Парламентът задължи кабинета да предоговори Плана за възстановяване и устойчивост

Депутатите подкрепиха в четвъртък предложение на ГЕРБ служебният кабинет да започне до 31 март предоговаряне на плана за възстановяване и устойчивост в частта за намаляването на въглеродните емисии от въглищните електроцентрали в опит да бъдат оставени да работят до 2038 г. "За" гласуваха 187 депутати, против бяха двама народни представители от "Продължаваме промяната", въздържаха се девет други депутати от ПП и "Демократична България".

Това стана в условията на протест на двата синдиката за запазване работата на въглищните централи, а преди окончателното гласуване депутатите си дадоха 30-минутна почивка, за да излязат при недоволстващите и да ги успокоят, че няма да останат без работа.

Решението бе подкрепено предишната вечер на проточило се седем часа заседание на парламентарната енергийна комисия, чиито членове се включиха в станалите дежурни престрелки между ГЕРБ и "Продължаваме промяната" кой е виновен за поемането на ангажимента за намаляване на парниковите газове. В подкрепа на ГЕРБ бе служебният енергиен министър Росен Христов, който дори се учуди как въобще ЕК е одобрила внесения от правителството на Кирил Петков план за възстановяване с ангажимент за намаляване на въглеродните емисии на десет български ТЕЦ с над 40 процента до 2026 г. спрямо нивата от 2019 г. Според него и представителите на ГЕРБ това не е редно, защото в изискванията на ЕК е записано спад на емисиите с 55 на сто до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. и така България вече е преизпълнила ангажиментите си и въглищните централи може да продължат да работят без никакви ограничения.

В началото на дебата в четвъртък председателят на енергийната комисия Делян Добрев и бивш енергиен министър на ГЕРБ посочи, че в сряда вечерта и сега сутринта народните представители от цялата комисия са успели да се обединят около общ текст на проект на решение. Затова отпаднаха за разглеждане двата проекта, предложени от "Възраждане" и ГЕРБ-СДС съответно за изцяло нов план и за промени в Плана за възстановяване и устойчивост, обясни той

При гласуването на текстовете политическите сили се обединиха в защита на въглищните централи. Ако Конституцията позволяваше президентът да връчи мандата на енергийна комисия, днес щяхме да имаме правителство, коментира Жечо Станков (ГЕРБ-СДС) след приемането на решението.

То бе взето с ясното съзнание за забавяне и загуба на неясно каква част от предвидените за България 12 млрд. лв. от европейския план за възстановяване и устойчивост, тъй като тепърва трябва да се променят и проекти, което означава нови графици и забавяне на следващите плащания за България по плана за възстановяване. Причината е, че депутатите решиха правителството да преговаря с ЕК парите, предвидени за парка от батерии за съхранение на електроенергия, за 1.4 ГВ нови ВЕИ мощности и за геотермална енергияь да се пренасочат за батерии за съхранение на ток за лични и бизнес нужди, за развитие на енергийната мрежа и за саниране.

Още по време на дискусията в сряда вечерта енергийният министър Росен Христов призна, че предоговарянето на условията в плана ще е изключително трудно, ще отнеме време и плащанията по плана за възстановяване през 2023 г. (за общо близо 1.5 млрд. евро – б.а.) може да се забавят значително.

Въпреки това бе решено да се предприеме предоговаряне на условията на плана за възстановяване в рамките на предстоящото през февруари отваряне на инструмента RеPowerEU, за да се прецизират проектите или да се вкарат нови. Окончателното решение напълно очаквано бе взето на следващия ден.

Христов посочи, че от август 2022 г. досега с различни дирекции на Еврокомисията е разговаряно за промени в плана за декарбонизация без затваряне на въглищни централи, но призна, че процесът е тромав. По думите му Брюксел "дава индикации, че може да се прецизират проектите за батерийния парк, за геотермалната електроцентрала". Допълни още, че Европейската банка за възстановяване и развитие, с която все пак ще се сключи договор за консултантски услуги, въпреки предишните му закани за отказ от услугите на банката, ще изготви анализ на сегашните проекти и ще предложи подходящи за страната варианти за техни промени. Христов каза, че правителството не иска да предоговаря плана за възстановяване и устойчивост, а да се променят само условията за въглеродните емисии.

