Българската приватизация: Последиците от две икономически катастрофи

Официалните документи и отчети ще предизвикат много въпроси в тази част от обществото, която е повярвала в системните манипулации и неистини за приватизацията в България. Ще смутят силно и поколението, на което целият трудов живот протече при социализма. За него е мъчително да приеме, че усилията му са били провалени. Затова ще направим по-дълбок прочит на числата от отчетите. (Първата част на анализа: "Приватизацията в България: Официалните документи срещу неистините", може да прочетете тук)

Икономически контекст на приватизацията

Два процеса намаляват стойността на приватизираните активи.

Икономическата рецесия. Според Европейската комисия и Европейската централна банка щетите от нея се определят от спада на физическия обем на БВП, от нарастването на безработицата (нивата >10%) и от прекомерен бюджетен дефицит (>3%). [1]

Рецесията обезценява временно икономическите активи; след нея стойността им се може да се възстанови. Тези процеси могат да се проследят най-лесно по цените на недвижимите имоти и котировките на фондовите борси.

Икономическата криза се проявява в "драматични движения на номинални променливи, като големи амортизации на валутата" [2], "катастрофи на фондовата борса" [3] и "бързо намаляване на цените на активите" [4]. Тя може да има катастрофални мащаби с много силно и дълготрайно обезценяване на националната валута и на всички активи, защото: става невъзможно да се обслужват валутни кредити; вносните суровини, материали и инвестиционно оборудване стават недостъпни; ограничават се производствените функции на активите.

Фалитът на България от 26 март 1990 г. е икономическа криза с катастрофални мащаби. След спирането на обслужването на външния дълг, страната загуби достъпа си до валутни кредити, което причини верига от драматично обезценяване на лева. В края на 1989 г. свободната обмяна на валута става по курс около 5 лв./US$. След фалита правителството направи два търга на валута - първият показа курс малко под, а вторият - над 10 лв./US$.

Първите котировки на БНБ от февруари 1991 г. са за над 28 лв./US$. Към края на годината курсът се стабилизира на нивата около 22 лв./US$ . В средата на 1995 г. курсът е тройно обезценен до 66 лв./US$ .

След Втората световна война за 5 години такива многократни и толкова силни обезценявания на националната валута не са се случвали на нито една страна член на ЕС. Това причинява неплатежоспособност на мнозинството държавни предприятия и обезценява активите им.

Реалистична ли е оценката на Световната банка от 1995?

При посочените крайно отрицателни предпоставки Световната банка (СБ) прави своята оценка за стойността на държавната собственост в производствения сектор през 1995 г. Тази оценка за 580 млрд. лева, за момента в който е направена, е реалистична. Защото: 1) Оценката тогава е за US$ 8 203.7 млн.; 2) Според НСИ [5] стойността на производствените активи на страната в 1989-1990 е 89 793.2 млн. лева или US$ 8 979.3 млн. (10 лв./US$ в 1990); 3) Финансовите задължения на фирмите от обществения сектор през 1995 г. са 514 млрд. лева, а годишната им загуба е 54 млрд. лева [6]; те са изплатили само 54% от начислените лихви и 75% от главницата по кредитите с настъпил падеж.

Оценките на НСИ от 1990 г. и на СБ от 1995 г. са близки. Разликата може да се дължи на силното обезценяване на лева и на комунистическото раздържавяване, което вече е нанесло щети. Следователно, независимо от тези процеси и от дълговете на държавните фирми, СБ е направила оценка за стойността им, която е близка до тази отпреди фалита на страната. За сравнение, оценката за активите в Полша е 30 800 млн. долара [7]; в Унгария е за 14 000 млн. долара, които впоследствие са обезценени до 6 600 млн.долара [8]; в Чехия е за16 600 млн. долара.

Икономическата катастрофа от 1996-1997 г. нанася още по-силен удар върху стойността на производствени активи. Допуснато е ново, този път 23.7-кратно обезценяване на лева от 70.7 лв. за долар на 31.12.1995 до 1677 лв. за долар- средно през 1997 г.; комунистическото раздържавяване се ускорява.

