България изтегли скъпо външен дълг за 4.4 млрд. лв. (обновена)

България емитира успешно, но на висока цена еврооблигации на обща стойност 2.25 млрд. евро (4.4 млрд. лв.), става ясно от съобщение на Министерството на финансите. Книжата са пласирани на международните капиталови пазари на два транша на 15 септември.

Продадени са 7-годишни еврооблигации с номинал 1.5 млрд. евро, като реализираната доходност е 4.33%, а лихвеният купон е 4.125%. Вторият транш е от 12-годишни книжа за 750 млн. евро, като постигната доходност е 4.81%, а лихвеният купон – 4.625%.

Емисията е част от Средносрочната глобална програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари, като до достигане на лимита й остават 2.1 млрд. евро. Поетият дълг е в рамките на гласувания в Бюджет 2022 таван на новия дълг от 10.3 млрд. лв. До достигане на лимита правителството може да поеме задължения за още около 4.1 млрд. лв., като планът за емисии ДЦК на вътрешния пазар до края на годината е за 2.05 млрд. лв, а ново излизане на външните пазари не се предвижда. Това значи, че най-вероятно МФ ще заеме средства с около 2 млрд. лв. под максимума.

След новата емисия общият размер на държавния дълг ще достигне 34.5 млрд. лв. , което представлява 22.9% от прогнозния БВП за 2022 година.

България излиза на международните пазари за пръв път от две години насам. Последната подобна емисия, реализирана от министър Кирил Ананиев в третия кабинет на Борисов, набра 5 млрд. лв. Тогава постигнатата доходност по 10-годишните книжа беше 0.39%, а тази по 30-годишните – 1.48%, което беше повод тогавашната емисия да бъде определена като изключително успешна.

Забавянето на сегашната емисия с между половин и една година е причината за високата доходност, на която е пласиран външният дълг при новата емисия, смятат много анализатори. Бившият министър Асен Василев от "Продължаваме промяната" на няколко пъти през пролетта и лятото обясняваше, че чака подходящ момент да излезе на външните пазари, но така и не го дочака. Ако книжата бяха продадени през пролетта, дори на фона на войната в Украйна, доходността щеше да е с поне 1.5 процентни пункта по-ниска. Това означава, че за целия срок на облигациите държавата щеше да спести около 300 млн. евро (близо 600 млн. лв.), сочат консервативните оценки на експертите. Това означава, че правителството ще ощетява данъкоплатците с поне 70 млн. лв. годишно допълнително за лихви в следващите години.

"Резултатът, който постигнахме като емитент, отразява тенденциите на международните пазари за поскъпване на паричния ресурс в условията на глобална икономическа и политическа несигурност", коментира служебният финансов министър Росица Велкова, която пое поста преди месец и половина.

Според МФ причина за влошените условия на емисията е световната тенденция към ускоряване на инфлацията, водеща до затягане на паричната политика, както и прогнозите за рецесия. "В предстоящите месеци цената и достъпът до дългово финансиране ще представляват все по-голямо предизвикателство пред суверенните емитенти на дълг, с оглед на продължаващата геополитическа несигурност, високата инфлация и политиката на Европейската централна банка и Федералния резерв за продължаващо увеличение на основните лихвени проценти", посочват още от финансовото министерство.

mediapool.bg