Иван Костов и КНСБ призоваха за ревизия на плоския данък

Бившият премиер Иван Костов и КНСБ призоваха за промяна да данъчната система на България и замяна на плоския данък от 10% с прогресивен, така че хората с по-високи доходи да плащат повече.

Това стана на конференция "10 години плосък данък в България", организирана от КНСБ и фондация "Фридрих Еберт".

Финансовият министър Владислав Горанов отговори, че предложението означава средната класа да плаща значително по-високи данъци, а въвеждането на необлагаем минимум по различни оценки щяло да струва на бюджета между 1 млрд. лв. и 2 млрд. лв. В управленската програма на ГЕРБ е залегнал ангажимент за запазване на данъчната тежест. "Сега не е моментът за преразглеждане на съществуващата данъчна система", посочи още Горанов.

Иван Костов настоява да се върне облагането от преди 2001 г.

Иван Костов предлага да се възстанови облагането от преди 2001 г., когато той управляваше България. Тогава данъчната система беше с прогресивна скала.

Костов припомни, че през 2000 г. е извършена сериозна данъчна реформа, тоест преди либертарианската данъчна реформа от 2003-2008 г., когато бяха въведени преките плоски данъци от 10%, а социално-осигурителните вноски – намалени с 44%. Преди 2001 г. данък общ доход се изчисляваше по петстепенна прогресивна скала до 38%, като имаше и необлагаем минимум.

Корпоративния данък се облагаше с двустепенна скала от 23.5% до 28% без необлагаем минимум, обясни Костов и допълни, че средната социално-осигурителна вноска е била 34.7%.

Според Иван Костов "неадекватно" данъчно облагане е причина за много вредни процеси в държавата, включително за неравенството.

Бившият премиер, който е и финансист, наблегна, че в момента облагането на брутните трудови договори с данъци и осигурителни вноски не е пропорционално, тъй като има максимален осигурителен доход от 2600 лв. Така, хората с доходи над него имат данъчно-осигурителна тежест, клоняща към 10%, докато тези под него – 42.7%.

"Колкото повече доходите на облаганото лице растат над максималния осигурителен доход, толкова повече делът на данъчните и осигурителни вноски клони към 10%. Общото облагане на хората с високи доходи клони към 10%, а на тези с работна заплата под максималния осигурителен доход данъчната и осигурителната тежест е 42.7%", обясни Иван Костов.

По думите му всичко това означава, че хората с високи доходи не са ангажирани с контрола на изпълнението на функциите на българската държава. При приблизително едно и също натоварване на БВП с данъци и осигурителни вноски – 29.9% през 2001 г. и 30% през 2017, приходите от облагането с данък върху доходите на физическите лица и от здравноосигурителни вноски са с много по-малък дял от общите данъчни и осигурителни приходи. През 2001 година те са били 44%, докато през 2015 г. вече са 38.9% от общите, което е за сметка на увеличаването на приходите от ДДС, допълни Костов.

Според него този намален дял е причина за други съществени рискове в управлението на бюджета - извършват се големи преразпределителни процеси между приходите от косвени данъци и разходите, които прави бюджетът, като например трансфера към НОИ. Тук е и причината за износа на евтин труд от страната, допълни Костов.

Плоските преки данъци са една от основните причини за укриване на доходите, каза още бившият премиер, който е и директор на Центъра за анализи и управление на рискове към Нов български университет.

Костов, цитиран от БТА, посочи, че за работодателя е изгодно ниското облагане на печалбата и личните доходи, защото от тях може да плаща неформални доходи на заетите, като спестява осигурителните вноски в размер на 32.7%.

Според него това ще е невъзможно, ако у нас се върне прогресивната скала на облагане и максималната печалба започне да се облага с 32%. Ако тя се облага с такъв процент и ако доходите на работодателя се облагат, както беше до 2001 г., с прогресивна скала до 38%, работодателят няма да има никаква сметка да изтегля от фирмата парите като личен доход и да ги плаща нелегално на хората, допълни Иван Костов.

Костов все пак призна, че препоръката му да се върне облагането от преди 2001 г. е "очевидно неизпълнима" при сегашните предпочитания на българските избиратели.

По думите на Костов в сегашната икономическа обстановка, когато произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) е с около 3.5 пъти по-голям от тогавашния, държавата трябва да предвиди и данъчни облекчения за реинвестирани в капиталообразуване печалби. В противен случай няма да се стимулира натрупването на капитал и създаването на работни места, допълни Костов.

Според бившия премиер в България действат и други негативни фактори, произтичащи от недофинансирането на поетите от държавата жизненоважни за обществото функции. Става дума за сигурността, където много фирми доплащат за своята сигурност, за образованието, където родителите плащат допълнителни уроци, за здравеопазването, където всички доплащаме за медицински услуги, каза Иван Костов.

КНСБ иска необлагаем минимум

КНСБ също призова за ревизия на плоския данък.

"Плоският данък задълбочи неравенствата и от "очакван стимул" се превърна в "спирачка на пазарната конкуренция и растежа", смята президентът на синдикалната организация Пламен Димитров.

Конфедерацията настоява за въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата, а също и запазване на ставката от 10% за останалите доходи. Другото предложение е максималният осигурителен доход да се увеличи от 2600 на 3000 лв.

"Противно на очакванията, плоският данък не допринесе за ограничаване скалата на сивата икономика и практиката за укриване на данъци. Неравенството на неравенствата е може би най-яркото доказателство за неефективността от гледна точка на преразпределителната функция на фискалната политика на плоския данък", каза още президентът на КНСБ.

По думите му само 6 от 40 страни в Европа практикуват пропорционална система на облагане, а всички други имат някаква прогресии.

Владислав Горанов: Премахването на плоския данък ще вдигне облагането на средната класа

Финансовият министър Владислав Горанов отбеляза, че няма достатъчно убедителна теза, че въвеждането на прогресивно облагане ще реши проблемите с неравенството. Въпреки това можело да се "предположи", че част от проблема с неравенството идва от плоския данък.

"Ако идеята е да борим само неравенството и да заменим сегашното пропорционално с ново прогресивно облагане, в рамките на същия фискален резултат, безспорно средната класа ще повиши това, което отделя за бюджета", каза Горанов.

Ако се въведе само необлагаем минимум, а ставката на данъка остане 10%, бюджетът ще загуби между 1 млрд. лв. и 2 млрд. лв.

"Дискусията не трябва да е в посока дали да се премахне плоския данък, а как да се премахне", коментира Горанов.

Според Горанов на политическо ниво проблемът е, че на много хора ще трябва да им се повиши данъчната тежест. "Ако предложим една прогресивна скала и я наложим към сегашните доходи и подоходни групи, и ако трябва да запазим размера на приходите в бюджета, то на всички хора, които в момента са активни, облагането ще достигне поне до 15%", допълни министърът.

"Ако приемем, че няма да падат приходите в бюджета и ако приемем, че няма да увеличаваме данъците на средната класа, уравнението изглежда почти нерешимо", добави Горанов и допълни, че не защитава плоския данък, но смята, че всичко трябва да бъде дебатирано.

mediapool.bg