Протест, януари 1997 г.

Последиците са, че мнозинството структуроопределящи предприятия стават напълно неплатежоспособни, не могат да обслужват и връщат взетите кредити. "По обобщени данни на статистиката към края на септември 1998 г. просрочията на държавните фирми са достигнали 1 трилион и 419 млрд. лева. Половината от тях - 704 млрд. лева, се пада на просрочени задължения към доставчици (другата половина е към банките и бюджета)" [9]. Това довежда до фалит 15 български банки, което затруднява силно икономическия оборот и причинява ново драстично обезценяване на активите.

(Ако не се съобразим с данните за това обезценяване и изчисляваме стойността на активите в щатски долари от 1995 г. по оценката на СБ - 8 203.7 млн. долара, приватизираните от тях с пряк финансов ефект се получават, като от тази сума намалим неприватизираните 33.69% активи или 2 763.8 млн. долара и 14.58% активи за масовата приватизация - още 1 196.1 млн. долара. Следователно приватизираните активи ще са за 4 243.8 млн. долара. Те са реализирани с пряк финансов ефект за 7 694 млн. долара. Това прави положителен ефект от +3 450.2 млн. долара)

Защо държавата не може да помогне на фалиращите предприятия?

През 1997 г. срещу държавна собственост в производствени активи по балансова стойност от 580 млрд. лева (в 1995 г.) стоят вътрешен дълг за 330 млрд. лева и външен за 15 848.1 млрд. лева [10]. Общата сума на дълга е 16 178.1 млрд. лева и надвишава държавната собственост в производствени активи 27.9 пъти. Тези числа показват, че социалистическият експеримент 1944-1990 в икономиката и реставрацията му между 1992-1996 г. оставят на българските граждани само дългове, които те изплащат в следващите десетилетия. Натрупаният огромен дълг, държавният фалит през 1990 г. и икономическата катастрофа през 1996 г., а не приватизацията, са причините България да е сред най-бедните страни членки на ЕС. Никоя от бившите социалистически страни - с изключение на Русия - не е преживяла държавен фалит, и само България е преживяла повторна икономическа катастрофа.

Обезценяването на лева причинява следните отрицателни процеси: 1) Брутният вътрешен продукт в страната губи 3 пъти стойността си в чуждестранна валута - спада от около 30 млрд. долара през 1989 г. до 10 млрд. долара през 1996 г.[11]; 2) През февруари 1997 при курс 2 045.5 лв. за долар, средната месечна работна заплата в обществения сектор е 58 361 лева [12], което се равнява на 28.5 долара; 3) Приходите в държавния бюджет на страната оценени във валута се обезценяват; 4) Относителният размер на външния дълг се увеличава спрямо всички макроикономически показатели; 5) Разходите за обслужването на дълга нарастват драстично. От Отчета за изпълнението на държавния бюджет за 1997 се виждат размерите на бюджетната катастрофа. Лихвените разходи - общо са 1 328 203.5 млн. лева при приходи и помощи - общо 3 143 483.8 млн. лева или само лихвените разходи, и то след споразумението за дълга, са 42.2% от бюджетните постъпления. За сравнение, след споразумението за дълга на разтърсената от дългова криза Гърция, лихвените ѝ разходи в 2015 са 4.8% от приходите, а в Италия са 10.3% [13].

Българската държава не може да помогне на своите фалиращи предприятия, когато над от 2/5 от приходите ѝ отиват за плащане на лихви по дълга. Въпреки своята слабост, бюджетът прави усилия в тази посока и структурата на лихвените му разходи показва размерите на икономическата катастрофа на държавните предприятия.

Политически контекст

След повторната икономическа катастрофа през 1996 г. става невъзможно: 1) да се възстанови паричната система; 2) да се оздрави банковата система след масовите фалити; 3) да се обслужват външния и вътрешния дълг; 4) да се изпълняват разходите и да се балансира бюджетът; 5) да се спасяват неплатежоспособните държавни предприятия; 6) да се гарантира сигурността и отбраната на страната; 7) да се финансират здравеопазването и образованието.

