Риск за загуба до 4 млрд. лв. по плана за възстановяване

Между 3 и 4 милиарда лева по-малко ще влязат в българската икономика през тази година. Причината е, че правителството няма да успее да договори максималното безвъзмездно финансиране от плана за възстановяване и устойчивост, който се очаква да бъде одобрен до 15 март. Това стана ясно от изслушване по темата на вицепремиера и финансов министър Асен Василев в парламента.

Това обаче не означава, че страната ни автоматично губи тези пари, защото всичко зависи от изпълнението на плана и регулярното подаване на искания за плащания от страна на правителството до Европейската комисия, обясниха експерти от Европейската комисия пред Mediapool.

Изслушването на Асен Василев по плана за възстановяване и устойчивост в Народното събрание беше поискано от ДПС заради направените промени в него, които правителството така и не беше публикувало.

След критиките от опозицията и коалиционните си партньори в парламента няколко часа по-късно Министерството на финансите публикува актуализирания вариант на плана, изпратен за одобрение в Брюксел.

Най-съществените промени в него са в областите "Нисковъглеродна икономика" и "Транспортна свързаност". Част от публикуваните нови документи са на английски език, показа проверка на Mediapool.

Одобрението на плана

Асен Василев каза, че е получил уверение от Европейската комисия, че планът за възстановяване и устойчивост ще бъде затворен на техническо ниво до 15 март.

Финансовият министър обясни, че след като документът бъде одобрен, България е в готовност да започне изпълнението му и да договаря много проекти. От изказването му стана ясно обаче, че страната ни няма да може да договори възможния максимален ресурс от 70% за тази година, който е в размер на 9 милиарда лева.

"Очакваме да договорим 5-6 млрд. лв.", каза Василев.

"Току що с лека ръка отписахте 3 милиарда лева за икономиката за тази година, а аз се опасявам, че отписаните пари ще са повече", каза Томислав Дончев от ГЕРБ. Той изрази съмнения, че България ще успее да догори и оползотвори целия наличен ресурс от 12.6 млрд. лв. до средата на 2026 г., заради сериозното закъснение.

ЕК въведе плановете за възстановяване като инструмент за по-бързо излизане от кризата с коронавируса, но междувременно я застигна войната в Украйна, която промени дневния ред.

Към момента Брюксел не е одобрил плановете на България, Полша, Унгария и Швеция, а Нидерландия все още не е изпратила своя документ, показват данните на ЕК.

От 27-те страни членки, до момента 21 са се възползвали от правото си да получат аванси, като единствено Ирландия не е поискала такъв. Право на авансово плащане имаха всички страни, чиито планове за възстановяване са одобрени до края на 2021 г.

Сега всичко зависи от изпълнението на документа - бързото договаряне на парите, реализирането на проектите и изпълнението на обещаните реформи. Всяка страна има право 2 пъти годишно да поиска плащания по изпълнението на плана.

Критики от свои и чужди

ДПС критикува забавянето на плана. Йордан Цонев обяви за погрешна позицията на кабинета "по-добре е да предадем добър план, отколкото само план".

"Това може и да е вярно в други случаи, но не и сега. Имаме няколко кризи, има тежка инфлация. В случая беше по-важно да имаме план, отколкото добър план. Защото този план е и антиинфлационен инструмент", каза Цонев.

Той обвини правителството, че планът е забавен заради частни интереси около проекта за изграждане на големия завод за производство на батерии за съхранение на ток край Стара Загора за определен бизнесмен.

Асен Василев го призова да даде документи, ако има такива, за да ги внесе веднага в прокуратурата.

Коалиционните му партньори БСП и "Има такъв народ" (ИТН) също го атакуваха заради липсата на прозрачност на документа.

"Похвални са усилията, които правите за отразяване на получените бележки от ЕК по плана, но е редно да го видим черно на бяло. Хубаво е да си съставяш мнение по разкази, но е друго да го направиш, след като си се запознал с документа. Защо толкова ревностно се пази този документ – ако трябва, нека се ползва секретното деловодство на Народното събрание", каза Виктория Василева, заместник-председател на групата на ИТН.

БСП също отправиха критики, заради пренасочването на повече пари към финансови инструменти, а не към грантове за бизнеса.

"От левицата казваме, че бизнесът има нужда от повече грантови схеми, а от "Продължаваме промяната" казвате, че финансовите инструменти са по-важни. Същевременно държавата се отказва да взема заем, както направиха много европейски държави, а казвате на бизнеса, който иска грантови схеми, че за него е по-добре финансови инструменти - вид заем. Важно е да знаем какъв е окончателният вариант", заяви Драгомир Стойнев, заместник-председател на парламентарната група на БСП.

Асен Василев отхвърли критиките за липсата на публичност с аргумента, че старите проекти в плана са видими. С това само ядоса депутатите и по-късно обеща да провери дали "новите вече не са станали публични също". Няколко часа след това те бяха качени на сайта на Министерството на финансите.

Финансовият министър защити повечето пари за финансови инструменти с аргумента, че така средствата ще стигнат до повече фирми в момент, в който ерата на ниските лихви по заемите започва да приключва.

mediapool.bg