Съхранение на ток в газопроводи. Какво още има в енергийната ни стратегия

Към обявените в предишния вариант за енергийна стратегия на България до 2030 г. проекти за съхранение на енергия и пренос на зелен водород по газопровода е прибавено и съхранение на енергия от възобновяеми източници в газопреносната мрежа чрез Power-to-gas технология. Това е видно от публикувания в сряда за обществено обсъждане документ. Той е преработен спрямо обявения през септември 2020 г. вариант.

Правителството явно се е отказало от повтаряната от години манта за развитието на въглищните мощности, която напълно противоречеше на европейските политика за замърсяването на въздуха и постигането на климатична неутралност до 2050 г. Вече се признават проблемите пред съществуването на топлоелектрическите централи и се посочва, че се разчита на тяхната работа в рамките на бъдещия механизъм за капацитет. Вече се залага на тяхната трансформация на природен газ и зелен водород.

Отново присъства намерението за изграждане на два ядрени блока от по 1000 МВ, без да се посочва къде точно ще са, но с план да бъдат поетапно въведени в експлоатация след 2030 г. Налице са и заложените в редица други планове цели за развитието на възобновяемите източници и за повишаването на енергийната ефективност.

Към обявените още в предишния план проекти за съхранение на електроенергия, произведена от възобновяеми източници, е прибавена и идеята за трансформиране на ненужната за моментното потребление електроенергия в газопроводи. Става въпрос за технологията Power-to-gas, която е иновативна концепция за свързване на електрическата и газовата мрежа, което позволява гъвкаво управление на излишъка и недостига на електрическа енергия. Тя позволява преобразуването на електрическата енергия в газообразен енергоносител (водород и/или метан) и да се използва при необходимост.

В Европа в момента има над сто такива проекта, основно в Германия, която се отказа от ядрената си енергетика и заложи на чистата енергия от възобновяеми източници, но среща проблеми с балансирането на това производство, което не е постоянно.

Дори и в България в минали години е имало моменти, в който се налагаше от системата да се изключват въглищни мощности, за да може да се приема енергията от слънчеви електроцентрали. Принципно технологиите за съхранение на енергия от ВЕИ изживяват бум в световен мащаб и масово новите слънчеви проекти се изграждат с батерии за съхранение на електроенергията.

В тая посока размишлява и енергийното министерство. То е заложило в стратегията този нов подход и планира над 400 млн. евро инвестиции в батерии за регулиране на честотата с обща мощност от около 180 MВ и в комбинирането на нови ВЕИ централи с локални съоръжения за съхранение на електрическа енергия, включително и такива за преобразуването й във водород с мощност от общо около 200 MВ. Вкаран е обаче и проект от години назад, на който все не идва редът и няма пари – разширяването на помпено-акумулаторната ведноелектрическа централа (ПАВЕЦ) "Чаира" чрез построяването на яз. "Яденица". Той е оценяван на над 220 млн. евро.

Като цели стратегията си поставя до 2030 г. да се намали с близо 28 на сто първичното енергийно потребление и с 31.67 процента крайното енергийно потребление спрямо 2007 г. , а делът на възобновяемата енергия в крайното потребление да стигне 27.09 процента.

Предвидено е още в следващите десетилетия газовата инфраструктура да може да пренася и водород, биометан, синтетични газове. Както стана ясно по европейския план за възстановяване страната ни ще кандидатства с проекти за близо 550 млн. лв. за развитието на подобна инфраструктура и за проекти за производства на зелен водород.

В периода от 2020 до 2030 г. се предвижда общата нетна инсталирана мощност на кондензационните и комбинираните централи на природен газ да достигне 422 MВ.

mediapool.bg