България изпада едновременно в "политическа, икономическа и морална криза" и във външна изолация. От тях може да излезе само, ако:

изпълни стабилизационните програми с международните финансови институции, с подкрепата на Европейската комисия;

стане член на НАТО и ЕС - единствената гаранция за трайно доверие в страната.

Това са двете причини да бъде постигнат национален политически консенсус с приемането на Декларацията за национално съгласие [14].В нея е заявена подкрепа за "споразуменията на България с международните финансови институции, включително и въвеждането на Валутен съвет, като необходими за осигуряване на външна подкрепа за излизане от икономическата катастрофа", за "пълноправното членство на България в Европейския съюз и всички конкретни усилия в тази насока"; както и "членството на България в Организацията на Северноатлантическия договор".

Осъзнава се фактът, че създаването на пазарна икономика, основана на частно предприемачество, е ключово условие за излизане от икономическата катастрофа. Това, в условията на държавна собственост върху производствените активи, може да бъде осъществено само чрез приватизация. Което бе и направено, независимо от безспорните рискове.

Заключение от икономическия и политическия контекст на приватизацията

Приватизацията е крайна необходимост за България и единствен изход от икономическата катастрофа и затова е извършена с пълен консенсус от всички парламентарни сили;

Атаките срещу приватизацията рикошират върху партиите от консенсуса – "всички стават маскари". Това саботира функцията на политическата система да управлява. Спадът на доверието в нея я парализира и тя става безпомощна пред олигархията.

Политическите атаки срещу приватизацията подриват самата основа на пазарната икономика в България. Те са насочени срещу причината българската икономика да бъде извадена от катастрофата, да бъде оздравена и страната да стане част от евроатлантическата общност.

Обявената за "престъпна" приватизация дава фалшив, и разбира се, незаконен повод за нападение и заграбване на частна собственост, което става честа практика след 2002 [15].

Тези последици влошават силно климата за инвестиции и за развитие на бизнес в България.

_________________________________________________________________

1 Babecky, J. and all, 2012, Leading Indicators of Crisis Incidence: Evidence from Developed Countries, Working paper Series, No1486, October 2012

2 Frankel, J. A. and Rose, A. K. 1996. Currency Crashes in Emerging Markets: An Empirical Treatment. Journal of International Economics, 41(3–4), 351–366.;

3 Grammatikos, T. and Vermeulen, R. 2010. Transmission of the Financial and Sovereign Debt Crises to the EMU: Stock Prices, CDS Spreads and Exchange Rates. DNB Working Paper No. 287, Netherlands Central Bank.

4 Alessi, L. and Detken, C. 2011. Quasi Real Time Early Warning Indicators for Costly Asset Price Boom/bust Cycles: A Role for Global Liquidity. European Journal of Political Economy, 27(3), 520–533.

5 Статистически годишник на НРБ 1991.

6 БНБ, Годишен отчет 1995.

7 Fiscal Effects from Privatization: Case of Bulgaria and Poland, Edited by Julian Pañków

8 RESULTS OF PRIVATISATION, RECEIPTS AND EXPENDITURE, Dr. Kovács Árpád

9 www.capital.bg

10 След сделката с „брейди“ облигациите от 1994 г. Външният държавен дълг, Георги Стоев,

11 Световна банка, Индикатори за икономическо развитие

12 http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/public_bnb_p_m_b_199901_bg.pdf

13 https://data.worldbank.org/indicator/GC.XPN.INTP.RV.ZS?locations=GR

14 Декларация за национално съгласие, обнародвана, ДВ, бр. 38 от 13 май 1997 г.

15 Последното ограбване на 4.4 млрд. лева от вложителите в КТБ, бе извършено със съдействието на държавните институции и на върховната прокуратура на страната.

* Публикуваме втората от трите статии на Иван Костов, министър -председател (1997-2001 г.) и настоящ ръководител на сдружение "Център за анализи и управление на рискове" , посветени на дебата за приватизацията в България.

mediapool.bg