Прокуратурата не смее да каже, че ще разпитва Доган за ТЕЦ-а му

Апелативна прокуратура на София е отменила отказа на Софийска градска прокуратура (СГП) да се разследва продажбата на ТЕЦ "Варна" от собственика й – чешката ЧЕЗ, на фирмата "Сигда", притежавана от децата на бившия транспортен министър от кабинета "Орешарски" – Данаил Папазов", които след това продадоха контролния дял на почетния лидер на ДПС ДПС Ахмед Доган.

Наредено е да бъде извършена проверка на произхода на средствата за самата сделка, обстоятелствата около повторното пускане в експлоатация на централата и сделките за студения резерв. За целта ще бъдат снети обяснения от собствениците на "Сигда", но прокуратурата не смее да посочи поименно Доган сред тях, за разлика от цитирането на Папазов и децата му Станислав и Ивелина. Двамата обаче в момента са миноритарни собственици на "Сигда" съответно с 16 и 14 на сто, докато Доган има 70 на сто, а Данаил Папазов вече е само управител на дружеството.

Това става след обжалване на първоначалното решение на СГП от страна на Антикорупционния фонд (АКФ) и сенатора в чешкия парламент Лукаш Вагенкнехт, съобщиха от АКФ в понеделник.

Според апелативната прокуратура на София градската не е извършила пълна проверка на сигналите, подадени от АКФ и Вагенкнехт. Апелативната инстанция отменя постановлението от август 2020 г. с отказ да се образува наказателно производство по сигнала. Според нея то е неправилно и незаконосъобразно.

От постановление на апелативната прокуратура от края на април 2021 г. става ясно, че всъщност от СГП се иска да разследва не само аспекти на сделката, но и действията на новите собственици и на държавните органи след като ТЕЦ-ът става собственост на "Сигда" и бързо след това - на Доган.

Продажбата е работа на чешката прокуратура

"За политиката на управление, направените инвестиции и мениджмънта на едно чуждо дружество (в случая "ЧЕЗ Груп", в което участие е имала Чешката държава), както и за начина, по което същото управлява своя собственост, прокуратурата на РБ не дължи отговори", посочва се в постановлението.

"Това дали това чуждо дружество купува и продава изгодно или не, дали е управлявало правилно собствените си финанси също не е в компетентността на българската прокуратура. Предмет на компетентност би било ако са налице данни за извършено престъпление от визираните текстове в българския НК по повод на дейността на това дружество на територията на РБ", допълва се в решението на апелативните прокурори.

Те отбелязват още, че много от отговорите на въпросите, които касаят дейността на чешкото дружество в периода 2006-2017 г. Вагенкнехт е могъл да получи лично по времето, когато е представлявал чешката държава в надзора на ЧЕЗ А.С. в периода 27 юни 2014 г. - 3 юни 2016 г. По отношение на продажбата на централата през 2017 г., сделката по изявления на тогавашния ръководител на дружеството Томаш Плескач е станала на най-високата предлагана цена – в случая от "Сигда".

Няма сделка насила

"Това ще рече, че и никой не е карал насила "ЧЕЗ Груп" да продава централата, а те са я продали на най-високата предложена им цена", посочва постановлението.

По-интересни са обаче въпросите, които Апелативната прокуратура на София повдига и иска от Софийската градска прокуратура да провери. Те са цели 18 и за изясняване на обстоятелствата по тях се иска да бъдат снети обяснения от редица държавни ведомства и от собствениците на "Сигда". Посочени поименно в документа са Данаил Папазов, синът му Станислав и дъщеря му Ивелина, както и други. Друг собственик и то мажоритарен е Ахмед Доган, което означава, че и той трябва да се яви за снемане на обяснения, но дали това ще стане, предстои да се види.

От министерствата на енергетиката и на околната среда, от Комисията за енергийно и водно регулиране, от "Електроенергийния системен оператор" и от представители на самата ТЕЦ "Варна" ще се изискат документите, с които държавните органи са разрешили на дружеството да се прелицензира да работи от въглища на газ, сключили да договор с него за студен резерв и са проверили дали технически е годно да бъде експлоатирано.

Откъде са парите и как ТЕЦ-ът заработи пак?

От СГП сега се иска да изясни обстоятелствата около извеждането на централата в експлоатация в началото на 2015 г., какъв е бил документалният й статут до сделката на "Сигда" с ЧЕЗ през октомври 2017 г. и на какво основание и с какви документи след това тя е започнала да работи отново в началото на 2018 г.. Трябва да се провери и дали трите блока, за които дружеството твърди, че са били газифицирани, отговарят на изискванията на екозаканодателството и други нормативни актове и какво точно гориво са използвали..

