Анексирането на Крим от Русия беше голяма изненада. Русия дълго време бе смятана за "нормална" развиваща се страна. Наистина, тя се управлява от недемократичен режим, който обаче бе на път да преодолее разликата със Запада.
Това, което се случи в Крим, обаче е всичко друго, но не и "нормално". Последната страна, анексирала територията на свой съсед, беше Ирак, който превзе Кувейт през 1990 г.
Русия, разбира се, не е саддамхюсеиновия Ирак. Но при нея има една съществена разлика - тя е страна с високи приходи и същевременно много корумпирана. В световния индекс за добро управление Русия се нарежда в първите 20 процента на най-корумпираните страни редом до далеч по-бедни части на света.
В продължение на много години корупцията се смяташе за вътрешен проблем, с който руснаците сами ще трябва да се преборят. Западните лидери се примиряваха с руската корупция и по друга, по-себична причина. Когато пари, присвоени от корумпирани чиновници, бяха източвани от Русия и влагани в швейцарски банки, или пък използвани за покупки на мансардни апартаменти в лондонския квартал Челси, западните правителства се самоуспокояваха с факта, че могъщите хора в Москва са силно заинтересувани да поддържат мирни отношения със Запада.
Това бе грешка, и то груба, защото руската корупция се оказа дълбоката причина за кризата в Крим.
Рушветчийството съсипва руската икономика. А щом икономическият ръст спре, териториалната експанзия става предпочитан инструмент на един авторитарен режим да вдига популярността си и да запазва властта си.
В Русия социалният договор през първото десетилетие на новия век се базираше на годишен икономически ръст от 7 процента. Жителите бяха доволни от едно правителство, което им даваше значителни материални облаги, макар и да ограничаваше демократичните свободи. Нагласата бе това да продължава дълго.
Когато Владимир Путин пое президентския пост за втори път през 2012 г., той обеща да увеличи правителствените разходи. Неговите обещания се базираха на предвиждания годишен ръст от между 5 и 6 процента.
Но социалният договор вече е неизпълним. Миналата година ръстът спадна до 1.3 на сто. Независими прогнози сочат свиване на икономиката през първото полугодие на 2014 г. Същото очаква и Световната банка.
Защо се стопи ръстът? Защото всички предишни източници на ръст - евтина работна ръка, растящи цени на суровините, ръст на потребителските кредити - вече са изчерпани и по-нататъшният ръст изисква стимули за инвестиции. Но това изисква защита на правата за собственост и стриктно изпълнение на договорите - точно което корупцията в правителството и в съдебната система подкопава.
Още преди случая с Крим инвеститорите започнаха да гласувах с краката си, напускайки страната. Инвестициите спаднаха. Руските акции започнаха да се търгуват с 50 на сто отстъпка в сравнение с другите нововъзникващи пазари.
След като докара икономиката до рецесия, руският елит трябва да намери нов начин да се задържи на власт. За един авторитарен режим това винаги е трудна задача, изискваща пари, репресии и пропаганда. Рецесията означава, че руското правителство не може повече да си купува благоразположението на обществото. Остават репресиите и пропагандата.
В тези условия нищо не може да помогне повече от една малка и победоносна военна авантюра.
Конкретни победи - независимо колко малки или колко скъпоструващи - вдигат популярността на управника. Затова не е изненадващо, че рейтингът на Путин скочи на 80%.
Вече не може да се приема, че руската корупция има здравословния ефект да възпира руския елит. Напротив, тя се изроди в агресивна външна политика, на която западните лидери сега се чудят как да отвърнат. Руската корупция се превърна в заплаха за глобалната сигурност.
Руското правителство винаги се е отнасяло с неохота към разследванията за корупция на своята територия. Руските активисти на борбата с корупцията водят непосилна битка.
Други правителства могат и следва да помогнат да бъдат локализирани и замразени чуждестранните авоари на корумпираните висши служители. Това ще подкопае подкрепата за Путин сред руската управляваща класа, както и подкрепата за елита сред широката
общественост.
И в двата случая то ще допринесе Русия да се превърна в нова - демократична и мирна страна.
По БТА
_______________________________________
*Сергей Гуриев е руски икономист, бивш ректор на висшата Руска школа по икономика (на която ректор в момента е бившият български финансов министър Симеон Дянков - бел. ред.). След като в началото на 2013 г. Гуриев бе подложен на разследване от руските власти по подозрения, че се е облагодетелствал материално, участвайки в експертиза за съда по второто дело срещу собствениците на ЮКОС Михаил Ходорковски и Платон Лебедев, през април 2013 г. той тайно напуска Русия и емигрира в Париж. Там той чете лекции по макроикономика и се занимава с научна работа.
mediapool.bg