"Доброволната" битка на НАП с данъчните измами вкара в бюджета 1 млн. лв.

Прилаганият от 3-4 години насам от Националната агенция за приходите (НАП) "доброволен" метод за борба с данъчните измами е довел до директен приход за бюджета от едва 1.1 млн. лв. през 2017 г.

Данните са от годишния отчет на институцията за 2017 г.

40% спад на установените данъци при ревизии

От няколко години насам в отчетите на НАП се вижда сериозен спад на извършваните от агенцията ревизии на фирми и граждани.

Издадените ревизионни актове например са намалели от 10 463 през 2016 г. на 9 408 през 2017 г., което спад с над 10%. Още по-сериозно е намалението на установените с въпросните актове данъчно-осигурителни задължения – от 1.8 млрд. лв. през 2016 г. на 1.1 млрд. лв. през 2017 г., което е спад с близо 40%.

За сравнение, преди 6-7 години НАП разкриваше с ревизии допълнителни приходи по около 2.5 млрд. лв. – 3 млрд. лв. на година, огромната част от които впоследствие не успяваше да събере. Така, данъчната агенция се бе превърнала в регистратор на данъчните измами и нарушения и в сметката й всяка година се вписваха несъбираеми милиарди левове.

За да реши този проблем, от 3-4 години насам НАП промени стратегията си и се ориентира към драстично свиване на броя на ревизиите. Идеята е да не се правят безсмислени ревизии и да не се установяват несъбираеми вземания при липса на имущество на длъжниците, които често се оказват малоимотни или болни лица.

Какви са резултатите от "доброволния" метод за борба с измамите

Затова част от ревизиите бяха заменени с "доброволен" метод за борба с данъчните измами. При него вместо да правят мащабна ревизия на дадена фирма, която води до начисляване на лихви за години назад, данъчните предлагат на въпросното дружество доброволно да подаде коригираща декларация за установените нарушения, с която да си плати данъка. Така, хем НАП не трупа огромни несъбрани вземания, хем вкарва повече приходи в бюджета.

Данъчната агенция твърди, че новият метод е добър и се прилага масово в развитите страни, защото реално увеличава приходите в бюджета, като действа превантивно, за разлика от ревизиите, които водят до събиране на нищожни суми.

"Основен фокус в областта на превенцията на данъчните измами през 2017 г. продължава да бъде стимулиране на добросъвестност у данъкоплатците посредством организиране на срещи или изпращане на уведомителни писма и предоставяне на насоки за коригиране на констатирано неизрядно поведение. Главната цел на този подход е предпазване на добросъвестни данъкоплатци от въвличането им в схеми на данъчни измами или отклонение от облагане, както и информирането им за неблагоприятните последици от неспазването на данъчното и осигурителното законодателство", посочва данъчната агенция в отчета си.

Публикуваната статистика в отчета за 2017 г. обаче показва, че директният ефект от иновативния подход за бюджета е повече от скромен – едва 1.1 млн. лв. за цялата година.

През 2017 г. на постоянно наблюдение са били 882 дружества "с мащабна икономическа дейност и високо влияние върху приходната част на фиска". До подобни дружества са изпратени 126 писма с цел коригиране на неизрядно поведение, което е спад от 5% спрямо 2016 г. Проведени са 35 срещи за предотвратяване на данъчни измами, което е спад с 51% спрямо 2016 г. В резултат от тези действия на данъчните фирмите доброволно са направили корекции на стойност 1.1 млн. лв., което е спад с 46% спрямо 2016 г.

Според данъчната агенция обаче трябва да се отчита и индиректният ефект от мерките – промяна на поведението на лицата в посока спазване на данъчното законодателство, което води до много по-големи приходи в бюджета, и подобряване на икономическия климат.

Докладите за организирани измами са паднали с 26%

НАП е категорична, че "доброволният" метод не се прилага в случаите на престъпления. Статистиката в отчета за 2017 г. обаче разкрива спад в докладването и ревизиите дори на организираните измами. А това е важно, защото от подобни доклади именно тръгват голяма част от наказателните разследвания срещу измамниците.

През годината агенцията е произвела 84 доклада за организирани данъчно-осигурителни измами, което е с 26% по-малко в сравнение с 2016 г.

Допълнително начисленият данък по приключили ревизии за организирани измами е паднал от 54 млн. лв. през 2016 г. на 11 млн. лв. през 2017 г., което е спад с близо 80%. Същевременно, ефективно внесеният данък след ревизии за измами се е качил от 1.9 млн. лв. през 2016 г. на също толкова нищожните 2.8 млн. лв. през 2017 г.

Обяснението на НАП отново е, че няма смисъл да се установяват несъбираеми задължения при липса на имущество.

Шефове на източени фирми вече отговарят с имуществото си

Освен че разчита на превенцията, като убеждава големите данъкоплатци да не извършват измами, НАП все по-усърдно прилага новите, по-сложни ревизии срещу укриването на данъци, въведени през 2016 г.

Тогава депутатите дадоха възможност на данъчните да търсят отговорност от физически лица за задължения на фирми, след като стана ясно, че търговски дружества с капитал от 2 лв. трупат огромни задължения към държавата, докато собствениците им карат луксозни возила и живеят в скъпи къщи.

С промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс през 2016 г. и 2017 г. в чл. 19 бе записано, че неплатените дългове на източени дружества ще могат да се събират от техните управители, прокуристи, търговски представители, мажоритарни съдружници, акционери и др., когато се установят недобросъвестни действия с цел спестяване на данъци.

По тези текстове през 2017 г. са приключени 490 ревизии с общо установени задължения в размер на 216.5 млн. лв. Това е ръст с 52% спрямо 2016 г. В отчета няма информация каква част от тази сума вече е събрана, но от НАП обясниха, че подобни ревизии се назначават в случаите, когато въпросните лица имат имущество, така че би следвало голямата част от сумата да е събираема.

Освен приключените ревизии през 2017 г. са стартирани нови 925 ревизии за установяване на отговорност, което е ръст от 96% спрямо предходната година. Увеличението е главно именно по линия на чл. 19.

Друг тип бутикови, тоест по-сложни и редки ревизии, които правят данъчните, са за търсене на солидарна отговорност по ДДС веригите – чл. 177 от закона за ДДС. В този случай данъкът се търси не от лицето, което не го е внесло, а от фирма по веригата, която е получила облагаема доставка от фирма-бушон и е ползвала правото си на данъчен кредит. Този инструмент на НАП обаче е по-стар. През 2017 г. по тази линия са приключили 233 ревизии с установена солидарна отговорност в размер на 69.5 млн. лв.

Друг бутиков способ на данъчните, въведен в последните години, е да искат от съда недействителност на сделки за прехвърляне на фирми със задължения, а също и на имущество на фирми с дългове. По данни към началото на 2018 г. НАП е обявила за недействителни 134 сделки за прехвърляне на имущество за над 20 млн. лв., съобщи наскоро в. "Сега".

mediapool.bg