България | Четв, 25 Апр 2024г. 19:21ч. | Денков: Защо не видяхме снимките на Калин Стоянов със Стефан Димитров? Знам, че са приятели
Министерство на земеделието стартира незабавна проверка дали действително 120 000 "виртуални" животни източват поне 20 млн. лв. субсидии годишно, съобщи институцията пред Mediapool.
За проблема с крайно занижения контрол в четвъртък алармира Симеон Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
"Министерството на земеделието, храните и горите се ангажира да възложи незабавна проверка във връзка с изнесените в медийното пространство твърдения от г-н Симеон Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, след като бъдат предоставени конкретни данни. Проверките ще бъдат публични и всеки представител на браншова организация може да присъства на тях. МЗХГ извършва проверка по всеки един сигнал, който е постъпил в институцията", посочиха от министерството пред Mediapool.
Оттам връщат лентата назад и уточняват, че заради нарушенията от предходни години са проведени редица срещи между министерството, Агенцията по храните, Българския ветеринарен съюз, Консултативния съвет по животновъдство с участието на браншови организации в сектора. Целта им е била предприемане на необходими действия от всички заинтересовани страни за "намаляване до минимум на пропуските и недопускане на нерегламентирани дейности".
Набелязани били стъпки за засилване на контрола като например увеличаване на проверяваните обекти, санкции спрямо некоректни животновъди, които не са уведомили в срок за новородени, заклани, умрели, продадени и придобити животни, засилен контрол на кланиците за съответствие на номерата на ушните марки на закланите животни с тези, записани във ветеринарномедицинското свидетелство за транспортиране на животни. Предвидено е било и взаимодействие между БАБХ и МВР по проблема.
Под лупа – 5% от фермите
Едва 5% от фермерите, кандидатстващи за субсидии, за отглеждани животни се проверяват на място от фонд "Земеделие" дали действително имат животни и дали имат продукция. Ветеринарите от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) пък са увеличили проверките си, но от 3 на 5% поради установени нарушения от предходните години с ушните марки на животните, става още ясно от отговорите на фонд "Земеделие" и Министерство на земеделието.
"Изборът на заявления за проверка на място се извършва на базата на риск-анализ. Проверяваните заявления за подпомагане не могат да бъдат по-малко от 5% от всички кандидатствали по схемите за животни. При наличие на данни за по-висок риск по определени критерии, проверките могат да бъдат увеличени", посочиха от фонд "Земеделие", който разплаща европейските и българските субсидии за земеделците. Оттам се облягат на еврорегламенти, които изискват контрол в такъв обсег.
От фонда уточняват, че за кампания 2019 са извършени проверки на място на 97 317 животни, включени в заявленията на 1 645 кандидата по различни схеми за подпомагане. Въпросните схеми са споменатите от Караколев субсидии за всяко отглеждано животно от по 40 лв., евросубсидиите, които получават животновъдите за пасища взети от общините, но и за т.нар. "обвързана подкрепа", т.е. за произведена и продадена продукция.
Караколев посочи пред Mediapool, че по отношение на последната схема измами с "виртуални" животни не се правят, защото за да се получат субсидии, трябва да има приложени фактури за продадена продукция, което на практика е невъзможно. Отделно фондът правил и административни проверки по докумненти.
"Поради увеличаване на несъответствията в стопанствата, проверени през предходни години по отношение идентификацията на животните и регистрацията на обектите, през настоящата година е увеличен обемът на проверките от 3 на 5% за страната", посочиха още от ведомството на Десислава Танева.
Оттам добавиха, че през 2020 г. с промяна в Закона за ветеринарномедицинската дейност е създадена и възможност стопаните да уведомяват за промени в броя на животните във фермите по електронен път директно във ВетИС.
Как работи схемата?
По закон на всяко животно, което се отглежда във ферма, задължително се поставя т.нар. "ушна марка" - уникален номер, с който то фигурира във ветеринарната система на страната, т.нар. ВетИС. След това въз основа на този регистър за всяко отглеждано животно се получават по 40 лв. субсидия от хазната на годишна база. Когато стопанин пренасочи животното за месо, при клане, е длъжен да уведоми официалния ветеринарен лекар, и той да деактивира номера на ушната марка във ВетИС.
Масова практика била ветеринарите да не се викат, а стопаните да прибират ушните марки. При проверки на място във фермите се практикува и друга схема - едни и същи овце да се местят, като предишната вечер им се поставят различни ушни марки, които са останали от предишни животни.
Освен от хазната с виртуалните животни се "източват" и евросубсидии за пасища, т.е. на площ земеделска земя. "Колкото повече виртуални животни, притежава даден стопани, толкова повече общински пасища получава от общината. А за всеки декар след това получава субсидия от ЕС по 30 лева на година", каза още Караколев. В същото време стопаните с истински животни оставали без терени за паша, защото общинският и държавният поземлен фонд се усвоявал под наем от "виртуалните животновъди".
mediapool.bg
