Американски университет с интерес за учебен център в "София Тех Парк"

Университетът в американския град Хънтсвил, щата Алабама, проучва възможностите за разкриване у нас на магистърски технически кампус. Това стана ясно по време на среща на заместник-министъра на икономиката Александър Манолев с д-р Дейвид Берковиц, декан на магистърската програма и международно сътрудничество на висшето учебно заведение.

Двамата са разговаряли в "София Тех Парк", а след това гостите са се запознали с материалната база на първия технологичен парк у нас, съобщи Министерството на икономиката.

Идеята на американския университет е работата на кампуса да е съчетана с научно-изследователски център и в него да се обучават предимно чужди студенти.

Подобряването на връзката между образованието и пазара на труда е основен приоритет за екипа на Министерството на икономиката, каза Александър Манолев. Той обясни, че в последните години има растяща нужда на пазара на труда на повече кадри с техническо образование. Секторът на информационните и комуникационните технологии също се развива с бързи темпове, а целта ни е в следващото десетилетие България да бъде иновативен център в региона, каза Манолев.

След посещението си в България американският университет ще направи детайлен анализ за възможностите да се стартира подобна инициатива в нашата страна, каза Дейвид Берковиц. Той обясни, че ако това решение бъде взето, целта ще бъде да се привличат кадри от целия регион.

На този етап "София Тех Парк" е една от разглежданите локации. Начинът му на работа отговаря на една от основните цели на американския университет – да се създават програми, които да подобряват връзката между научните общности и бизнеса и те да реализират съвместни проекти, които не само да са иновативни, но и да се реализират на пазара.

Университетът на Алабама в Хънтсвил е преди всичко с инженерна и научно-изследователска насоченост. В Хънтсвил се намира Центърът за космически полети "Джордж Маршал" -

първата изследователска база на НАСА. Основан е по препоръка на бащата на германската и американска ракетнокосмически науки Вернер фон Браун, който работи в американския град през 60-те години на миналия век.

Именно Вернер фон Браун кани през 1963 г. българския изобретател Петър Петров да работят заедно по проекта на нова ракета към Сатурн, за програмата "Аполо" на НАСА, финансирана от "Боинг" и "Нортроп" (Northrop).

През 1968 г. Петър Петров основава "Кеър Електрикс" (Care Electrics). Използва познанията си от технологичните проекти на НАСА за разработката на първия в света безжичен сърдечен монитор. Година по-късно, като част от екипа на Джон Гърси в "Хамилтън Уоч Къмпани", помага за изобретяването на първия цифров ръчен часовник, наречен "Пулсар" (Pulsar). Моделът се е продавал по онова време за 2100 щатски долара.

През 1975 г. Петров заедно със сина си основава "Ей Ди Ес Инваярънментъл Сървисес" (ADS Environmental Services), производител на компютъризирана апаратура за измерване на замърсявания. Проектът за такава апаратура е бил продиктуван от необходимостта от множество измервания на нивата на различни замърсители във водоемите на големите градове - процес, отнемал много дни и човешки ресурси. Компанията е основана в гаража на Петър Петров с първоначална инвестиция от семейни спестявания 13 000 долара, но по-късно става една от големите в бранша с 50 млн. долара годишен оборот.

Роденият през 1919 г. в село Брестовица световен изобретател Петър Петров умира в американския град Хънтсвил на 27 февруари 2003 г. За работите му в България се знае твърде малко.

Основателят на "Уикипедия"

Джими Уейлс също е роден в Хънтсвил през 1966 г.

mediapool.bg