мнение, че хъба съответства на плановете за развитие на газовата инфраструктура в Европа и диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ. "Проектът е в унисон с идентифицираните от Групата на високо равнище за газова свързаност на Централна и Югоизточна Европа (CESEC), както и с развитието на Европейския енергиен съюз", посочват от "Булгартрансгаз".
mediapool.bg
