Още електроцентрали и 30% битова газификация до 2030 г.

Изграждането на нова ядрена мощност, рехабилитация и строеж на нови конвенционални електроцентрали и 30 процента битова газификация. Това са част от целите, които си поставя разработеният от работна група на Министерството на икономиката и енергетиката проект за нова национална енергийна стратегия до 2030 г., която да замени приетия от кабинета на ГЕРБ през 2011 г. подобен документ с хоризонт до 2020 г.

Новата стратегия още не е представена за обществено обсъждане, но акценти от нейното съдържание бяха обявени във вторник от зам.-министъра на икономиката и енергетиката Иван Айолов, който участва в Петия международен конгрес "Екологични и енергийни основи на устойчивото развитие".

Пред журналисти зам.-министърът посочи, че страната ни има нужда от нови мощности, тъй като изобщо не било вярно твърдението, че България разполага със свръхкапацитет за производство. "Ние имахме тази година една седмица истинска зима с минусови температури и тогава енергийната система работеше без никакъв резерв", заяви Айолов.

В същото време обаче в последните две седмици редовно "Електроенергийния системен оператор" ограничава производството на електроенергия от слънчеви електроцентрали, тъй като вътрешното потребление е слабо. Заместник-министърът от своя страна коментира, че макар производителите на енергия от ВЕИ да се оплакват, че търпят загуби от намаляване на производството им, трябва да се отчетат и загуби за енергийната система, когато се налага ограничаване на производството на енергия от АЕЦ и термични централи, за да може вятърните и фотоволтаичните централи да работят.

Освен новата ядрена мощност – вероятно VІІ блок в АЕЦ "Козлодуй", за чийто строеж се преговаря с американската "Уестингхаус", и рехабилитацията на съществуващи електроцентрали и строеж на нови такива, Айолов посочи като други основни цели намаляване на енергийното потребление, което обаче не е ясно как се връзва с новите електромощности.

И в този вариант на енергийната стратегия присъстват проектите за строеж на междусистемните газови връзки на страната ни с Румъния, Сърбия, Гърция и с Турция, чието изграждане се забави, както и разширяване на газохранилището в Чирен и изграждане на поне още едно газово хранилище, стана ясно от думите на Айолов.

Битовата газификация отново е поставена в дневния ред на поредно правителство, но така и не успява от години да помръдне от постигнатите около 3 процента. Основните причини за това са прекалено високите цени на природния газ и голямата първоначална инвестиция за включването на домакинствата към мрежата, която пък остава такава именно заради малкото клиенти.

Природният газ е добра алтернатива на традиционните горива и неговите предимства са директната доставка, ефективният контрол над потреблението и енергия, която не се преобразува, каза пред участниците във форума Айолов.

Газовата генерация е бърза и може да бъде балансьор на енергийната система, заяви Айолов и добави, че изграждането на централи от възобновяеми източници е трябвало да върви успоредно и с изграждането на газови централи, но това не се е случило.

Пред журналисти зам.-министърът каза, че се водят разговори с двете американски централи - ТЕЦ "Марица-Изток 1" и ТЕЦ "Марица-Изток 3" за преразглеждане на дългосрочните им договори за изкупуване на енергия, които в момента утежняват значително цената на тока за защитените потребители от бита и дребния бизнес. "Българският енергиен холдинг" в момента готви модел, който да им бъде предложен за обсъждане, каза Айолов.

Помолен да коментира процедурите за отнемане на лицензите на електроснабдителните дружества Айолов каза, че приветства "правилния подход" на ЧЕЗ да предложи спогодба на НЕК и очаква ЕВН и "Енерго-Про" също да се вразумят и да потърсят споразумение с НЕК относно задържаните от тримата доставчика на ток плащания по фактури на НЕК, заради нейни дългове към тях.

Според него това е пътят за приключване на казуса.

mediapool.bg