Горанов е против опита на "Атака" да измъкне банката на Мавродиев от засилен контрол

Финансовият министър Владислав Горанов е твърдо против опита на депутати от "Атака" да изключат държавната Българска банка за развитие (ББР) от засиления контрол на новия Закон за публичните предприятия.

Това става ясно от писмо на Горанов от понеделник до икономическата комисия в парламента, в което той посочва, че изключването на ББР от контрола "би довело до селективен подход по отношение на ББР и нейните дъщерни дружества, което е в разрез с основната цел на законопроекта, както и би създало предпоставки за изключване и на други публични предприятия от обхвата на закона".

Повод за сблъсъка между Владислав Горанов и депутатите от "Атака" е новият проектозакон за публичните предприятия, който предстои да се гледа на второ четене в парламента. Основната му цел е подобряване на управлението на държавните и общинските фирми и по-голяма прозрачност в работата на бордовете им. Приемането на нормативния акт е част от ангажиментите на България за членство в предверието на еврозоната – Валутно-курсовия механизъм II (ERMII). Освен това, текстовете са изготвени и съгласувани и с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), с която България също води преговори за членство.

Според предложението на "Атака" новият закон не трябва да важи за банки и техните дъщерни дружества. В случая този текст би засегнал единствено ББР, която е почти 100% държавна банка, но извършва търговска дейност подобно на частните кредитни институции у нас. От по-малко от две години принципал на институцията е министърът на икономиката Емил Караниколов, който е от квотата на "Атака".

От есента на 2017 г. насам главен изпълнителен директор на банката е Стоян Мавродиев, към чиято работа има критики още от времето, когато беше редови депутат от ГЕРБ, а впоследствие и председател на Комисията за финансов надзор. В последните дни стана ясно, че Мавродиев е най-скъпо платеният кадър на държавна служба с възнаграждение от около 36 000 лв. месечно. Той бе критикуван и за отпуснатия огромен заем от близо 150 млн. лв. на компания, свързана с Румен Гайтански – Вълка, поради което "Демократична България" поиска неговата оставка. Въпросният кредит се равнява на близо 20% от капитала на банката. На този етап банката твърдо отказва отчетност дори пред Народното събрание за кредитите, които раздава на олигарси и едри бизнесмени, близки до властта, въпреки че по устав е банка на дребния и средния бизнес.

"Атака" обаче смята, че над ББР и нейните дъщерни дружества не трябва да се упражнява по-засилен контрол и по-голяма прозрачност, защото като банка тя и без това се контролира от Българската народна банка и Комисията за финансов надзор, а попадането й в обхвата на закона би я затормозило и довело до "двойна и тройна отчетност".

Финансовото министерство обаче е категорично, че няма никакви противоречия между правомощията на БНБ спрямо ББР по сегашните закони и изискванията на бъдещия Закон за публичните предприятия. "Категорично, със закона не се изземват функциите на БНБ по отношение на одобрението на промените в състава на управителните и контролните органи на банките в страната", посочва Горанов. По негово мнение няма противоречие и с разпоредбите за вътрешен одит.

От писмото на Горанов става ясно още, че той не подкрепя и редица от предложенията на депутата от БСП Петър Кънев, например по отношение на методиката, по която ще се назначават членовете на бордовете на държавните и общинските фирми. Кънев иска да отпадне ангажиментът на бъдещата Агенция за публичните предприятия и инвестициите да съставя единна методика за публични конкурси за ръководните длъжности, а да остане само ангажиментът й да следи процедурите по подбор. Горанов обаче не е съгласен.

Предстои второ четене на проектозакона в икономическата комисия в парламента, ръководена от Петър Кънев, а впоследствие – и в пленарна зала.

mediapool.bg