Когато по-голямата част от печалбата от икономическия растеж отива при една малка прослойка на върха, това води до харченето на малко пари.
Единственият смисъл от икономическите прогнози е, че правят астрологията да изглежда достойна за уважение, казваше Джон Кенет Галбрайт. Икономистите приписват основната вина за свиването на икономиката на САЩ с 1% през първото тримесечие на тази година на суровата зима. Сега, когато полярният вихър го няма, дългоочакваното "отлепяне" на САЩ най-накрая ще стане факт, твърдят те. Такава е непоколебимата самоувереност на хората от бранша. За моите пари по-скоро ще се допитам до звездите. Или ще погледна прогнозата за времето.
Авторите на икономически прогнози все още не са включили в уравнението факта, че икономиката на САЩ се е променила в основата си. Покупателната способност на мнозинството от гражданите на страната не просто не е нараснала от началото на възстановяването преди пет години - в действителност тя е намаляла.
При средни годишни доходи от 53 000 долара средностатистическото американско домакинство е с над 4000 долара или със 7,6% по-бедно в реално изражение, отколкото в началото на рецесията през 2008 година, според Sentier Research.
Икономиката като цяло обаче отдавна надхвърли размера отпреди рецесията.
Виновникът е нарастващото неравенство в доходите и богатството - най-важната икономическа истина на нашето време. Както каза миналата седмица Марк Карни, управителят на Bank of England: "В обществата, на практика без изключение, неравенството в доходите, както между поколенията, така и в самите тях, очевидно се увеличи."
Когато повечето от печалбата от икономическия растеж отива при една малка прослойка от хора с най-високи доходи, то малка част от нея се харчи. Общият растеж непрекъснато е уязвим. Няма нищо загадъчно за работните сили. Нека вземем възстановяването на жилищния пазар в САЩ, което отново забуксува през последните няколко месеца (негативна тенденция, наблюдавана както преди, така и след страховитата зима).
През първите четири месеца на тази година, продажбите на единия процент най-скъпи жилища в САЩ, които струват 1,67 милиона долара или повече - са нараснали с 21%, според брокерската група Redfin. Това повишение идва след увеличението от 35% през 2013 година, водено от шикозния район на залива на Сан Франциско, където цената на най-скъпите къщи започва от 5,35 милиона долара.
В същото време продажбите на останалите 99% от жилищата в САЩ са намалели със 7,6% от началото на годината. Това е нагледно сбито обобщение на американската икономика. Общата стойност на жилищата се е увеличила. Повечето хора обаче не виждат това.
Същото важи и за потреблението в други сфери. Високите технологии преживяват истински бум. Така както и сегменти от основните сектори. Повечето отрасли между тях изпитват сериозни трудности. През първото тримесечие на 2014 година увеличението на приходите на LVMH, конгломерата за луксозни стоки, който включва скъпи марки като Louis Vuitton и Bulgari, се увеличи с 9% в световен мащаб - воден от силните продажби в САЩ. Продажбите на Tiffany, американския производител на бижута, също се повишиха рязко с 9% през първата четвърт на годината, докато американската икономика като цяло се е свила. Компаниите, които разчитат на единия процент на върха, се представят чудесно.
Приходите на веригата супермаркети Walmart междувременно са намалели с 5% през първото тримесечие. Увеличението на приходите на Sears Holding, който някога бе индикатор за състоянието на американския потребител от средната класа, е спаднал с 6,8%. И така нататък.
Само на дъното на пазара, където най-бедните американци са на лов за изгодни сделки, ситуацията е розова като на другия, луксозен край. Продажбите на Discount Tree, водещия търговец на стоки на дребно с отстъпка в САЩ, са скочили със 7,2% през първите три месеца на 2014 г. Има тенденция магазините за намалени стоки да отнемат пазарен дял от по-големите супермаркети, когато времената са тежки. По същия начин нарастването на приходите на Public Storage и Extra Space Storage, двата най-големи оператора в един сектор, който служи като индикатор за икономически беди, е от порядъка на двуцифрено число.
Такива резки отклонения отразяват разнопосочните сигнали от пазарите на активи - акциите продължават да се представят добре, водени от оптимизма за растежа на корпоративните печалби, докато американските държавни облигации са на цени, които изразяват песимизъм на равнище от периода на депресията.
Доходността на американските държавни облигации с падеж след 10 години намаля от 3,04% в началото на годината до само 2,45% миналата седмица - мрачна последица от липсата на изгледи за инфлация в САЩ. На кого трябва да вярваме? На фондовия или на облигационния пазар? Отговорът е и на двата.
Много американски акции ще продължат да се представят добре на основата на ръста на приходите на компаниите от високотехнологичния сектор и продажбите в чужбина. Малко вероятно е обаче растежът на американската икономика като цяло да "отлепи", в резултат на което лихвите по облигациите остават толкова ниски.
Облигационният пазар схвана нещо, което продължава да убягва на много икономисти. Ние живеем в един разнопосочен свят.
Основната история обаче е проста. Средната класа в САЩ продължава да се изпразва от съдържание, въпреки че икономиката продължава да расте. Подемът на втората обаче е ограничен от кризата на първата. Ако средната класа не започне да регистрира сериозен ръст на своите доходи, ние ще бъдем хванати в капана на онова, което досадно бива наричано "новата нормалност".
Нито Демократическата, нито Републиканската партия - подобно на повечето партии в Европа - изглежда имат отговор. Президентът на САЩ Барак Обама настоява за по-висока минимална работна заплата, която несъмнено ще помогне на най-бедните слоеве от трудовата сила в страната. Тя обаче няма да допринесе с нищо за оправянето на основния проблем. А републиканците продължават да отстояват тезата за понижаване на данъците на създателите на богатство. Обратната страна на една и съща монета. Спор, който доведе до безизходица.
И за двете водещи партии в САЩ може да е поучително да погледнат на север, към Канада, която понесе с твърдост най-суровата си зима от 20 години.
Канадската икономика нарасна с 1,2% през първото тримесечие на годината, в противовес на свиването на американската с 1%. Канада "случайно" има по-силна средна класа.
Разочароващото икономическо възстановяване на САЩ далеч не опира само до времето.
mediapool.bg