Регионалните планове бавят инвестиции за 1.6 млрд. лв. във водния сектор

Регионалните прединвестиционни проучвания бавят инвестиции за 1.6 млрд. лв. във водния сектор и има риск от загуба на европейски средства, точно така както се случи и през изминалия програмен период. Това стана ясно по време на дискусионния форум "Новите инвестиции във ВиК инфраструктурата", в който участваха вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев и министрите на екологията Димо Ненов и на регионалното развитие Николай Нанков.

Към момента от общия ресурс от 2.3 млрд. лв. в сектор "Води" по оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) реално усвоени са едва 109 млн. лв. и то предимно за писане на планове и стратегии. Едва три са приключилите водни проекти – пречиствателните станции на Шумен, Раднево и Банско, чието изграждане започна още през миналия програмен период. Това стана ясно от думите на министъра на екологията Нено Димов и справка в информационната система за еврофондовете ИСУН.

През настоящия програмен период 2014 – 2020 г. към момента право на еврофинансиране имат само 14 области, които се обслужват от един оператор. Това са Бургас, Варна, Видин, Враца, Добрич, Кърджали, Перник, Пловдив, Русе, Силистра, Сливен, Стара Загора, Шумен и Ямбол. Проблемът е, че регионалните прединвестицонни проучвания за тях се бавят, което забавя и инвестициите във ВиК мрежата.

За други шест области тепърва предстои да бъдат възложени регионалните прединвестиционни проучвания, които са основата за инвестиции във ВиК сектора и най-вероятно те няма да успеят да изпълнят проектите си до края на 2023 г.

Неясно по какви причини се бавят и инвестициите във ВиК мрежата на област Смолян, която има изготвен проект още от миналия програмен период, но все още няма подписан договор по настоящата ОПОС.

Шест области - Благоевград, Кюстендил, Монтана, Ловеч, Разград и Пазарджик - се обслужват от повече от един воден оператор и на практика остават без еврофинансиране.

По линия на ОПОС се финансират само водни обекти в градове с население над 10 000 жители. Така на практика всички малки градове и села останаха без финансиране, след като земеделският министър Румен Порожанов обяви, че парите не достигат по Програмата за развитие на селските райони и водни проекти няма да бъдат финансирани повече.

Регионалният министър Николай Нанков пък нееднократно обещаваше до края на миналата година, най-късно до края на януари 2018 г., да внесе Закона за ВиК, в който да се предвиди специален фонд за финансирането на водната инфраструктура за две трети от България, но това така и не се е случило и до днес.

Така равносметката към момента – пет години след началото на настоящия програмен период е оползотворен ресурс от около 5 на сто от бюджета.

Изпълнението на водните проекти

В сектор "Води" е насочен най-големият ресурс по оперативна програма "Околна среда" – 2.3 млрд. лв., което е около две трети от бюджета на програмата. Към момента са подписани 24 договора на обща стойност 946 млн. лв. (41% от бюджета). От тях 17 са инфраструктурни на стойността 836 млн. лв., а безвъзмездната финансова помощ за тях е 620 млн. лв., отчете Нено Димов.

Изпълнени към момента са три проекта за пречиствателните станции на Шумен, Раднево и Банско. Те са част от т.нар. фазирани проекти, чието изпълнение започна през миналия програмен период. Останалите са на общините Тервел, Варна, Видин, Враца и Ямбол. Общо осем проекта за 207 млн. лв.

С изключение на водния цикъл на Враца, всички останали седем проекта ще приключат до края на годината, каза Нено Димов в отговор на въпрос на Mediapool. Изпълнението на проекта на Враца е удължено до 2021 г., а причината за забавянето са отчуждителни процедури, посочи той.

В процес на изпълнение са още 9 водни проекта, т.нар. ранни. От тях четири са т.нар. големи на общините Пловдив, Плевен, Добрич и Асеновград за близо 335 млн. лв.

В начален етап е изпълнението на другите пет – за общините Чирпан, Айтос, Елхово, Приморско и Тутракан за общо 78 млн. лв.

