Водата поскъпва – течовете нарастват

Макар през последните години цената на водата в страната постоянно да се увеличава с аргумента, че трябват инвестиции за намаляване течовете по мрежата, а за 2019 г. в някои градове поскъпването ще стигне 10%, загубите при преноса на питейната течност не спадат ни най-малко – дори нарастват, а състоянието на

водопроводите остава лошо. При отчетени близо 193 млн. лв. инвестиции в сектора през 2017 г.

- при това повече от половината предоставени от еврофондовете и от регионалното и екоминистерството, реално се ремонтирани едва 0.5 на сто от цялата водоснабдителна мрежа в страната. Така парите от вдигнатите цени на водата всъщност са отивали по-скоро за увеличение на заплатите на работещите в държавните и общински дружества и назначаване на свои хора.

Загубите на вода са 61.24 на сто през 2017 г., докато година преди това са били 60.76 на сто. На всеки сто километра от водоснабдителната мрежа се случват по 85 аварии годишно, а при канализацията авариите са 200 на сто километра. Близо половината водомери са извън техническа годност и вероятно неизправни, което също е проблем за отчитането и фактурирането на подадената вода.

Това сочи сравнителен анализ на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за състоянието на ВиК сектора през 2017 г. спрямо предходната година, представен от шефа на дирекция "ВиК услуги" Ивайло Касчиев пред журналисти в петък.

Той изнесе стряскащи данни, от които излиза, че водният сектор прави каквото си иска с получаваните в повече приходи от увеличаването на цената на ВиК услугите, които по никакъв начин не се подобряват, а КЕВР до 2020 г. е безсилна да предприеме друго освен да продължи да увеличава цената на водата както това е предвидено в одобрението . Чак тогава регулаторът ще може да отчете изпълнението на вкараните в цените на водата инвестиции и ако то е по-малко, би трябвало да се орежат цените. Не е ясно обаче доколко КЕВР може да си позволи да направи това, тъй като самата тя отчита, че състоянието на мрежата е толкова лошо, че признатите в тарифите инвестиции са крайно недостатъчни. В същото време обаче няма как да се увеличат сериозно, тъй като би трябвало да поскъпнат още повече ВиК услугите, които и без това на места в страната надхвърлят социалната поносимост и цените се задържат под необходимите нива.

Според Касчиев проблемътможе да бъде решен, ако се въведе лицензионен режим за ВиК операторите по примера на дружествата, занимаващи се с разпределение и снадбяване с ток и газ. В вомента няма такова възможност, а лицензионният режим допуска намеса на КЕВР при неизпълнение на ангажиментите на съответното ВиК и отнемане на лиценза му за работа.

От обясненията на Касчиев стана ясно, че основната причина за този омагьосан кръг с проблемите на водни ясектор е липсата на реформа в сектора, въпреки че за нея се говори от години и Еврокомисията изрично обвърза извършването й с отпускането на пари от еврофондовете за ВиК инфраструктура.

Представителят на КЕВР посочи като съществен проблем високата неефективност на персонала във ВиК операторите. "Там се назначава и поддържа ненужно висок брой служители и това води до раздуване на разходите“, коментира той. Според него контролът на начина на управление на ВиК дружествата също не е на необходимото ниво.

"Нашите усилия за отстраняване на тези практики не са подкрепени от принципалите на операторите (регионалното министерство и общините). До момента ние не виждаме промяна в модела на управление на тези оператори. МРРБ назначава контрольори, но се вижда, че контролът не е на необходимата висота“, заяви представителят на комисията.

"Върви реформа в сектора, но за съжаление не виждаме реформа в самите дружества, а това е изключително важно“, допълни Касчиев.

Той посочи, че ВиК дружества не правят нищо за бързото откриване на течове в мрежата. Това може да стане със зонирането на мрежата на дадена територия и да се измерва количеството преминаваща вода от зона в зона. По този начин операторът ще може следи отделните части на мрежата и ще може да определи местата, които са с по-големи загуби, за да планира мерки за тяхното отстраняване, обясни той.

За 2017 г. едва 15 процента от тези зони, които трябва да бъдат изградени в България, са факт. Това показва, че ВиК операторите нямат надеждни данни за входа на водоснабдителната система. Като към това се прибави проблемът с неясната техническа годност на 45 на сто от всички водомери, монтирани на сгради и водопроводни отклонения, положението е доста зле.

Касчиев даде пример, че през 2017 г. само 8,5 процента от водомерите са преминали техническа проверка, въпреки че нормативните изисквания са 1/5 от тях задължително да се проверяват през годината.

Отделно е неинвестирането в мрежата, въпреки вкараните в цената на водата необходими вложения за рехабилитацията на водопроводи и канализация. От анализа не става ясно колко е средното неизпълнение на планираните и остойностени в цената инвестиции, то се посочва, че общо вложените пари в сектора са 193 млн. лв., от които 96 млн. лв. са на практика безвъзмездно отпуснати средства от министерствата на околната среда – 28 млн. лв., от регионалното – 26.77 млн. лв., и от оперативната програма "Околна среда" – над 42 млн. лв.

Тази сума е прекалено малка на фона на изчислените необходими за отрасъла средства от 12 млрд. лв. за периода от 2014 г. до 2023 г.

mediapool.bg