Произвеждала ли е в действителност ТЕЦ "Варна" електроенергия след сделката, ако да – в какъв обем, за какъв период от време и какви са приходите от тези продажби , е другито, което ще се проверява. Договорите за студен резерв с ЕС и тяхнот оизпълнение са друг обект на разследването.

"По отношение на извършената продажба на централата от "ЧЕЗ Груп" на "Сигда" ООД е останал неизяснен въпросът на каква реална стойност е извършена продажбата и какви данъци са платени към фиска. По справка на ДАНС е видно, че не са налични данни за осъществяване на трансфер на значителни средства между свързани лица при сключване на сделката, но не става ясно дали това е от извършена от ДАНС проверка за тези обстоятелства или просто не са постъпвали такива данни от друг източник", пише в постановлението.

В него се иска и да се установи дали при продажбата на дела от "Сигда" на Доган са били приложени документи за произхода на средствата, с които е платено. Ще се проверява и за евентуално раздавани дивиденти на акционерите на централата за 2017 г. - кога, на кого и в какъв размер, както и дали са платени съответните данъци за това.

Неглижираният досега студен резерв

"Постановлението потвърждава изложените в жалбата ни доводи, че СГП практически е неглижирала данните за сериозни нередности при продажбата, експлоатацията и осигуряването на студен резерв в случая ТЕЦ "Варна", заявява адв. Лора Георгиева от АКФ, цитирана в съобщението.

"Това отваря възможност българските граждани да получат отказаното им до този момент реално разследване на случай на съмнения за сериозни злоупотреби, свързани с евентуално укриване на данъци и пране на пари, при това с участие на видни политически личности като д-р Ахмед Доган, Данаил Папазов и техни близки родственици", коментира на свой ред Бойко Станкушев, директор на АКФ.

Възраждането на въглищната централа като "газова"

Въглищната мощността край варненското село Езерово бе спряна през 2015 г. от тогавашния ѝ собственик ЧЕЗ, заради това, че горенето на въглища в блоковете не е рентабилно, а екологизацията ѝ излизаше прекалено скъпа. В края на 2017 г. централата бе купена от дружеството "Сигда" на Данаил Папазов. По-късно в "Сигда" като мажоритарен собственик влезе Ахмед Доган. ТЕЦ "Варна" обяви, че е пригодила част от блоковете да работят на природен газ и месеци след приватизацията ударно взе договор за студен резерв с държавния "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО), след като от такъв се отказа държавната ТЕЦ "Марица Изток 2".

До миналата година мощността бе "абонирана" за това да стои в режим на готовност и да взема милиони за това. За периода 2018 г. до средата на 2019 т. тя получи над 50 млн. лв., а се е наложило да бъде включена при поискване едва пет пъти. Миналото лято, след широката вълна от антиправителствени протести и недоволство от зависимостите на правителството на ГЕРБ от партията на Доган, тогавашният премиер Бойко Борисов реши да се разграничава от Доган като нареди ТЕЦ "Варна" вече да не получава студен резерв, а плащанията по него да са само за силно закъсалата финансово държавна ТЕЦ "Марица Изток 2".

В началото на 2021 г. обаче ТЕЦ "Варна" отново започна да получава пари от ЕСО, но този път за допълнителни услуги за поддържане честотата на електропреносната мрежа, за да се гарантира търговията с електроенергия и включването на възобновяемите енергийни източници при нужда. Това става пред ежемесечни търгове, за които обаче единствените регистрирани са ТЕЦ "Варна" и ТЕЦ "Бобов дол", свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, също считан за представител на интересите на ДПС в енергетиката.

От ТЕЦ "Варна" твърдят, че освен ЕСО имат и други клиенти, на които продават електроенергията си, но не посочват кои са те.

Наскоро централата обяви, че започнала прединвестиционно проучване за пълната си газификация с възможност за бъдещо преминаване на водород. Проектът се оценява на 450 млн. евро, които дружеството смята да вземе назаем

Финансовият отчет на централата за 2020 г. още не е публикуван, но според този за 2019 г. тя е на загуба от 14.6 млн. лв., а основният ѝ източник на приходи е ЕСО. над 30 млн. лв. или 93.5 на сто от финансовите постъпления на дружеството са от ЕСО, а 1.6 млн. лв. или 5 процента – от товарно-разтоварните дейности на пристанището му.

mediapool.bg