Енергийният министър заяви също така, че поетият от "Продължаваме промяната" ангажимент за свиване на парниковите газове в енергетиката с 40 процента не съществува в нито една директива. "Тези цели са по-високи от заложеното в европейското климатично законодателство", заяви той. По думите му тези ангажименти противоречат и на други еврорегламенти и дори изрази "учудването си как въобще е одобрен планът от Европейската комисия". "Явно са бързали или не са им били предоставени всички анализи", коментира Христов.

Планът обаче бе подложен на детайлни дискусии и преработки и при одобряването му председателят на ЕК Урсула фон дер Лейен дойде в София, откъдето обяви плана на ПП за "изключителен и един от най-зелените в Европа". Надали в Брюксел биха пропуснали противоречия с еврорегламенти.

Делян Добрев от ГЕРБ също защити позицията за предоговаряне на плана с аргумента, че "дори да се налага България да връща пари по плана за възстановяване, по-добре е да запазим нашите ТЕЦ".

Енергийният министър заяви, че териториалните планове за преход на въглищните райони Стара Загора, Кюстендил и Перник не са внесени в Брюксел за одобрение с ясното съзнание, че страната ни губи 90 млн. евро, защото предвиждали съкращение на 12 хил. работници от въглищната индустрия. Сега плановете щели да се преработват, като се идентифицират терени и инвеститори в нови енергийни проекти, към които да преминат хората, чиито работни места ще бъдат закрити заради трансформацията. Това реално означава още забавяне и загуба на още средства за плавен преход на въглищните райони към по-чисти технологии, които бяха 700 млн. евро, на застрашително намаляват.

Драгомир Стойнев от БСП, който също бе енергиен министър, отбеляза, че в климатичното европейско законодателство, което бе прието през 2020 г., е записано намаление на парниковите газове с 55 на сто спрямо нивата им от 1990 г., а не както ПП са записали от 2019 г. Той заяви, че ако се спази референтната година за намаляване на парниковите газове (която действително е 1990 г. - б.а.), това означава, че България е изпълнила ангажимента за 55 процента спад на емисиите отдавна и въглищните централи могат да продължат да работят без проблем.

Дори Владислав Панев от "Демократична България", който е представител на Зеленото движение, се съгласи, че пазарната конюнктура е различна сега и "може би е резонно да има промяна", но според него е по-добре да се заложи на ускоряване на инвестициите в нисковъглеродни технологии.

След разпалени дискусии и последвало почти двучасово вечерно преработване на проекта на решение от част от депутатите в комисията, докато другите обсъждаха останалите точки он дневния ред на заседанието, се стигна почти до първоначалното предложение с малки редакции.

Така в пленарната зала за окончателно гласуване в четвъртък бе прието задължение за вицепремиера Атанас Пеканов и енергийния министър Росен Христов до 31 март 2023 г. да отправят към Брюксел обосновано искане за изменение на плана за възстановяване и устойчивост. Целта е отпадане на ангажимента за 40 процента намаляване на емисиите от електропроизводство до края на 2025 г. спрямо нивата от 2019 г. Иска се предвидените 1.6 млрд. лв. за парка за батерии за съхранение на ток да отидат за грантова схема за батерии за физически и юридически лица до 50% от стойността им. Заделените за изграждане на нови 1.4 ГВ възобновяеми енергийни мощности и батерии към тях 669 млн. лв. от ЕК ще отидат за развитие на мрежовите оператори, планираните за геотермална централа 343 млн. лв. ще се поделят между санирането на панелки и грантове за закупуване на термопомпи от физически и юридически лица с покриване 50 процента от разходите им.

Депутатите решиха също така да се иска от Брюксел да отпадне поетият от "Продължаваме промяната" ангажимент за изваждането на двата оператора за електропреносната и газовата мрежа – "Електроенергийния системен оператор" и "Булгартрансгаз" - от структурата на "Българския енергиен холдинг".

mediapool.bg