Кламер БГ - Бизнес новини: Корпоративният дълг продължава да расте, държавата е най-големият проблем

Корпоративният дълг продължава да расте, държавата е най-големият проблем

Бизнес

|
Вт, 04 Март 2014г. 15:59ч.
Корпоративният дълг продължава да расте, държавата е най-големият проблем

Корпоративният дълг през 2012 година е бил 169 млрд. лв., като от 2005 година насам непрекъснато расте, предупреди Българската стопанска камара (БСК).

Заместник-председателят на камарата Камен Колев представи във вторник проучване върху задълженията на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката към 1 януари 2013 г.

Според анализа, най-голям ръст през 2012 г. бележат задълженията в енергийния сектор, които са се увеличили с 3.23 млрд. лв., и в търговията – с 4.08 млрд. лв.

Стопанската камара обаче смята, че 169-те млрд. лв. корпоративен дълг сами по себе си не предвещават крах на икономиката ни.

"Въпреки че сумите са големи, има "повторно броене", защото много фирми си дължат пари една на друга", обясни зам.-председателят на стопанската камара. Според него, поради това няма нужда да се търсят всичките 169 млрд. лв. за закърпване на липсите в икономиката ни. "Достатъчно е държавата да изплати задълженията си към бизнеса и всичко ще се оправи с няколкостотин милиона (лева)", обобщи Колев.

През декември миналата година държавата погаси 540 млн. лв. от общо 780 млн. лв. задължения към фирмите по Закона за данъка върху добавената стойност. 240 млн. лв. отчетен ДДС останаха неизплатени заради текущи проверки и ревизии.

Колев коментира, че това е било положителен жест към бизнеса, който се е реванширал на държавната хазна, като на свой ред е погасил част от данъчните си задължения.

"Самият обем на задълженията не е важен. Колкото повече работи икономиката, толкова повече растат и те. Важно е да не растат просрочените задължения и фирмите да генерират достатъчно приходи, за да ги погасяват навреме", каза още зам.-шефът на БСК, но отбеляза, че у нас съотношението между дългове и приходи е по-лошо от средното за държавите от ЕС, и то с 30-40 процента.

По думите на Колев, проблемите на икономиката ни ще се решат с повече публично-частни партньорства и пазарен подход, вместо със сегашните практики за държавна регулация на цените, както е в енергетиката, със субсидии или отписване на задължения.

113 млрд. лв. си дължат фирмите помежду си, бави ги държавата

Все още е огромен размерът на междуфирмените задължения, които представляват 67 процента от целия корпоративен дълг и възлизат на 113 млрд. лв. Те са и най-просрочените – около 40 на сто от тези задължения (45 млрд. лв.) са с изтекла давност, а най-сериозна е ситуацията в секторите търговия и строителство, които на свой ред повличат назад и други сектори, отбеляза Колев.

По думите му, най-голяма вина за междуфирмения дълг все още имат държавата и общините, макар че техните задължения към бизнеса слабо намаляват през 2012 година.

Според анализа на БСК, голяма част от просрочените вземания са за обществени поръчки, по които фирмите вече са изпълнили задълженията си, но все още не им е платено.

"Произвежда се продукция, изпраща се, но няма плащане в определения срок, което бави другите разплащания на фирмите", обясни зам.-председателят на стопанската камара.

Най-засегнати според анализа на БСК са строителните фирми и доставчиците на медицински консумативи и лекарства. По думите на Колев, тези задължения са останали и до края на 2013 година, а заради забавените плащания от държавата фирмите задлъжняват помежду си.

Данните на БСК сочат, че държавата е задлъжняла на бизнеса с общо 2.29 млрд. лв. за 2012 година, а общините – с 358 млн. лв. Просрочените задължения в края на годината са били 284 млн. лв., от които 111 млн. лв. дълг на държавата и 173 млн. лв. на общините. В края на 2013 г. държавата дължи на фирмите 152 млн. лв., а общините - 162 млн. лв.

През 2012 година на бизнеса не са били платени изпълнени поръчки на обща стойност 446 млн. лв., от които 139 млн. лв. са дълг на общините, а 206 млн. лв. - на държавата.

На фирмите през същия период не са изплатени и 1.8 млрд. лв. от данъци, огромна част от които са били ангажимент на държавата, а 50 млн. лв. - на общините.

