Отстъпки от размера на глобата, ако бъде платена бързо, одобри правителството с промени в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Проектът беше предложен за обсъждане преди година и по него бяха проведени консултации с представители на изпълнителната власт, съда, прокуратурата, адвокатурата, научните среди, общините и работодателите.
Намаление на наложената санкция ще има, ако тя бъде платена в срока за обжалването й или при постигане на споразумение между страните, предвиждат промените в ЗАНН.
Целта на измененията в закона е повишаване на събираемостта и облекчаване на съдилищата от многото дела, той като при плащането в намален размер няма да може да се обжалва размерът на наложената санкция, се казва в правителственото съобщение.
При споразумение ще се плаща 70% от минималната глоба
При сключването на споразумение между наказващия орган и нарушителя да се плаща 70% от минимално предвидената глоба за нарушението, предвиждат законовите промени.
Ако не е предвиден минимум, санкцията ще се определя "по договаряне между страните", но не трябва да е повече от 70% от половината от максимума.
Предложение за споразумение ще може да прави нарушителят в едномесечен срок от връчването на акта, както и наказващият орган след получаване на преписката. Срокът обаче е инструктивен и неспазването му няма да води до незаконосъобразност на постигнатото по-късно споразумение.
Законопроектът предвижда и четири хипотези, при които няма да може да се сключи споразумение. Те са:
- за повторно извършено нарушение;
- за нарушение, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на акт, с който на нарушителя е наложено административно наказание или е издадено предупреждение за нарушение от същия вид;
- в случай, че деянието съставлява престъпление;
- когато признанието на нарушителя не се подкрепя от събраните доказателства по преписката.
Споразумението ще има последици на влязло в сила наказателно постановление, което не подлежи на съдебен контрол. По тази причина е предвиден и извънреден способ за проверка законосъобразността му чрез възобновяване на административнонаказателното производство.
Глобата по споразумението ще се плаща в 14-дневен срок, а в случай, че не бъде платена, то ще се разваля и ще се издава наказателно постановление.
Със споразумението ще се постига съгласие между страните дали деянието е нарушение, каква е правната му квалификация, от кого е извършено и дали е извършено виновно, като е възможно, когато е съставен акт за няколко нарушения, споразумение да се сключи само за някое от тях. Изрично е регламентирано, че признанието за него не може да се използва като доказателство за вината му за другите нарушения.
80% от глобата, ако се плати в 14-дневен срок
Другият предвиден "бонус" в законопроекта е плащане на 80% от глобата, ако нарушителят не обжалва наказателното постановление и плати в 14-дневен срок.
Ако обаче наред с глобата, му бъде наложено и друго наказание, той ще може да обжалва наказателното постановление в тази му част.
Двойно удължаване на срока за обжалване
Законопроектът предвижда още удължаване на срока за обжалване на наказателните постановления от 7 на 14 дни. По този начин той изравнява се с този за оспорване на административните актове по Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Отново по подобие на уредбата в АПК, се предвижда, че когато в наказателното постановление или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, срокът се удължава на 2 месеца. Ако пък в тях грешно е записано, че постановлението не подлежи на обжалване, срокът става 6 месеца.
Въвежда се и съкратено производство в ЗАНН, както и задължение за наказващия орган да изложи мотиви за вида и размера на наложената санкция.
Уредена е и възможност за връчване на наказателното постановление чрез изпращане на съобщение до персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване, която е модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги.
Предвижда се още при противоречива или неправилна практика по приложението на ЗАНН да се произнасят съвместно съответните колегиите на ВАС и ВКС.
Разширява се и кръгът на имащите право да инициират тълкувателна практика на върховните съдилища, като се включват Министерският съвет, всички министри и колективни органи на власт, създадени със закон и отговарящи за изпълнението на съответния нормативен акт, посочват от правителството.
mediapool.bg