Кламер БГ - Бизнес новини: КЗК не разреши работа по газовата връзка със Сърбия, докато има жалби срещу строителя

КЗК не разреши работа по газовата връзка със Сърбия, докато има жалби срещу строителя

Бизнес

|
Ср, 14 Юли 2021г. 13:52ч.
КЗК не разреши работа по газовата връзка със Сърбия, докато има жалби срещу строителя

КЗК не разреши работа по газовата връзка със Сърбия, докато има жалби срещу строителя

Държавният газов оператор "Булгартрансгаз" не може да започне работата по строежа на газовата връзка със Сърбия с избрания изпълнител "Кенпайп", докато срещу решението има производство по четири жалби от отстранени и класирани по-надолу кандидати за поръчката в размер на близо 144 млн. лв. без ДДС. Отказът за допускане на предварително изпълнение на проекта, докато случаят се разглежда от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), е постановен от КЗК миналата седмица.

От определението става ясно, че жалбите на отстранените "Бонати" и ДЗЗД "Нова газ 2021" и на класираните назад "АйБиЕс-Интергаз", която даде най-ниска ценова оферта, и ДЗЗД "Интернешънъл Газ", са обединени в едно производство. На петия недоволен от развитието на търга – ДЗЗД "Интербел 99", която също не бе допусната до финално отваряне на предложението, жалбата е счетена за неоснователна и има отказ за разглеждане на случая.

ДЗЗД "Кенпайп БГ", в което българският клон на канадската "Кенпайп Индъстрис Интернешънъл" и българското ѝ дружество "Кенпайп Индъстрис Интернешънъл България" държат съответно 5 и 95 на сто, бе избрано в началото на юни да строи 62-километровия български участък от общо 170 км трасе от София до Калотина и Ниш. Първото място му осигури техническото предложение, докато цената от 136.8 млн. лв. без ДДС бе втора след тази на "АйБиЕс".

Така се стигна до петте жалби срещу избора на "Кенпайп", четири от които са приети като основателни от КЗК за проверка.

От "АйБиЕс-Интергаз", която с цена от 129.8 млн. лв. без ДДС остана трета, твърдят, че тяхната оферта не е оценена правилно, тъй като не е била приложена както трябва методиката за оценката на предложенията.

Според ДЗЗД "Интернешънъл Газ" на българската "Главболгарстрой" при избора на "Кенпайп" не е ясно мотивирано защо техническото предложение на конкурента им е оценено с максималния брой точки. Не е посочено и как техническият проект ще се отрази върху околната среда, претендира загубилият кандидат.

Отстранената ДЗЗД "Нова газ 2021", в която водещ участник е свързваната с Христо Ковачки "Атоменергоремонт", смята, че това е станало неправилно. Според жалбата фирмата не е допусната заради нередовно подписване на внесени електронни документи с квалифициран електронен подпис, което не било правилно. "Нова газ 2021" твърди, че именно избраната "Кенпайп" и конкурентите "АйБиЕс" и "Интернешънъл Газ" е трябвало да бъдат отстранени от надпреварата, тъй като ползват едни и същи експерти в екипите си. Освен това не покривали поставените от "Булгартрансгаз" (БТГ) изисквания за лично състояние и несъответствие на техническите им предложения за газовата връзка.

Италианската "Бонати" пък претендира, че е недействително споразумението за създаването на гражданското дружество ДЗЗД "Кенпайп БГ", както и на ДЗЗД "ЧИС Газ – Климатроник", чиято ценова оферта обаче надхвърли тавана на обществената поръчка и дружеството остана последно в класацията. "Бонати" смята също така, че трима от кандидатите - "Кенпайп", "АйБиЕс" и "Интернешънъл Газ", са предложили нереален срок от един ден за изработването на инвестиционен проект с работни чертежи и и детайли.

"Булгартрансгаз" естествено счита жалбите за неоснователни и иска от КЗК да разреши предварително изпълнение на обществената поръчка с избрания строител. Такова законово право има по принцип, но само когато трябва да се защитят животът или здравето на гражданите, особено важни държавни или обществени интереси, включително такива, свързани с отбраната и сигурността, или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.

Газовият оператор претендира, че забавянето на строежа на газовата връзка със Сърбия ще наруши междуправителствен ангажимент на България и Сърбия за пускане в експлоатация до май 2022 г.. Също така ще бъдат накърнени особено важни държавни и обществени интереси и интеграцията на газопровода в проекта за газовия хъб "Балкан".

Всъщност вероятността да не се спази този срок беше налице още при обявяването на поръчката на 22 януари със срок за подаване на оферти до 22 февруари и обявяване на избраника в началото на юни.

"Булгартрансгаз" иска изпълнителят да пусне в експлоатация тръбата в срок от 300 дни след подписването на договора със строителя и при възможността за обжалване пред КЗК, а после и пред Върховния административен съд, пускането на газопровода следващия май изглежда по-скоро като химера.

Аргументът на "Булгартрансгаз" за неспазване на междуправителствено споразумение издиша. Първо, става въпрос за декларация за пълната подкрепа на изграждането на газовата връзка между България и Сърбия и въвеждането ѝ в експлоатация до май 2022 г., подписана от енергийните министри на двете държави през май 2018 г. Второ, Сърбия едва в края на юни проведе търга за избор на строител на своята част от трасето, която е 109 км.

Затова КЗК отбелязва, че макар предметът на поръчката да е в интерес на държавата и обществото, "Булгартрансгаз" не е предоставил убедителни и неоспорими доказателства, че от забавянето на процедурата ще настъпят вреди за обществото и за сигурността на доставките.

Антимонополната комисия счита, че газовият оператор е трябвало да предвиди разумни срокове за провеждането на поръчката и обжалването й, за да спази задълженията си по декларацията със Сърбия.

Предстои да се види какво ще е решението на КЗК относно законността на избора на "Кенпайп", но независимо дали жалбите бъдат отхвърлени или уважени, втората инстанция – съдът, прави непредвидим срока за старт на строежа на газовата връзка.

mediapool.bg