Доставчикът на ток в Югоизточна България – ЕВН, ще предложи на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ да се повишат цените на електроенергията между 7 и 9 процента. Дружеството е длъжно по закон на 28 февруари да обяви ценовото си намерение за тарифите от 1 юли, когато традиционно регулаторът решава какви да са цените ве енергетиката.
Предложението идва на фона на три намаления на цените през 2013 г., когато през март токът поевтиня с 5 процента, с още толкова падна през август, а от 1 януари 2014 г. - с 1 на сто за дневната тарифа и с 10 процента – на нощната. Така през цялата година, по данни на ДКЕВР, токът за бита е поевтинял с над 10 процента. Това стана с драстично свиване на технологичните загуби на електроразпределителните дружества от 15 на сто през февруари до 8 процента сега, както и с орязване до минимум на оперативните и технологичните им разходи.
"Ако искаме качество на доставките на електроенергия и устойчивост на мрежата, цената на тока на ЕВН трябва да нарасне със 7-9 на сто“, заяви пред журналисти в понеделник Йорг Золфелнер, председател на управата на "ЕВН България“. "Този, който смята, че това не е необходимо, трябва да намери други механизми на отчитане на потреблението, трябва да отдели разходите за балансиране на енергията отделно, защото в момента те са в общата цена на НЕК, но не е ясно колко са те“, допълни мениджърът на австрийската компания за региона.
Това увеличение е крайно необходимо, за да се инвестира в мрежата, иначе скоро ще има сериозни проблеми с качеството на услугата електроснабдяване, изтъкна той. По думите му сега на дружеството са определени най-ниските инвестиции в мрежата от 73 млн. лв., докато от 2005 г. досега ЕВН е вложило 1.05 млрд. лв. в мрежата в Югоизточна България. С тези инвестиции дружеството е намалило с 40% авариите по мрежата си и в електрозахранването. С орязването на годишните инвестиции, които трябва да са 130 млн. лв. или с 50 млн. лв. повече от включеното в цената, обаче започва отново амортизация на активите.
"С тази регулаторна рамка не може да се работи спокойно“, заяви представителят на дружеството. "Лекуваме стари грешки с нови", коментира той думите на вицепремиера по икономическите въпроси Даниела Бобева през януари, че "всички в енергетиката трябва да платят за грешките в сектора: битовите потребители и индустрията се нуждаят от ниски цени на тока“. Според Золфелнер преди определянето на новите цени трябва да се направи едно голямо обществено обсъждане на проблемите в енергетиката и евентуалните възможности за решението им, тъй като "трябва дискусия, а не укази“.
От компанията припомнят, че с ценовото решение на ДКЕВР от август 2013 г. са й признати 104 млн. лв. оперативни разходи до края на юни 2014 г., което е с 24 млн. лв. по-малко от нужното. На дружеството не са признати и разходите за балансиране на пазара на електроенергия, който трябва да тръгне в рамките на февруари. От ЕВН припомниха още, че от 2006 г. досега цената на тока се е увеличила с 45 на сто при натрупана през годините инфлация от 39 процента. При това, от увеличението на крайната цена за потребителите на НЕК и електрическите централи се падат 36 процента, за бюджета чрез ДДС отиват 7.5 на сто, а за ЕВН остават 1.1 процента от поскъпването. В момента реално от цената на тока 83.4 процента се падат на НЕК и производителите, а на ЕВН – 16.6 процента.
След поевтиняването на тока от януари пък доставчикът купува от НЕК енергията по 107.34 лв. за мегават, а нощем я продава на потребителите си за 86.76 лв.
Золфелнер обори и твърдение на премиера Пламен Орешарски, че с намаляването на технологичните загуби при електропреноса на 8 процента, нормативно признатите загуби на ЕРП-тата у нас достигат съпоставими за региона нива. Мениджърът на ЕВН изнесе данни на базираната във Виена организация Енергийно общество, според които от региона само в Хърватия в регулираните цени на тока са признати технологични загуби от 8% и отбеляза, че брутният вътрешен продукт на страната е доста по-голям от този на България. Според представената статистика, в Румъния загубите са 9.5%, в Черна гора – 9%, в Сърбия – 14.76%, в Украйна – 11%, в Молдова – 12.5%, а в Босна и Херцеговина, където също БВП е по-висок от този на България, загубите при преноса са 13.25%.
Реалните загуби на ЕВН при преноса на ток са 10.8 на сто, заяви Золфелнер и допълни, че това също ще създаде финансови проблеми за компанията му.
Като "свободен стил“ определи Золфелнер метода на ДКЕВР за определяне на цените на тока. Той обърна внимание също, че никога досега регулаторът не е определял какъв е полезният живот на дълготрайните материални активи на ЕРП-ата. Ако го има това, ДКЕВР няма да може да прилага "свободния стил“ на ценообразуване“, посочи представителят на австрийската компания. Той разкритикува държавната комисия и за това, че няма рамка за определяне на нормата за възвръщаемост на енергийните дружества, която по неясно какъв принцип е определена за електроразпределителните дружества на 7 процента. "А защо не е 5, или 0 или минус 5 процента“, попита иронично Золфелнер.
Коментирайки правителствената политика в областта на енергетиката, той припомни една от максимите на Марксизма, според която "Религията е опиум за народа“, перефразирайки я: "Евтиният ток е опиум за народа“.
mediapool.bg