Строежът на газовата връзка с Гърция тръгва през май

Ключова за диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ в България е газовата връзка с Гърция, по който предстои финализирането на три важни за реализацията му обществени поръчки. Реалното строителство на интерконектора ще започне през месец май, така че да бъде въведен в търговска експлоатация през 2020 г. Това е информирала министърката на енергетиката Теменужка Петкова посланиците на държавите от Европейския съюз у нас на среща, цитирана от пресцентъра си във вторник.

Както Mediapool писа преди ден по две от обществените поръчки за газовата връзка – за доставка на тръби и за инженер-консултант, няма напредък. В първата бяха предпочетени три компании, за да бъдат поканени да подадат оферти. Във втората играят 12 кандидати, но от проектната компания "Ай Си Джи Би" не съобщават за развитие. На 1 февруари дружеството е публикувало решението за петте от общо 11-те претендента, които ще бъдат поканени да подадат ценови оферти. Класацията обаче може да се обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията и не е ясно колко дълго ще продължи това и няма ли да попречи на обявените сега от Петкова планове за първа копка на газопровода от Стара Загора през Хасково до Комотини през май.

Теменужка Петкова е представила пред посланиците от Евросъюза основните приоритети и предизвикателства пред българския енергиен сектор. Разговорът е бил иницииран от румънското председателство на Съвета на ЕС, започнало от януари.

Като основни приоритети Петкова е посочила сигурността на енергийните доставки, декарбонизацията на икономиката според спецификите на страната, интеграцията на вътрешния енергиен пазар и иновациите, които ще повишат конкурентоспособността на европейските икономики.

Като друг аспект на политиките на правителството за диверсификация на енергийните доставки тя е припомнила намерението на България да участва чрез държавния газов оператор "Булгартрансгаз“

(БТГ) в строежа на терминала за втечнен природен газ край гръцкия град Александруполис. Така ще можем да доставяме природен газ и от по-далечни източници – САЩ, Алжир, Катар и други, коментирала Петкова.

Плановете на БТГ са да придобие 20 на сто от проекта, който в момента е под контрола на гръцката фамилия Копелузу, а 20 процента притежава танкерната флотилия "ГазЛог"..

Петкова се е спряло и на плановете за построяването на продължението на "Турски поток" у нас до Сърбия и на газовия хъб "балкан" край Варна.

Изграждането на липсващата инфраструктура ни дава основание да смятаме, че реализирането на концепцията за газоразпределителен център е подходяща възможност за целия регион на Югоизточна Европа, казала тя. По думите й има съществен напредък и по плановете за разширяване на газопреносната ни мрежа и по създаването на газова борса у нас. По първия елемент миналата седмица БТГ приключи пазарния тест за резервиране на капацитет на бъдещия "Турски поток" у нас и обяви, че е осигурил 70

процента запълняваемост. Още в края на миналата година БТГ подписа меморандум за разбирателство с Австрийския Централноевропейски газов хъб за създаването на газова борса към газовия хъб..

Сигурността на доставките е основен приоритет, по който работи правителството и в областта на електроенергетиката, подчертала Петкова. Като пример тя е посочила изграждането на електропроводите между България и Румъния, България и Гърция и България и Сърбия, които ще съдействат за изпълнение на целите на ЕС за постигане на поне 15% междусистемна свързаност.

Енергийният министър декларира още, че България работи активно и за обединяване на електроенергийния си пазар със съседните държави, по-специално с Румъния и Гърция. Надяваме се до края на 2020 г. да има конкретни резултати от тази дейност с Румъния, а с Гърция това предстои след създаването на пазар "ден напред“ при тях (на тяхната борса за ток), казала Петкова.

Съдбата на въглищните централи в България, както и развитието на ядрената енергетика също са били обсъдени. Петкова информирала европейските посланици, че в своя проект на интегриран план "Енергетика-Климат““ България е заложила функционирането на тези мощности до 2030 г., с хоризонт до 2050 г. Причината е, че това е местен ресурс, достатъчен за още 60 години, тези централи осигуряват до 60% от електроенергията в страната през зимата, инвестирани са сериозни суми в сероочистващи съоръжения и става въпрос за базови мощности, посочва се в съобщението на Министерството на енергетиката.

Повече от 15 въпроса са задали европейските посланици на енергийния министър. Основният им интерес бил свързан с проекта за АЕЦ „Белене“, цените на електроенергията на борсата, разширяването на газопреносната мрежа в страната, проучванията в черноморския шелф и други, допълват от ведомството.

mediapool.bg