Безработицата продължава да расте, но по-бавно

Въпреки предприетите мерки от страна на правителството, безработицата продължава да расте на годишна база, но с по-бавен темп. Това показват данните на Агенцията по заетостта (АЗ) за април, обявени в понеделник.

Регистрираните в бюрата по труда през април са 386 625 души, което е 11.8% от трудоспособното населението. Това е ръст от 0.2% на годишна база, но спад с 0.4%, спрямо март, отчитат от АЗ. Националната статистика отчете 13% безработни през първото тримесечие и спад на годишна база. Данните се различават, защото Агенцията по заетостта не отчита хората, които не са се регистрирали в бюрата по труда.

От началото на годината в продължение на четири месеца безработицата намалява, което не се е случвало от 2009 г. насам, коментира Асен Ангелов, изпълнителен директор на АЗ.

Икономистите от Българската академия на науките (БАН) очакват тази година да бъде ключова за обрат в тенденцията при заетостта и безработицата. Ако икономиката продължи да расте, може да се очаква увеличение на заетостта или поне пълно преустановяване на нейния спад, коментира Любомир Димитров от Института за икономически изследвания на БАН.

Ръстът на заетостта обаче ще бъде изключително слаб заради все още слабите темпове на растеж, а скоростта ще зависи от увеличаването на брутния вътрешен продукт (БВП), е заключението на икономистите от БАН. Тяхната прогноза е в следващите две години (2015-2016 г.) да бъдат създадени около 100 хил. нови работни места. За сравнение по данни на бизнес организации през годините на кризата бяха закрити 400-450 хил. работни места.

Бизнесът е предпазлив в разкриването на нови работни места заради все още недостатъчно стабилната и предсказуема среда. Затова и ръстът на икономиката от последните години, макар и слаб, все още не се трансформира в ръст на заетостта, коментира Любомир Димитров.

Най-тревожно обаче е, че около една пета от населението (1.3-1.7 млн. души) живее в бедност, близо половината е в риск от бедност и социално изключване, а всеки четвърти българин живее в материални лишения, е посочено в доклада на икономистите на БАН. Най-голям е рискът за децата, най-възрастните, нискообразованите, както и домакинствата, съставени от един-единствен член, в които има и зависими деца.

Икономистите препоръчват за намаляване на бедността, неравенството и различията да се провеждат целенасочени политики за увеличаване на заетостта, но не субсидираната заетост, а трайните работни места. Това включва политики за увеличаване на доходите, за разширяване и подобряване на образованието, насърчаване на растежа и други.

Спадът на заетостта чувствително се забавя

През последните години темповете на спад на заетостта значително са се забавили. Ако през 2010 г. броят на заетите се понижи с 3.9% на годишна база, през 2011 и 2012 г. беше отчетено намаление от 2-2.5%, а през 2013 г. спадът е 0.4%., посочи Любомир Димитров от БАН.

Очакванията на икономистите от БАН са през тази година да спре да се увеличава безработицата, която за първите три месеца на годината е 13%, което е с около 2 процентни пункта над средното за Европейския съюз.

През април търсенето и обявяването на нови работни места се увеличава, което е положителна тенденция, защото се случва не толкова чрез правителствени програми, колкото в реалния сектор - при работодател, който не получава подпомагане от държавния бюджет, коментира Асен Ангелов.

Към момента Агенцията по заетостта поддържа 46 хиляди субсидирани работни места по-малко от миналата година, като към април те са 27 000.

Най-много работници се търсят в преработващата промишленост (4430), хотелиерството и ресторантьорството (3419), горско, селско и рибно стопанство (1646) и строителството (1194), сочат данните на Агенцията по заетостта.

Намаляването на безработните се дължи основно на големите градове, докато в по-малките безработицата продължава да е на високи нива, сочат още данните на Агенцията по заетостта.

Най-малко безработни има в София (3.2%). Изненадващо след столицата се нарежда област Габрово с (7.4%), следвана от Варна (7.8%), Бургас (8.4%) и Пловдив (9.8%). Традиционно най-много безработни има в Северозападна България, като лидер е област Видин, където всеки четвърти е без работа (25.6%). Следват Враца (23.8%), Монтана (23.3%) и Смолян и Силистра (по 21.2%).

Икономистите от БАТ отчитат промяна в структурата на безработните. Само около една четвърт от безработицата се дължи на намаляването на заетостта. По-висок е делът на безработните, които са се завърнали в работната сила и вече активно търсят работа, т. е. отчетен е ръст на икономически активните хора, коментира Любомир Димитров.

Коефициентът на икономическа активност на населението се е увеличил до 53.9% (68.4% за населението на възраст от 16 до 65 години). За сравнение, през 2008 г., точно преди кризата, коефициентът на икономическа активност на населението беше 52.8% (67.8% за населението от 16 до 65 години).

Забавя се ръстът на работната заплата

През изминалата година се наблюдава известно забавяне на ръста на номиналната работна заплата в сравнение с предходните две години. Факторите за това са продължаващата икономическа несигурност, въпреки отчетения растеж, преструктурирането на заетостта и административните мерки на правителството за "изсветляване" на икономиката, които имат двуостър ефект, коментира Любомир Димитров от БАН.

Политическата несигурност и слабата инфлация също са сред факторите, които забавят ръста на заплатите, посочват икономистите в доклада си.

Средната годишна заплата е достигнала 9690 лева през 2013 г., което е ръст от 5% спрямо година по-рано. Традиционно възнагражденията в обществения сектор са по-високи от частния. Средната годишна заплата на чиновниците е била 10 073 лева през 2013 г., докато в частния сектор е 9555 лева, отчитат икономистите на БАН. Разликата се дължи на факта, че част от доходите в частния сектор са в сивата икономика.

Връзката между доходите, производителността и растежа остават слаби, каза проф. Васил Цанов от Икономическия институт при БАН. Според изчисленията от 2011 г. ръстът на реалната работна заплата изпреварва този на реалната производителност на труда, измерена чрез физическия обем на БВП, произведен от един зает. В резултат през последните години нараства индексът на разходите за труд.

Бедността и неравенството се задълбочават

Като цяло през последните години бедността и неравенството в страната се увеличават, макар и с известни колебания. Задълбочават се и регионалните различия, което създава сериозни социално-икономически проблеми, отчитат икономистите на БАН.

България е с най-ниско икономическо развитие в рамките на ЕС и има най-високи регионални различия и неблагоприятни тенденции. През последните 10 години различията между регионите у нас са се увеличили с 44%, докато в съседна Румъния ръстът е от само 10%, коментира Стоян Тотев от института на БАН.

Според него проблемите с регионалните различия се подсилват от демографските и миграционните процеси. Това прави българските региони значително по-уязвими спрямо останалите региони в ЕС, коментира Тотев.

И в останалите европейски региони различията произтичат от икономическите процеси от типа център-периферия. У нас обаче различията между столицата и останалите региони на страната нарастват изключително бързо. Заради миграционните потоци към столицата и други урбанизирани райони се е стигнало до такова обезлюдяване в някои общини, че възстановяването там изглежда проблематично дори в дългосрочен аспект, е посочено в доклада.

Заради демографските и миграционни процеси се очаква задълбочаване на регионалните различия и през следващите години, като намаляването на различията в безработицата не може да повлияе съществено. Това означава, че българските региони не успяват да постигнат устойчиво развитие и са далеч от определените за това критерии на ЕС.

mediapool.bg