Държавните зърнени сделки - с пари от ядрен заем

Когато на 9 март правителството решава едновременно, че "Националната електрическа компания" (НЕК) трябва да върне предсрочно 1.176 млрд. лв., дадени й назаем от бюджета за дълговете по АЕЦ "Белене", и че държавата ще изкупува през фирмата си "Сортови семена - Елит" пшеница, царевица и слънчоглед за 1.1 млрд. лв., двете фирми са силно изненадани.

НЕК, защото изобщо не е знаела за подготвеното решение на Министерския съвет и защото реално не разполага със станалата свектавично изискуема огромна сума, която и без това не знаеше откъде ще вземе в края на 2023 г., а какво остава година и девет месеца по-рано.

"Сортови семена - Елит" - защото не разполага с капацитета да извърши сделките по закупуването и да контролира съхранението на огромните количества зърно, които всъщност се очаква да бъдат купени именно с парите от НЕК.

Оставка подаде шефката на дружеството, което е под шапката на земеделското министерство и работи от години на загуба с трима шефове и 5 души персонал. Росица Въчева каза, че преди месеци е предложила ликвидацията на дружеството. И че то няма нито юристи, нито счетоводители, нито технически потенциал, нито складова база за осъществяването на тези сделки. Земеделския министър Иван Иванов окачестви това като саботаж и го свърза с ГЕРБ. В неделя за осъществяването на зърнените сделки бе избрана друга държавна фирма - "Врана" ЕАД, която се занимава с производство на елитни разплодни животни, посевен материал и др. Окончателният избор на това дружество за сделките трябва да бъде потвърден от кабинета тази сряда.

Парите за тях обаче все още ги няма.

"НЕК ЕАД не разполага с пълния размер от средства, които следва да бъдат възстановени на държавния бюджет в изпълнение на решението на Министерския съвет", заявиха от "Българския енергиен холдинг" (БЕХ), потвърждавайки информацията на Mediapool, че въпреки постигната солидна печалба на "Националната електрическа компания" за 2021 г. тя няма да е достатъчна за предсрочното връщане на безлихвения заем, който получи през 2016 г., за да се разплати с руската "Атомстройекспорт" за поръчаното оборудване за АЕЦ "Белене", след като бе осъдена за това пред арбитраж.

Компанията собственик на НЕК обаче не казва колко не достигат на дружеството й, за да се разплати с хазната, а печалбата му за 2021 г. все още не е обявена.

Според финансовия отчет за деветмесечието на 2021 г. НЕК е на печалба от над 278 млн. лв., докато година по-рано положителният резултат е бил само 596 хил. лв. Реално обаче последните три месеца на миналата година бяха белязани от рекордно високи цени на електроенергията на българската борса и вероятно дружеството е увеличило значително приходите и печалбата си. Въпреки това средствата не достигат за връщането накуп на 1.176 млрд. лв.

Затова се предвижда БЕХ да осигури липсващите пари, но все още се обсъжда как точно да стане това. За момента яснота няма, но от холдинга заявиха за Mediapool, че "традиционно, БЕХ ЕАД в качеството си на финансов холдинг е ангажиран с предоставяне на ликвидна подкрепа за финансиране на дейността на държавните енергийни дружества".

От БЕХ засега отказват да коментират откъзе ще осигурят парите и какви са възможностите за финансовата операция.

Неговата печалба за 2021 г. също все още не е обявена. Според данните за деветмесечието холдингът е бил на печалба от близо 723 млн. лв., която обаче е формирана основно от дивидентите, платени от дъщерните й дружества за управлението им.

Повечето от тези дивиденти обаче бяха иззети от държавата предварително и с тях се плащаха компенсации на бизнеса заради изключително скъпата електроенергия, съгласно политиката на последното служебно правителство на Стефан Янев. Тази политика бе продължена и от редовното на Кирил Петков, което осигури по същия начин - плюс пари от Фонда "Сигурност на електроенергийната система", плащанията за сметките за ток на небитовите потребители и от началото на 2022 г.

По неофициална информация на Mediapool АЕЦ "Козлодуй" ще даде чрез БЕХ заем на НЕК за 350 млн. лв. срещу ниска лихва и достатъчен срок за връщането им. Въпреки предсрочно изисканите от ядрената централа дивиденти от печалбата за 2021 г. още през миналата година, дружеството разполага с достатъчно средства в повече също заради конюнктурата с борсовите цени на тока, осигурила невиждана досега печалба за АЕЦ-а. Подписването на договора за предоставянето на заема от ядрената централа на доставчика на ток обаче трябва да се одобри от енергийния регулатор и от енергийния министър Александър Николов.

Дали, освен тези 350 млн. лв., на НЕК трябва да се осигурят още средства до търсената от бюджета сума от 1.176 млрд. лв. не е ясно, но вероятно пълният й размер ще бъде осигурен до края на март 2022 г., за да може да стартират сделките през Софийската стокова борса за зърното.

Както миналата седмица коментираха запознати пред Mediapool, идеята зърнените сделки да се финансират с парите от НЕК цели избягване на потенциални глоби от ЕК за непозволена държавна помощ и извънредна актуализация на Бюджет 2022. За да се избегне извънредна актуализация на бюджета, извън планираната за средата на тази година, парите за зърното не се дават директно от бюджета, а от една държавна фирма на друга държавна фирма.

Какъв ще е ефектът от подсигуряването на държавата с обявените от агроминистъра 700 000 тона хлебна пшеница, 450 000 тона фуражна пшеница, 500 000 тона царевицата и 325 000 тона слънчоглед, и дали няма да се повишат борсовите цени и финансовият ресурс да не стигне за търсените количества, предстои да се види.

mediapool.bg