Свят | Вт, 30 Апр 2024г. 18:19ч. | Двама министри от новото правителство на Сърбия са в "черния списък" на САЩ
Решението на страните производителки на петрол от организацията ОПЕК+ от миналата седмица да свият добива се с 2 млн. барела през ноември и последвалото повишение на цените на суровината може да се окажат повратната точка за световната икономика, която и без това е на ръба на рецесията. Това се посочва в октомврийския доклад на Международната агенция за енергията (МАЕ) за петролния пазар. И това се случва на фона на най-лошата световна енергийна криза в историята, допълва се в документа.
"Планът на блока ОПЕК+ за рязко ограничаване на доставките на петрол за пазара дерайлира траекторията на растеж на доставките на петрол през остатъка от тази и следващата година, като произтичащите от това по-високи ценови нива изострят нестабилността на пазара и засилват опасенията за енергийната сигурност. Референтните цени на суровия петрол скочиха с около 14 долара за барел от най-ниското си ниво през септември, а сортът Брунт отново флиртува с трицифрени числа", пише в доклада.
МАЕ сви прогнозата си за растеж на световното търсене на петрол за следващата година до 1.7 млн. барела дневно, което е с 470 хил. барела по-малко спрямо очакванията от преди месец, а за . Ревизията се основава на по-нататъшно понижаване на очакванията за растеж на глобалния БВП, очакваната в няколко европейски страни рецесия и увеличаващи се рискове за нововъзникващите и развиващите се икономики. Така очакваното световно търсене догодина се очаква да е средно 101.3 млн. борела дневно.
В същото време докладът прогнозира, че спадът в предлагането на петрол от ОПЕК+ ще бъде по-малък от обявеното преди дни намаление с 2 млн. барела дневно. Причината е, че повечето от членовете на алианса вече произвеждат доста под своите тавани поради ограничения на капацитета. Текущата оценка на МАЕ е за реален спад с около 1 млн. барела дневно, като по-голямата част от съкращенията са направени от Саудитска Арабия и ОАЕ. Допълнителни производствени загуби може да дойдат от Русия през декември, когато ембаргото на ЕС върху вноса на суров петрол и забраната за морски услуги влязат в сила. Руските власти заплашиха да намалят производството на петрол, за да компенсират отрицателното въздействие на предложените тавани на цените.
Агенцията отчита, че износът на руски петрол през септември вече е намалял с 230 хил. барела дневно, което е с 506 хил. барела под предвоенните времена. Приходите на Русия от нефтения износ са спаднали с 3.2 милиарда долара до 15.3 милиарда долара.
Докладът обаче посочва също така, че по-малко от два месеца преди влизането в сила на забраната за внос на руски суров петрол, страните от ЕС все още не са диверсифицирали повече от половината от нивата на внос отпреди войната от Русия.
МАЕ поставя под съмнение предположенията, че по-високите цени на петрола ще балансират пазара чрез допълнително предлагане. Дава се пример, че американските производители на шистов газ, които традиционно са най-отзивчивите към променящите се пазарни условия, се борят с ограниченията на веригата за доставки и инфлацията на разходите.
"Мащабното намаляване на доставките на петрол от ОПЕК+ увеличава рисковете за енергийната сигурност в световен мащаб. Дори като се вземат предвид очакванията за по-ниско търсене, това рязко ще намали така необходимото натрупване на петролни запаси през останалата част от тази година и през първата половина на 2023 г.", пише още в анализа.
mediapool.bg
