Новата власт няма как да мине без дълг за милиарди

Новото правителство, което и да е то, неизбежно ще трябва да тегли голям заем на международните пазари тази година, за да финансира дефицита и да осигури пари за големите погашения по дълга през 2022 – 2023 г., смятат редица икономисти.

"Ще е нужно да се издаде дълг. Фискалният резерв, с който разполага правителството, служи за осигуряване на ликвидност за няколко седмици или няколко месеца, а не за да финансира дефицити", коментира пред Mediapool Георги Ангелов, старши икономист в "Отворено общество".

Според него е много по-добре емисията дълг да се пусне на пазара от евентуално ново правителство, което има хоризонт пред себе си, а не от отиващия си кабинет на ГЕРБ. Това може да стане или в началото на лятото, или в ранната есен, по подобие на успешната емисия за близо 5 млрд. лв. от септември 2020 г.

Тази година в бюджета на държавата е заложен дефицит от близо 5 млрд. лв. и той няма как да бъде финансиран без нов дълг, смята Ангелов. По прогнози на финансовото министерство през 2022 и 2023 г. предстоят по-големи погашения по държавния дълг в размер на 2.5-3 млрд. лв. годишно.

"Следващите правителства ще работят в условията на дефицити и ще взимат заеми", твърди и бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов. По думите му това е почти неизбежно, ако се проследят програмите на партиите, избрани да влязат в парламента, които предвиждат повече социални разходи, данъчни облекчения, ръст на парите за образование и отбрана и т. н.

Според закона за бюджета ограничението на новия дълг, който изпълнителната власт може да поеме тази година, е 4.5 млрд. лв. Дали лимитът ще бъде достатъчен за нуждите на бюджета, много зависи от развитието на плана за възстановяване на ЕС, смята Георги Ангелов. Според него, ако плановете на ЕК за старт на разплащанията през есента се реализират навреме, България ще получи аванс от над 10% по плана (към 13%, б. р.), тоест над 1 млрд. лв. Това ще облекчи състоянието на фискалния резерв и може да не се наложи надхвърляне на лимита на новия дълг, което минава през актуализация на бюджета.

И Георги Ангелов, и бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов смятат, че проблем на бюджета в момента не са приходите, а разходите. Именно от ръста в разходите с 25% спрямо първото тримесечие на миналата година се обяснява натрупаният към края на март дефицит от 656 млн. лв.

"Приходната част в бюджета се изпълнява добре. Проблемът, който се заформя с растящия дефицит, не е следствие на неизпълнение на приходи. Бюджетът към март показва добро изпълнение и е малко над данните за миналата година преди кризата. Данъчната част не е проблем и не е извинение за това, което се случва в разходната част, където имаме тенденция за увеличаване на дефицита заради непремерени политически решения", коментира Любомир Дацов пред БНР.

И Ангелов, и Дацов са на мнение, че което и правителство да поеме властта, то няма как овладее заложения дефицит и да го свие значително. "Няма как да се намалят повишените заплати и пенсии, защото това би било самоубийство за всеки политик. По-добре е да се преструктурират капиталовите разходи, така че да носят по-висока ефективност", смята Дацов.

Според Георги Ангелов част от извънредните разходи, свързани с пандемията, ще отпаднат автоматично, когато властите спрат да затварят отделни бизнеси. Става дума например за схемите "Запази ме", подкрепата с оборотен капитал и мярката "60/40" ("80/20").

По-трудно ще бъде орязването на социалните придобивки, като например добавките от 50 лв. за пенсионерите. Затова икономистът смята, че за възрастните хора ще е по-малко болезнено, ако плащанията по 50 лв. бъдат прекратени от 1 юли. Тогава предстои да влезе в сила увеличението на пенсиите и то частично ще компенсира ефекта от премахването на добавката. В бюджета обаче пари за пенсионните добавки бяха заложени до края на март. Впоследствие правителството на Бойко Борисов отпусна резерв и за април, но средства за следващите месеци не са заложени. Разходът за бюджета само по това перо е към 105 млн. лв. на месец.

"Аз очаквам да има актуализация на бюджета при сформиране на ново правителство", коментира още Георги Ангелов.

На същата позиция е президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов, който е и председател на надзорния съвет на НОИ. В интервю за БНР той заяви, че бюджетът ще издържи приблизително до юли.

"С този фонов шум от пандемията, заради който се изисква увеличаване на разходите, ще видим как ще излезе балансът. Бюджетът ще издържи до юни - юли и ще трябва да бъде преразгледан. Това е една от причините да не се отива към нови избори, защото, ако няма парламент, ще имаме проблем", каза Манолов.

И докато дефицитите, дълговете и актуализацията на бюджета са почти сигурни събития в дневния ред на бъдещия финансов министър, централен въпрос, на който ще трябва да отговори бъдещото управление, е дали ще вдига данъци.

Темата ще излезе още през есента най-малкото заради решението, което ще трябва да се вземе за ставката по ДДС.

ГЕРБ миналата година направи поредица от отстъпки, като намали до 9% ДДС за куп стоки и услуги – от ресторантьорството до фитнесите и памперсите. Облекчението обаче е в сила до края на 2021 г. и трябва да се реши дали ще бъде удължено.

Предстои и тежко решение за новата формула на такса смет. Тя трябваше да влезе в сила на 1 януари 2022 г., но в последния момент 44-ото Народно събрание отложи мярката поне с 1-2 години – до "1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението през 2021 г.". Очаква се промяната сериозно да повиши размера на таксата за голяма част от гражданите.

На този фон практически невероятно звучат обещанията на повечето от избраните в новия парламент партии за данъчни отстъпки. Евентуално въвеждане на необлагаем минимум например, би струвало на бюджета над 1.5 млрд. лв. годишно и не е ясно как може да бъде наместено в бюджет със сериозен дефицит.

mediapool.bg