След изграждането на водната инфраструктура в тези населени места ще се подобрят условията за живот на над 1 млн. българи, каза Нено Димов.

По думите му в момента е стартирала процедура за строителство на ВиК Смолян.

Новите процедури за 1.6 млрд. лв.

През тази година се предвижда откриването и на 3 нови процедури по приоритетна ос "Води", каза Нено Димов.

Едната е за разработване на новия цикъл Планове за управление на речните басейни за периода 2021-2027 на стойност 24 млн. лв.

Другата е за разработване на 6 нови регионални прединвестиционни проучвания за новоконсолидирани ВиК оператори с максимална стойност 23 млн. лв.

В следващите два месеца се надяваме да отворим схемите за финансиране на ВиК инфраструктурата за 14-те консолидирани области, каза Нено Димов. За целта трябва да са приключили регионалните прединвестиционни проучвания за тях, които анализират инвестиционните нужди от ВиК инфраструктура.

След подготовката на прединвестиционното проучване за Столична община предстои да се отправи покана и за ВиК строителство и за територията на София-град, каза Нено Димов.

Към момента е ясно, че с оставащия ресурс от 1.6 млрд. лв. предстои да бъде реконструирана и изградена близо 1300 км ВиК мрежа. Ще се построят и две нови пречиствателни станции за отпадъчни води в област Бургас – едната ще обслужва курортите "Св. Влас" и "Елените", а другата е в Карнобат. Ще бъде изградена и една пречиствателна станция за питейни води в Шумен. Други 15 пречиствателни станции за отпадъчни води, една за питейни води и още 146 помпени станции ще бъдат реконструирани, както и колектори и вътрешна ВиК мрежа. Тези обекти са определени на базата на регионалните прединвестиционни проучвания в 14-те области.

По тях са работили над 150 инженери, електроинженери, конструктори, геолози, юристи и икономисти в продължение на 2 години. Цялата информация е подредена в 3300 класьора.

Всички водопреносни системи са били проверени за здравина, енергийна ефективност, загуби на вода, а канализационните колектори са били обследвани с телевизионни камери, за да се види как работят, дали са амортизирани и дали трябва задължително да бъдат подменени. Цялата информация е била дигитализирана, направени са хидравлични модели, с които се симулира работата както в нормални, така и в екстремни условия – при наводнения, демографски проблеми и други, каза директорът на дирекция „Водоснабдяване и канализация“ в МРРБ Иванка Виденова.

По думите й предложени са конкретни инженерни решения за всеки обект – от площадките до използваните материали. Направен е и графика за предстоящите 196 обществени поръчки, от които 99 са за строителство, а 97 за услуги, каза зам.-министърът на регионалното развитие Малина Крумова. Тя посочи, че се предвижда да бъдат изпълнени 92 обекта за водоснабдяване и 59 за канализация.

ЕС ще дава пари за ВиК инфраструктурата и след 2020 г.

Вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев каза, че европейските инвестиции във ВиК инфраструктура ще продължат и след 2020 г., а България може да разчита на почти същите европари както и през настоящия програмен период – около 2 млрд. лв.

Средства ще има, но те ще се отпускат на принципа пари срещу реформа, а реформата във ВиК отрасъла у нас тече от 2009 г., напомни Николай Нанков. Той допълни, че сектора трябва да се реформира така че да даде устойчиви резултати от финансова, технологична и екологична гледна точка.

ВиК отрасълът е жизнено важен и активите в него са огромни – близо 90 000 км мрежа. Това се равнява на 250 магистрали като "Тракия" и е над два пъти повече от цялата пътна мрежа – републиканска и общинска, която е общо около 40 000 км, направи ефектно сравнение Нанков. Като допълнителна трудност в поддръжката на ВиК системата посочи факта, че тя е под земята и течовете трудно се виждат.

Водата е стратегически ресурс, който няма заместител и достъпът до нея ще е по-важен от достъпа до петрола, каза Томислав Дончев.

mediapool.bg