Според БСК, общините и държавата имат още 392 млн. лв. други задължения към бизнеса.

Колев подчерта, че задълженията на фирмите към персонала не са големи и представляват едва 2 процента от целия корпоративен дълг през 2012 г. Толкова е бил делът на неплатените заплати и през предходната година.

Общо за 2012 година фирми дължат на служители около 2 млрд. лв., като средно на един работещ българин са се падали по 910 лв. неизплатени трудови възнаграждения, като от тях повече от година са просрочени едва 10 процента, сочи проучването на БСК.

"Отделните задължения се изменят по години – забавянията на данъчни задължения и осигуровки сами по себе си са малка част от корпоративния дълг, но растат през годините", посочи още Колев.

Бизнесът настоя за прозрачност на задълженията

Като мярка за контрол на корпоративната задлъжнялост, от БСК поискаха Националната агенция за приходите (НАП) всеки месец да публикува на сайта си информация за задълженията на държавата към бизнеса.

Трябва да се знае какъв е размерът на ДДС, който вече е проверен и одобрен за възстановяване, и ДДС, който е процес на проверки и ревизии, както и колко са забавените плащания по Закона за обществените поръчки, обясни Колев.

Той припомни, че миналата година българското законодателство бе съгласувано с европейската директива срещу забавените плащания.

Преди това държавните и общинските фирми имаха право да записват в договорите срокове за изплащане на стойността на обществените поръчки, които възлагат, с месеци след срока за изпълнението им, каза зам.-председателят на БСК.

Камарата иска да бъде създадена и т.нар. "клирингова къща", която да помага за погасяването държавните задължения към бизнеса.

Колев припомни и идеята от времето на управлението на ГЕРБ да се въведе "данъчна ваканция" – т.е. фирмите, на които държавата бави плащания, да имат право също на отсрочка по задълженията си към нея.

"Става въпрос за задължения основно по обществени поръчки, защото там има забавяния по над 1 г.", каза Колев, но уточни, че такова предложение все още не е обсъждано със сегашното правителство.

Предпазливи прогнози

През 2014 година от БСК предвиждат дори малко по-висок от 0.6 процентовия ръст на брутния вътрешен продукт на страната ни, според последната прогноза на финансовото министерство. Тя бе сериозно занижена няколко пъти, след като първоначално от министерството на Петър Чобанов излязоха с очаквания за 1.8 на сто увеличение на БВП за годината.

"Страните от ЕС постепенно излизат от кризата и това създава условия икономическият растеж на страната ни да се ускори", каза Колев. Той обясни, че през третото тримесечие на 2013 година БВП се е увеличил с 1.5 процента и е достигнал равнището на същия период от 2008 г., непосредствено преди началото на кризата. Наблюдава се ръст и при промишленото производство, което дълго спадаше.

Според анализа на БСК, това може да означава, че към края на 2014 година задлъжнялостта на предприятията у нас ще намалее.

През 2012 година се наблюдава се положителна тенденция при износа, който се е увеличил два пъти спрямо обема на вноса.

Лошите кредити запазват сравнително стабилно ниво и само слабо нарастват, като към края на годината продължават да се движат около една четвърт от всички задължения на фирмите към банките.

Наблюдава се обаче негативната тенденция фирмите да предпочитат все повече краткосрочните заеми, вместо дългосрочните.

Към края на 2012 година, фирмите са дължали на банките 30.5 млрд. лв. под формата на дългосрочните кредити, които пряко засягат инвестиционната активност на предприятията. Това е с 1.5 на сто по-малко, отколкото през 2011 година.

В същото време, се наблюдава слабо увеличение от 0.4 процента при задълженията по краткосрочни кредити, които през 2012 година са били 17.9 млрд. лв.

Според Колев, това говори за изместване на фокуса на бизнеса върху решаването на текущи проблеми, както и обуславя спада в инвестиционната активност, която през 2012 г. практически остава "замръзнала" на нивата от 2011 г. Краткосрочните кредити се връщат по-лесно, освен това самите банки са "опарени" и вече внимават с отпускането на дългосрочни заеми, въведоха и по-високи изисквания, обясни зам.-председателят на БСК.

mediapool.bg