Работодатели искат да намаляват заплати в кризата

Заплатите на работниците да може да бъдат намалени за времето на кризата, причинена от епидемията от коронавируса в страната. Това да става при съгласие на синдикатите и да е мярка за запазване на работните места, предлагат от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), ръководена от бизнесмена Кирил Домусчиев.

Според организацията тази възможност трябва да бъде записана в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Извънредният закон беше приет спешно преди десетина дни, но почти веднага след това започнаха искания за изменения на текстове в него.

КРИБ: И работниците трябва да поемат удара

Според КРИБ вписването в закона на възможност за намаляване на заплатите на работниците ще доведе до намаляване на разполагаемите доходи на работниците и служителите, но в голяма степен ще гарантира работните им места и тежестта ще се разпредели солидарно между тях и работодателите.

От организацията официално искат и промяна на вече одобрената и реално пусната в действие мярка за плащане от страна на държавата на част от заплатата на служители във фирми, засегнати от кризата. В момента от бюджета могат да се покриват 60% от разходите за възнаграждения във фирми, които са запазили работните места, но е трябвало да затворят заради противоепидимичните мерки или приходите им са намалели с повече от 20%.

Още при обявяването на мярката работодателите бяха на мнение, че държавната подкрепа реално е по-малка от обявените 60 на сто, тъй като работодателят трябва да поеме пълните осигуровки на служителите. За това от организацията искат държавата да плаща и 60% от разходите за осигурителните вноски на служителите. Другият вариант е процентът на подпомагане да бъде завишен на 80.

"Считаме, че ако не се предприемат бързо действия за промяна на закона в тази му част, сме заплашени от вълна от фалити на фирми, включително на структуроопределящи за икономиката, както и нарастване на безработицата, засилване на рецесията и срив в приходите не само в бюджета на страната, но и в доходите на населението", пише в позицията.

Законът създаде проблем с междуфирмената задлъжнялост

С друга позиция КРИБ настоява и за промяна на текста от закона, които позволява да не се плащат лихви и неустойки за забава на плащания, както и предсрочна изискуемост на дълговете. Още при приемането на закона от бизнеса предупредиха, че в този си вид той дава възможност да не се плащат не само банкови кредити и задължения по лизингови договори, но и дългове между фирмите, което ще доведе до сериозни проблеми.

"Макар нормата да се обсъждаше в контекста на случаите на затруднено плащане от страна на длъжници по договори за банков кредит и договори за лизинг, окончателната ѝ редакция предполага, че се прилага за всеки един договор между частноправни субекти. Това означава, че длъжник – физическо или юридическо лице (с изключение на публичен субект), който дължи плащане за предоставена му стока или предоставена услуга, може да откаже да плати на кредитора си без от това да последват негативни за него последици", обясняват от КРИБ. Допълват, че това пречи на фирмите да начислят лихва или неустойка за забава, да развалят договора, да поискат предсрочно дълга. Предложението им е този текст да се отнася само за кредитните и финансови институции.

АИКБ: Схемата "60:40" няма да има особен ефект

За ремонт на закона за извънредното положение и схемата "60:40" настоява и друго бизнес обединение - Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), председателствана от Васил Велев.

АИКБ продължава да повтаря позицията си, че схемата всъщност не била "60:40", а "77:23", тъй като държавата реално поемала само 23% от разходите за труд на работник с брутна заплата 1000 лв. (изчисленията на АИКБ могат да се видят ТУК, б. р.). Причината е, че правителството отказа да поеме осигуровките.

Дори от сметките на АИКБ обаче се вижда, че реално схемата позволява на фирмата да намали разходите си за въпросната заплата с 50% (от около 1200 лв. с осигуровките на под 600 лв.).

Според АИКБ мярката няма да има особен положителен ефект върху икономиката, тъй като от нея ще могат да се възползват само предприятия и компании, които все още не са изпаднали в дълбока криза. "Малкият и средният бизнес, в който са заети ¾ от работещите българи, няма достатъчно резерви, за да приложи подобна мярка. 344 000 фирми имат спестявания до 1000 лв., а това са именно малките компании с до няколко служители", изтъкват от АИКБ.

mediapool.bg