Излишъкът в бюджета - от забавени и неизпълнени проекти

Текущият излишък в бюджета се дължи предимно на забавени или неосъществени проекти и по-малко – на преизпълнение на приходите. Това призна в интервю за БНР председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова.

За поредна година хазната отчита натрупан солиден текущ излишък. Към края на септември той е близо 2.7 млрд. лв. В същото време в понеделник финансовото министерство обяви, че очаква годината да приключи с излишък от 590 млн. лв. вместо с планирания дефицит от 1.1 млрд. лв. Това значи, че планирани разходи за около 1.7 млрд. лв. няма да се случат, а средствата ще останат във фискалния резерв.

Причината за излишъка са неосъществени капиталови разходи, стана ясно от думите на Стоянова. По-конкретно, става дума за планираните, но неосъществени за втора поредна година военни проекти за покупка на кораб и нов тип боен самолет, проекти на регионалното министерство, а също и забавени европрограми. Според официалните сметки на финансовото министерство капиталовите разходи се очаква да приключат с неизпълнение от около 1.3 млрд. лв.

"Това са множество проекти от различните министерства, които по списък казват, че ще разплатят до края на годината и които Министерството на финансите няма как да знае дали ще се случи или не. Тук, за съжаление, трябва да отбележим, че почти по всички оперативни програми има изоставане вече за трета година. Предвидените съфинансирания от бюджета не могат да се случат и това също остава в икономия. Всички тези икономии, направени през годините 2017-2018 г., ще бъдат похарчени вероятно в 2019 г. и 2020 г., в края на програмния период", коментира Менда Стоянова пред БНР. По думите й "това е просто един бюджетен цикъл, а не нещо, което е правено нарочно или с някаква цел".

Както тази, така и миналата година правителството търпи критики, че съзнателно трупа огромен текущ излишък (който през 2017 г. достигна около 2.4 млрд. лв.), който се изхарчва набързо през ноември и декември, и то по пера, които не са били предварително планирани. Например миналата година 1 млрд. лв. в последния момент бяха пренасочени към програмата за саниране.

За да няма повторение на практиката, наскоро президентът Румен Радев поиска харченето на излишъка в последните месеци на годината да стане с решение на парламента, а не на правителството. От Министерството на финансите обаче са категорични, че въпросът не трябва да минава през парламента, защото излишъкът няма да бъде разпределен за допълнителни разходи, а ще остане като плюс в хазната.

Досега премиерът Бойко Борисов винаги се е хвалил, че излишъкът идва от борба с контрабандата и добра работа на приходните администрации, но сега управляващите признават, че водещата причина са забавени разходи.

Все пак, приходите също имат известен принос за излишъка. Очакваното изпълнение на данъчно-осигурителните приходи е с около 940 млн. лв. повече от предварително заложеното. При корпоративните данъци преизпълнението е със 110 млн. лв., при ДДС – с 260 млн. лв., а при социалните и здравните осигуровки – с 286 млн. лв. Акцизите се очаква да бъдат събрани съобразно плана и при тях няма да има надвишение.

Менда Стоянова коментира проекта за Бюджет 2019, като подчерта, че бюджетът не може да реши въпроса с доходите, а само с плащанията към пенсионерите, социално слабите и работещите в бюджетния сектор.

По думите й увеличението на заплатите в държавния сектор е необходимо, защото от 2009 г. не е правена актуализация. Бизнес цикълът бил силен, а и мярката косвено би повлияла и върху повишението на средната работна заплата.

Междувременно, финансистът Любомир Дацов коментира пред "Блумбърг ТВ", че ръстът на разходите в Бюджет 2019 в размер на 5.8 млрд. лв. може да изглежда голям като абсолютна стойност, но всъщност той възлиза на около 7%, колкото се очаква да бъде и номиналният растеж на БВП през 2019 г. Дацов принципно подкрепя увеличението на работните заплати в бюджета, като според него основният проблем е ниският икономически растеж, който се движи около 3.6-3.7%.

mediapool.bg