Световната банка очаква спад на руската икономика с 1.8% заради Кримската криза

Световната банка прогнозира 1,8% спад на икономиката на Русия до края на годината, ако се изостри кризата, породена от действията на Москва с анексирането на украинския полуостров Крим.

Според нов доклад на финансовата институция, ако конфликтът между Русия и Украйна ескалира, може да има повишение на несигурността около санкциите от страна на Запада и отговора на тези санкции от страна на Москва. В документа се разглеждат два сценария – високо рисков и по-ниско рисков. Първият предполага спад, въпреки че международната общност ще продължи да се въздържа от налагането на търговски санкции на Руската федерация. Вторият допуска краткотрайно негативно въздействие от кризата и растеж на БВП на Русия около 1.1% през 2014 г.. По-оптимистичният вариант обаче също е по-лош в сравнение с предишните прогнози на Световната банка за ръст от 2.2 на сто на руската икономика през настоящата година.

Финансовата институция прогнозира, че при евентуално развитие на най-лошия сценарий отливът на капитали от Русия ще достигне 150 млрд. долара до края на годината и още около 80 млрд. долара през 2015 г.

Министерството на икономиката на Русия все още не е направило низходяща ревизия на своите първоначални прогнози за икономически растеж от 2.5% през настоящата година, но в началото на седмицата заместник-министър на икономиката заяви, че се очаква "почти нулев" растеж на БВП през първите три месеца на 2014-а година.

Според днешния доклад на Световната банка политическата несигурност, която вече доведе до висока волатилност на финансовите пазари, може да се окаже решителен фактор през следващите месеци. Интензификация на политическото напрежение може да доведе до висока несигурност относно икономическите санкции и това да доведе до по-нататъшно влошаване на доверието и инвестиционната активност в Русия.

СБ посочва, че нейният най-рисков сценарий (за спад на БВП на Русия с 1.8%) зависи преди всичко от рязко понижение на капиталовите инвестиции и забавяне на потреблението в страната, което може да доведе до по-нисък растеж на доходите, до по-висока безработица и до сриващо се вътрешно доверие.

Банката също така прогнозира инфлация от 5.5% през 2014 г, което е над горния праг на прогнозите на Руската централна банка за инфлация между 4 и 5%, като СБ посочи, че за да се постигне тази цел ще се наложи ново затягане на паричната политика (ново вдигане на руските лихви).

Световната банка очаква продължаване на резките колебания на руската рубла, което да принуди Централната банка на Русия да интервенира на вътрешния валутен пазар, за да ограничи нейната по-нататъшна обезценка. Според оценка на СБ само през първото тримесечие на годината Руската централна банка е провела интервенции за 38.9 млрд. долара, докато сметки на Ройтерс сочат, че само в рамките на месец март РЦБ е провела интервенции в защита на руската рубла за цели 24 млрд. долара.

Според най-ниско рисковия сценарий на Световната банка БВП на Русия може да се повиши с 1.3% през 2014 г., като финансовата институция смята, че при намиране на решение на Кримската криза, икономиката на страната ще се възстанови догодина.

Русия се е запътила към икономически антирекорди

Влошаването на отношенията с Европа и САЩ след присъединяването на украинския полуостров Крим води Русия към икономически антирекорди - изтичане на капитали и дефицит на регионалните бюджети, предупреждава в същото време руският вестник "Независимая газета".

През февруари руската икономика отбеляза растеж с 0,3 на сто след декемврийската нула и януарския спад с 0,6 процента, но това не е повод за радост. Вчера финансовото министерство информира, че през 2013 г. регионалните бюджети са показали най-висок дефицит от дълго време насам - 642 милиарда рубли (17,8 милиарда долара).

Според министъра Антон Силуанов "не е имало никога такива дефицити", но не се очакват "особени промени в близка перспектива", пише вестникът.

По данни на ведомството чистото оттичане на капитали от Русия през първото тазгодишно тримесечие може да достигне 65-70 милиарда долара. Зам.-министърът Андрей Клепач уточни, че негативно са повлияли захладнелите отношения със Запада, посочва изданието.

"Икономическата неяснота и влошеното положение на Русия на международната арена накараха руската власт да задейства т. нар. мобилизационно-кризисен режим за управление на икономиката", се казва в статията. Според икономистката Наталия Акиндинова федерацията влага все повече средства в отбраната, "замразявайки огромни парични ресурси" в сметките на военнопромишления комплекс.

Междувременно се засилва прочистването на пазара от частни банки и се повишава ролята на държавните, твърди тя.

Икономически режими от този тип - с "ръчно управление и разпределение на ресурсите (. . .)", дават възможност за максимален контрол над всички процеси, но са в разрез с понятието свободен пазар", изтъква финансовата аналитичка Яна Трубникова.

"Вредата за руската икономика ще е повече от ползите. Заемите от чужбина ще станат по-скъпи и по-труднодостъпни, кредитирането на бизнеса ще намалее още повече", прогнозира колегата й Александър Миронов.

Според финансиста Нарек Авакян мобилизационно-кризисният режим постепенно ще върне руския капитал от чужбина в страната и Русия не е застрашена от дефолт. Може обаче да поскъпнат външните заеми за държавата и да скочат плащанията по досегашните й дългове.

Присъединяването на Крим и въвеждането на мобилизационно-кризисния режим може да означават за Русия годишни загуби от по 50 милиарда долара, резюмира "Независимая газета".

mediapool.bg