850 лв. минимална заплата мина на първо четене

Новата формула за определяне на минималната работна заплата - като 50% от средната, бе приета на първо четене от пленарна зала в четвъртък. Според изчисленията това означава повишаване на минималното възнаграждение от сегашните 710 лв. на приблизително 850 лв. от Нова година.

Депутатите одобриха предложението на БСП МРЗ за следващата календарна година да се определя до 31 октомври на настоящата година и да бъде в размер не по-малък от 50 на сто от брутната средна заплата за страната за периода от дванайсетте месеца, предхождащи определянето й. Почти идентично предложение бе внесено и от "Продължаваме промяната".

"За" бяха 175 народни представители, трима се въздържаха. Не бе прието предложението срокът между двете четения да е 14 дни, както поиска "Български възход", и в крайна сметка остана срок от седем дни.

Вдигането на минималната заплата е само част от мащабния социален пакет, внесен от левицата. Въпреки че служебното правителство се опита да избегне подобни ходове, като не внесе проектобюджет за догодина, с гласуването си в четвъртък депутатите показаха, че няма да се съобразят с намерението на служебната власт. Това обаче не изключва между първо и второ четене текстовете да претърпят промени.

Според БСП целта на законопроекта е обвързване на размера на минималната работна заплата с референтните стойности по евродирективата за адекватните минимални работни заплати в ЕС в условията на висока инфлация, ниски доходи и непрекъснато растящи разходи на живот.

Георги Гьоков от левицата припомни, че от доста години се работи за механизъм, който да осигури автоматизъм при определянето на минималната работна заплата с отчитане на променящите се условия и без субективни решения. Законопроектът ще гарантира постоянство и предвидимост за гражданите и за бизнеса, и ще отстрани опасността от "замразяване“ за определени периоди на нейния размер, каза Гьоков.

В момента, след удръжките, реалният размер, който се получава, е 549 лева, т.е. – 45 лева над новата линия на бедност, твърдят вносителите.

Лидерът на левицата Корнелия Нинова припомни, че кабинетът "Петков" е увеличил минималната заплата на 710 лева, обвързал е с нея майчинството. БСП настоява тази политика да продължи, защото цените отново растат, доходите са се стопили, бедността е нараснала. "Проблемът, който имаме, се казва служебно правителство", обяви Нинова. На консултациите при президента Радев получихме уверение, че ще извика министрите на социалната политика и на финансите и ще поиска увеличение на минималната заплата. В удължения бюджет няма и стотинка за по-високо минимално трудово възнаграждение, изтъкна председателят на левицата.

Нинова не изключи възможността, при добра аргументация, да подкрепят предложението на "Продължаваме Промяната" (ПП) за шестмесечна база за изчисляване на МРЗ вместо годишна.

"Продължаваме Промяната" ясно казахме от началото, че независимо кой предлага смислените предложения за България, няма да се опитваме да ги присвоим, а ще ги подкрепим", посочи съпредседателят на ПП Кирил Петков. "Отваряме възможността минималното възнаграждение да стане 50 на сто от средната работна заплата в частния сектор за последните шест месеца, това ще бъде около 860 лева", отбеляза той. Асен Василев уточни, че предлагат за база частния сектор, но заплатата да важи за всички в т.ч. и в държавния сектор.

Партия ГЕРБ също подкрепи предложението. "С този законопроект ние не вдигаме минималната работна заплата, а определяме траен механизъм как тя да се изчислява оттук нататък", разясни Деница Сачева от партията на Бойко Борисов. "Ще настояваме за оценка на въздействие между двете четения, но ще подкрепим промените, за да дадем политически знак", посочи тя. От ГЕРБ все пак обърнаха внимание, че трябва да се имат предвид и финансовите възможности на държавата. Трябва да видим и дали това увеличение със 150 лева няма да увеличи сивата икономика, предупреди Сачева.

Аргументът, че увеличаването на минималното трудово възнаграждение ще увеличи дела на сивия сектор би било вярно, ако България беше водач по минимална работна заплата в ЕС, ние сме обаче с най-ниската, отговори й Асен Василев, съпредседател на ПП и финансов министър в кабинета "Петков". Несъстоятелен е аргументът за разширяване на сивия сектор, защото работодателите няма да могат да плащат по-високото възнаграждение - те трябва да подобрят организацията на работата и да въведат повече машини, посъветва Василев. Дългосрочният процес е инвестиция в образование, убеден е бившият финансов министър.

Елисавета Белобрадова от "Демократична България обърна внимание на друг проблем - в България има сегрегация. Не можем да припознаем много голяма част от българските граждани, особено ромите, като достойни да бъдат част от пазара на труда, обясни тя.

ДПС подкрепя промените в Кодекса на труда, увери Севим Али. Той посочи, че около 578 000 души са на границата на бедността, на минимална заплата. По думите му 40 000 от тях са в публичния сектор, като общо това са 22% от всички работещи граждани. ДПС обаче не са съгласи да се записва срокът 31 октомври, защото няма да има гъвкавост, възможност минималната работна заплата да се определя два пъти годишно.

Георги Георгиев от "Възраждане" подчерта необходимостта от механизъм за определяне на минималното трудово възнаграждение, за да има предвидимост. "Ние поддържаме действия в посока увеличение на минималната работна заплата и категорично заставаме зад проекта на БСП", декларира той. От "Възраждане" ще предложат при второто четене на удължения бюджет да бъде намален данък печалба за микро и малкия бизнес. Вдигайки минималната работна заплата, се намесваме в свободното договаряне между два равнопоставени субекта, смята колегата му Николай Дренчев.

mediapool.bg