България | Пет, 19 Апр 2024г. 20:45ч. | 2 май ще е неучебен в цялата страна
Нещо като "комплексна газова услуга" от Турция за 1 млрд. куб. м годишно до 2036 г. договаря в момента държавният доставчик "Булгаргаз" с турската компания БОТАШ като намеренията са контрактът да се подпише в последните работни дни на 2022 г. Това стана ясно от обясненията на служебния министър на енергетиката Росен Христов пред журналисти по повод анонсираните преди дни от него преговори.
Той обясни, че договорът между тези две компании се предвижда да е за резервиране на капацитет от 1 млрд. куб. м годишно на турските терминали за регазификация на втечнен газ, чийто оператор е БОТАШ, включително транзита на тези количества през преносната мрежа на БОТАШ до нашата граница на връзката от стария Трансбалкански газопровод, по който Русия доставяше през България газ за южната ни съседка до преди пускането в експлоатация на директно свързващия девет държани по дъното на Черно море "Турски поток".
По думите на Христов "Булгаргаз" вече няма проблеми с това да осигури танкери с втечнен газ от големите доставчици, но няма къде да ги разтоварва, след като на гръцкия терминал Ревитуса е голямо състезанието за слотове и има проблем с осигуряване на капацитет. Опитите да договори възможност за доставки на италиански терминали, а чрез суапови сделки да вземе газ от Трансаанадолския газопровод се оказали прекалено сложни и не толкова ефективни. Затова се търси капацитет на турските терминали като възможност за доставка и на предложени количества от участници в търга за втечнен газ през 2023 г. Затова през следващата година се планира да се ползва непълният капацитет от въпросните 1 млрд. куб. м на турските терминали и да е вид проиграване на схемата, а от 2024 до 2036 г. да се ползва пълният капацитет, обясни Христов
"Турция ни предлага изключително голяма гъвкавост и нашата задача ще е само да вкараме танкера в турски води, а те ще го разтоварват където имат възможност в момента. Ако нещо стане на някой терминал те си имат ангажимента да намират къде да го разтоварват", коментира още енергийният министър.
По думите му "Булгаргаз" ще сключва отделни договори с предпочетени от него доставчици, но междувременно с БОТАШ се преговаряло турската компания да включи "Булгаргаз" във вече започнали нейни преговори с американски доставчици, сред които и "Шанийр", и такива от Норвегия за десетгодишни доставки. "Очакваме да получим цената, която ще се даде на Турция, но оферирани към нас. Нещо като обща сделка, каквато трябваше да има съвместно с ЕС. Ние се опитваме да направим това на регионално ниво. Работим и с Румъния, за да обединим количества и да имам по-силна преговорна позиция", каза Росен Христов.
Той заяви, че няма да се подписва споразумение за междусистемна свързаност между мрежите на БОТАШ и "Булгартрансгаз", защото турската компания не иска да се обвързва с такъв договор.
За такова споразумение България настоява от години, но то не се случва, защото това би означавало задължително обявяване на търгове на капацитета от връзката между България и Турция при Странджа-Малкочлар.
"БОТАШ са готови да ни предоставят услугата до нашата граница и това не противоречи на еврорегламентите. Те ще докарат до нашата граница 1 млрд. куб. м и ние си го вземаме и го ползваме. Ако турците искат да продават през тази връзка и да транзитират до други страни, това е друг договор и ние ще им предложим условия за преминаването на суровината. Като влезе този газ в България, ние можем да то продаваме на когото искаме", заяви служебният министър.
Той отхвърли съмненията, че подобна сделка може да отвори вратите за купуване на руски газ като отбеляза, че танкерите, които ще договаря "Булгаргаз" няма да са с руска суровина. По думите му за България е важно, че няма да плаща на руски компании за газ и да финансира войната в Украйна, но е наясно, че няма контрол върху това точно какъв миксиран газ ще получаваме от турската мрежа.
"Още сме в преговори за цената и е трудно сравнението спрямо сегашни доставки. В Ревитуса няма сигурност за слотовете – веднъж са по-ниски, друг път са по-скъпи. В Александруполис пък имаме капитални разходи, защото сме акционер (Булгартрансгаз" държи 20 процента в дружеството, което строи и ще управлява тази терминал- б.а.) и трябва да се оценяват доставките по различни формули", каза Христов.
"За нас сигурността е по-важна, защото основният разход е суровината, но резервираната инфраструктура за доставката е е ключова. Като кажем на доставчиците къде да се разтоварва количеството, те предлагат по-добри цени, отколкото ако кажем, че искаме кораби, но те да ни осигурят слот, което означава, че сме притиснати и цените, които ни се дават вече не са толкова изгодни", допълни още той.
Според него в момента не е изгодно на България да внася по-големи количества азерски газ над договорените дългосрочно 1 млрд. куб. годишно. "За момента Азербайджан не иска да увеличи количествата, а и е ухажвана от всички държави и това им позволява да държат високи цени", обясни той.
По думите му през 2022 г. потреблението на газ в страната ще е под 3 млрд. куб. м заради свитото потребление от индустрията в резултат на високите цени на суровината.
mediapool.bg
