Законова поправка дефинира, че под наименованието оцет у нас може да се продава само продукт, получен чрез оцетно-кисела ферментация или алкохолна и оцетно-кисела ферментация на вино, плодове, плодов сок и етилов алкохол от земеделски произход. Ако като оцет се продава продукт , произведен чрез използването на добита по синтетичен начин оцетна киселина, санкцията ще от 1000 до 5 хил. лв., ако търговецът е физическо лице, и от 5 хил. до 10 хил. лв., ако е юридическо лице или фирма.

Това предвиждат приети в четвъртък на второ четене в парламента промени в Закона за виното и спиртните напитки, внесен от депутата от БСП и бивш зам.-министър на земеделието Светла Бъчварова и група народни представители. Според тях, липсата на определение за оцет е оставила отворена вратата за злоупотреби от страна на недобросъвестни производители, които пускат на пазара или влагат в храни опасни синтетично добити химикали.

През последните години на българския пазар са се увеличили продажбите на оцет, приготвен от оцетна киселина, получена чрез химичен синтез, т. е. за производството му не се е използвало вино или етанол, а производни и деривати от разграждането на петрола, посочват вносителите.

Според одобрените промени видовете оцет ще се определят и означават според вида на изходната суровина и могат да бъдат винен, плодов, ябълков и алкохолен. Производителите ще са длъжни да посочват в проценти съдържанието на оцетна киселина в продукта.

mediapool.bg