Нова наредба ще изкара на светло критериите, по които се проверяват съмнения за изкуствено създадени условия за подпомагане на земеделските производители. Това съобщи Вергиния Кръстева, заместник-министър на земеделието, храните и горите в Добрич.
Проверки за изкуствено разделяне на стопанства, за да се избегне таванът на плащанията, се правят от 2015 г., посочи тя.
Понеже в регламента е разписано много общо, искахме да направим наредба,с която да дадем яснота на кандидатите за директните плащания и на кандидатите по Програмата за развитие на селските райони какви точно са критериите, които водят до такива съмнения, обясни мотивите Вергиния Кръстева.
Изкуствено създадени условия са тези, които в резултат на действия или бездействия на юридически или физически лица са извършени с цел за получаване на предимство и набавяне на облага в противоречие с европейското законодателство, става ясно от публикувания проект за наредба.
В документа е посочено, че установяването на изкуствено създадени условия ще става с помощта на индикатори. Те обаче не фигурират в самата наредба, а ще бъдат определени със заповед на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция (ДФЗ-РА). Той е длъжен да издаде заповедта в 3-месечен срок след влизане в сила на наредбата.
Индикаторите ще са за лична, правна, икономическа, външна или структурна свързаност на кандидати, бенефициенти, ползватели или упълномощени техни представители по меркитеи схемите за директните плащания и Програмата за развитие на селските райони.
Служители от ДФЗ-РА ще правят проверки на място за установяване на изкуствено създадени условия. Те ще представят становище за липсата или съмнения за наличието им, е посочено в проекта за наредба.
Кандидатът, за който има съмнения, ще има право да представи допълнителни документи и разяснения. Чак след това ще се взима окончателно решение по всеки случай.
Започнатите производства за установяване на изкуствено разделени земеделски стопанства ще бъдат продължени по сега съществуващия ред.
Зам.-министърът на земеделието Вергиния Кръстева апелира фермерите да се включат активно в общественото обсъждане на наредбата. "Сега е моментът да направите това, ако разпоредбите не ви харесват. Ако сме "изкривили" първоначалната цел на наредбата, ще се коригираме", обеща Кръстева. Срокът за даване на предложения по наредбата е до 15 март.
Таванът на плащанията беше въведен от 2015 г. в България по искане на асоциации, защитаващи дребните фермери, и по настояване на Европейската комисия. Според него до 150 000 евро се получава пълния размер на субсидията за единица площ. За тези, които получават между 150 хил. и 300 хил. евро на година се прилага намаление от 5%, а най-големите стопанства не получават нищо за горницата над 300 хил. евро.
Причината беше, че само 4% от земеделските стопанства у нас обработват 80% от земята. Заради европейските субсидии обработваемите площи у нас се увеличават непрекъснато и достигат над 38.5 млн. декара за 2017 г.
Размерът на средните стопанства у нас стигат до 24 300 декара, докато в ЕС средният размер за групата над 1000 дка е 2500 дка, според доклад на БАН.
"Най-големият собственик, който контролира над 1 млн. декара земеделска земя, е българин. Подобно нещо няма в цяла Европа", каза преди време доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него една от причините за концентрацията на земите е начинът на субсидиране с пари от европейските фондове. През 2015 г., когато беше въведен таванът на плащанията, са били засегнати седем юридически лица, а през 2016 г. - нито едно, твърди доц. Боюклиев. За миналата година няма данни.
mediapool.bg