Обществените поръчки стават частично електронни от есента

Електронното подаване на заявления за участие и оферти за обществени поръчки трябва да е възможно до 18 октомври тази година. Това трябва да стане с въвеждането на електронната платформа за е-търгове, разработвана по проект на Агенцията за обществени поръчки. Всички функционалности на системата като възможност за електронно фактуриране и разплащане, трябва да са факт от началото на 2021 г.

Сроковете са разписани в пореден проект за промяна на Закона за обществените поръчки, публикуван за обществено обсъждане.

"Приоритетът за кабинета е в рамките на една година да тръгнат електронните обществени поръчки. Стане ли това, ще се решат много от проблемите, които имаме", заяви в петък вицепремиерът Томислав Дончев по време на конференция по темата, в която участва и еврокомисаря по вътрешен пазар Елжбета Биенковска.

Оферти

Според текстовете за промяна на закона електронните поръчки стават задължителни. Подаването на оферти на хартия в огромни пликове и кашони ще се прави само в изключителни случаи - при предоставяне на мостри, специфични технически изисквания за оформянето на офертите или пък ако документите по поръчката съдържат класифицирана информация.

В масовия случай всички формуляри ще се попълват онлайн от фирмите. И те, и държавните ведомства ще ползват безплатно наличните на платформата образци за изготвяне на документите за участие в процедурата. Това трябва да улесни както подготовката на поръчките, така и на офертите, пише в мотивите към законопроекта.

Задаването на въпроси и разясненията по документацията ще става по-бързо и оперативно, тъй като ще се прави онлайн. Според авторите на законопроекта това ще съкрати времето и разходите за подготовката на търговете, както за възложителите, така и за кандидат-изпълнителите. Затова и сроковете по поръчките са съкратени с по 5 дни.

Фактуриране

Законопроектът предвижда до 18 април 2019 г. платформата за е-търгове вече да дава възможност и за електронно фактуриране на свършената по поръчките работа. Този срок важи за министерства и агенции на централно ниво. Местните власти ще имат още година, за да използват е-фактури.

На последния етап от развитието на платформата ще е задължително през нея да се прави и оценяването на офертите, сключването на договорите, подаването на заявките по договорите. Освен това тя трябва да бъде свързана и със система за електронни разплащания. Крайният срок за това е 1 януари 2021 г.

Според промените в закона съществуващите в момента профили на купувача, които всяко ведомство поддържа на сайта си, също ще са част от общата платформа. Те съдържат цялата информация за дадена поръчка - от обявата, през разясненията, протоколите по оценяване на офертите и класирането на участниците, данните за обжалванията, до текстовете на сключените договори и информация за платените накрая суми. Според промените освен договорите с изпълнителите трябва да се публикуват и тези с подизпълнителите на поръчките, когато има такива. Трябва да има и данни дали и защо някой подизпълнител е сменен в хода на работата.

По-високи прагове

Предлага се и увеличение на праговете, над които е задължително да се обявяват обществени поръчки, за да се избере кой да свърши дадена дейност. Предвижда се за строителство сумата да нарасне двойно от 5 млн. лева на 10 млн. лева. За услуги минималната сума се увеличава от 264 000 лева на 280 000 лева. Повишението на праговете е свързано с промени в европейските правила за определянето им.

Законът за обществените поръчки беше променен само преди няколко седмици. В края на май парламентът гласува поправки, които трябва да ограничат неоснователното обжалване на търговете от фирми, които на практика нямат интерес от него. Това обаче бави поръчките понякога с години.

Предизвикателства

Проблемът беше засегнат отново от вицепремиера Дончев в петък. "Важен въпрос, който стои на дневен ред е как да се прецизират конкурсните процедури и да се намали масовото обжалване на обществени поръчки", обясни той. Като пример отново посочи поръчката за изграждане на тол системата, която била обжалвана от търговец на зеленчуци и малка фирма за производство на чорапи. "От тези, в много случаи ненужни обжалвания, държавата регистрира щети за по 1 млрд. лева", коментира Дончев, имайки предвид пропуснатите приходи от по-ранното въвеждане на тол системата.

Вицепремиерът посочи още, че цел на кабинета е да е се подобри системата така, че да се толерират кандидатите с иновативни идеи, независимо че в конкурсните условия не са заложени конкретни параметри. "Трябва да си признаем, че понякога финансираме далеч по-лоши проекти пред други, само защото нещо конкретно не е заложено в конкурсните условия", отбеляза Дончев.

"Обществените поръчки са мощен инструмент, от който зависи бизнеса на много хора. Много от възложителите, не само в България, а и в ЕС, залагат приоритетно на кандидатите, предложили най-ниска цена. Нека да е ясно, че правилата на общността не задължават никого, че трябва да избере цената пред качеството", каза и еврокомисар Биенковска. Затова се предвиждала широка разяснителна кампания. Разработвала се и онлайн платформа за обмен на най-добри практики в ЕС.

Биенковска също засегна въпроса с необоснованото жалене на поръчки. "Важно е да се гарантира, че проектите не се забавят в резултат от злоупотреби при подадени съдебни искове", коментира тя.

mediapool.bg