Топ икономисти: Затягайте коланите

Държавата спешно трябва да затегне коланите, за да не надува допълнително инфлацията. Това бе основното послание, което отправиха към управляващите топ икономисти от ключови държавни институции и бивши министри на финансите, събрани на дебат за антиинфлационната политика в парламента. Обсъждането се състоя по инициатива на председателя на бюджетната комисия в Народното събрание Любомир Каримански от "Има такъв народ". На него бяха поканени представители на БНБ, Сметната палата, Фискалния съвет, работодателски и профсъюзни организации, независими икономисти, както и бившите министри на финансите Милен Велчев, Владислав Горанов и на икономиката Николай Василев. Йордан Цонев от ДПС разкритикува осезаемата липса на действащия финансов министър Асен Василев.

В дебата за пореден път пролича фундаменталното разминаване във философията на водената фискална политика между правителствата в последните 25 години и новото управление. Препоръките еднозначно бяха в посока на това управляващите да не засилват внесената отвън инфлация с "хеликоптерното раздаване" на пари на широки обществени групи. В същото време Асен Василев отстоява концепцията, че по-високите държавни разходи, особено във времена на кризи, засилват икономическия растеж и защитават населението.

"Възможно е през есента България да попадне в процедура по свръхдефицит, което означава, че още отсега са необходими мерки за консолидация и свиване на бюджетните разходи", препоръча Любомир Дацов от Фискалния съвет. Според него правителството трябва да преразгледа част от предложения пакет антиинфлационни мерки, защото актуализацията на бюджета с нови 2 млрд. лв. за текущи разходи е неразумна. Есента ще бъдем принудени да направим план за структурни мерки за коригиране надолу на бюджетния дефицит както за 2022 г., така и за 2023 г., посочи Дацов.

Същата теза разви и подуправителят на Българската народна банка Калин Христов. По думите му за България има "огромен риск от навлизане в инфлационна спирала" заради политиката да се раздават пари на всички. Той подчерта, че държавната подкрепа трябва да е таргетирана само към най-уязвимите групи.

"Висока инфлация се спира с високи положителни реални лихви и с рецесия, което означава, че реалният доход на големи групи хора ще намалее", каза Христов. Той обясни, че сегашната висока инфлация не произтича нито от Covid пандемията, нито от войната в Украйна, които са само подсилващи фактори, а от "колосалните грешки" в политиката в световен план на свръхстимулираща парична и фискална политика.

"Инфлацията започна да се увеличава още в началото на 2021 г., като поредната грешка бе, че първоначално се говореше, че това ще е временно", каза Христов. Според него с погрешните си политики Европейската централна банка и Федералният резерв на САЩ дори са сменили мандатите си на проинфлационни. В същото време правителствата в еврозоната не са склонни да консолидират. Липсата на кураж за затягане на паричната и фискалната политика създава глобален инфлационен цикъл, а България внася значителна част от тази инфлация.

Бившият финансов министър Милен Велчев също подчерта, че с фискални мерки (тоест с раздаване на пари от бюджета) България не може да намали инфлацията, нито да я държи на ниско ниво, но пък може да я увеличи. Велчев също смята, че подкрепата на правителството е неправилно насочена. Според него трябва да се предприемат мерки за увеличаване на предлагането на работна сила – например стимули за заселване в България или точкови системи като тези в Канада и Австралия за привличане на икономически емигранти, както и стимули за привличане на украинските бежанци към пазара на труда у нас.

Министърът на финансите в две правителства на ГЕРБ Владислав Горанов каза, че инфлацията е следствие от погрешни политики и българската държава трябва да се въздържа от подсилването й. "Защо българската инфлация във всички й аспекти е по-висока от средноевропейската", попита Горанов.

mediapool.bg