По-големите правителствени разходи в САЩ днес само ще доведат до по-високи данъци утре.
Спасителният план на Байдън не е точно рецептата, предписана от лекаря. А лекарят в случая е икономистът Джон Мейнард Кейнс.
Страничният ефект от плана на американския президент на стойност 1.9 трилиона долара за подпомагане на националната икономика, пострадала от пандемията от новия коронавирус, ще бъде по-високи данъци.
Приемането на този закон е пряко прилагане на кейнсианската макроикономическа теория. Трактатът на Кейнс от 1936 г. "Обща теория на заетостта, лихвата и парите" обяснява как фискалната политика на правителството може евентуално да стимулира икономическата активност, когато производството и заетостта са на ниско равнище.
Теорията на Кейнс какво да се прави при слаба икономика е ясна: правителството трябва да се намеси, за да повиши търсенето като цяло. Правителството трябва да купува онова, което фирмите произвеждат, така че техните служители да продължат да работят и на свой ред да бъдат потребители.
Кейнс пише своята теория в отговор на икономическите проблеми в началото на 30-те години на миналия век. Съкращенията на работници по света по онова време идват в подкрепа на неговата идея, че трудовите възнаграждения не се коригират спрямо намаляващото търсене.
През някои периоди на рецесия в миналото прогнозите, съдържащи се в теорията на Кейнс, са се сбъдвали. Вместо понижаване на трудовите възнаграждения икономиката е преживявала много съкращения и нарастваща безработица. "Лекарството", предписано от Кейнс, е правителството да харчи повече средства. То обаче не винаги е давало резултат.
В отговор на последната рецесия - от 2008-2009-а - Конгресът на САЩ отпусна големи суми като икономически "стимули". В резултат бюджетният дефицит на страната достигна най-високото си равнище от Втората световна война.
Американската икономика обаче отговори на тези нови правителствени разходи с по-бавен от обичайния растеж. Според службата за икономически анализи към министерството на търговията на САЩ икономиката на страната се е представила под потенциала си от 2009 до 2017 година.
И така, какво би препоръчал лекарят сега?
Кейнс пише, че ако заетостта е близо до естественото си равнище, а инфлацията е ниска, то държавата трябва да харчи по-малко и да намали дълга. Федералното правителство не е имало бюджетен излишък от почти 20 години.
Така че Кейнс не би призовал днес за по-големи разходи. Вероятната последица от новия закон ще е връщане към бавен икономически растеж. Това се дължи на т. нар. от икономистите изтласкващ ефект.
Икономистите от Харвард Робърт Баро и Чарлз Редлик доказаха, че когато правителството увеличава своите разходи, било то като повишава данъците или взима по-големи кредити, това няма ефект върху потреблението на обществото и бизнеса като цяло.
В отговор на новия политически курс домакинствата започват да спестяват повече, очаквайки по-високи данъци.
Държавните разходи препречват пътя на (или изтласкват) частните разходи.
Въпреки че Кейнс е бил прав за своето време, по-голямото кейнсианско харчене днес не е ефективно лекарство, а просто индикатор за по-високи данъци утре.
* б. изд.: Авторът е преподавател по финанси и икономика в Северозападния Назарянски университет в град Нампа, в северозападния щат на САЩ Айдахо.
По БТА
mediapool.bg