Шефът на БНБ получи топ рейтинг в световна класация

Управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев, който пое ръководството на институцията през 2015 г. след фалита на КТБ, е получил топ рейтинг в класацията на централните банкери на световноизвестното списание "Глобъл Файненс" (Global Finance) за 2018 г.

През уикенда Радев заедно с министъра на финансите представиха България на годишните срещи на съветите на управителите на Световната банка и Международния валутен фонд в Бали, Индонезия.

Изданието прави рейтинг на това как централните банкери вършат работата си през последните 24 години. Най-високата възможна оценка е "А", а най-ниската – "F". Отчитат се най-вече контролът върху инфлацията, икономическият растеж, стабилността на валутата, управлението на лихвите, но се взимат предвид също решителността на шефовете на централните банки да отстояват независимостта си от политиците, както и уменията им в надзора върху банковия сектор.

През 2018 г. в авторитетната класация влизат 89 шефове на централни банки, от които 14 не са оценени, защото са твърде отскоро на поста, включително новият председател на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл. Той пое поста през февруари тази година, след като предишният президент на ФЕД Джанет Йелън, която бе оценена в класацията на "Глобъл Файненс" с най-високия възможен резултат – "А", напусна поста заради натиск от републикански лобита.

Радев за пръв път е на топ позиция

През 2018 г. Радев за пръв път получава една от най-високите оценки в класацията – "А-". Само 10 гуверньори от анализираните 89 имат оценка, по-висока от тази на Радев, а други 5 също като него получават рейтинг "А-".

За сравнение, оценка "А-" получава също Марк Карни – управител на английската централна банка, а президентът на Европейската централна банка Марио Драги е с оценка "А".

С оценки "B", по-ниски от тези на гуверньора на БНБ, са управителите на централните банки на Чехия, Полша, Унгария, на скандинавските държави, които не са членки на еврозоната, както и на Швейцария. Ръководството на централната банка на Румъния е оценено много слабо – с рейтинг "С", както заради проблемите в банковата система на страната, така и заради позицията на "Глобъл Файненс", че Румъния има нужда от по-затегната парична политика, докато сегашните действия на Букурещ са повече в полза на растежа.

В коментара за България се посочва, че Димитър Радев "не се е отклонил от фокуса си да изчисти българския банков сектор", а Международният валутен фонд редовно хвали провежданите реформи в банковия надзор, които увеличили отговорностите на управителния съвет на БНБ при взимането на надзорните решения. Допреди кризата с КТБ те бяха силно концентрирани в ръцете на подуправителя, ръководещ "Банков надзор", което позволи цялото предишно ръководство на централната банка, начело с Иван Искров, да си измие ръцете за отговорността за източването на КТБ с подуправителите Цветан Гунев и Румен Симеонов. "Глобъл Файненс" посочва още, че основното предизвикателство пред България сега е икономическият растеж да стане устойчив и да се адресира проблемът с неравенството в доходите.

Изданието не коментира факта, че за разлика от повечето централни банки БНБ е разтоварена от отговорността да провежда парична политика, тъй като заради липса на доверие в независимостта на институцията у нас над 20 години функционира валутен борд. Скоро БНБ се очаква да бъде разтоварена частично и от друга своя ключова функция – надзора над големите банки. Заради продължаващото недоверие на европейските лидери и институции в българския банков надзор след фалита на КТБ през лятото на 2018 г. те поискаха от България да се присъедини към Банковия съюз на ЕС като предварително условие за влизане на лева в "чакалнята" на еврозоната ERMII. Ако процесът по присъединяване към Банковия съюз приключи успешно, надзорът на част от трезорите у нас ще премине към Европейската централна банка.

През 2014 г. Искров е оценен с "В-"

България за пръв път получи оценка в авторитетната класация в злополучната 2014 г., когато насред кризата в фалита на КТБ Иван Искров бе оценен с "B-".

Тогава, към октомври 2014 г., коментарът на "Глобъл Файненс" за България беше, че Искров бил поставен "между чука и наковалнята", тъй като БНБ била предложила план за спасяването на проблемната финансова институция, но той не получил политически консенсус. След разсекретяване на стенограмите за КТБ стана ясно, че част от политиците не са се съгласили да се спасява КТБ, защото тя е криминално източена.

Интересното е, че малко преди световната финансова криза, а също и в разгара й, централните топ банкери в света са били оценени по-ниско от Искров през 2014 г. Например още през 2006 г., тоест малко преди кризата, новият шеф на ФЕД Бен Бернанке е оценен с "C", като лошият рейтинг е даден заради нежеланието на Бернанке да продължи с постепенното вдигане на лихвите. В разгара на кризата през 2008 г. Бернанке получава рейтинг "С-", а тогавашният шеф на Европейската централна банка Жан-Пол Трише – "С".

През 2015 г. България не получава оценка в рейтинга, защото новият тогава гуверньор на БНБ Димитър Радев е твърде отскоро на поста. Цитирано е единствено очакването на МВФ Радев да направи БНБ "силна, независима и отчетна".

През 2016 г. Радев е оценен с "В". Заради проведения през същата година мащабен преглед на активите на банковата система у нас, който показа, че в нея няма почти никакви проблеми, оценката на "Глобъл Файненс" бе, че на този етап Радев се вписва в очакването на МВФ за "силна, независима и отчетна" БНБ, независимо че тогава централната банка разпространи минимална публична информация от проверката, а Европейската комисия имаше критики към методологията на провеждането й. И до ден днешен Радев рядко се отчита публично докъде е стигнала реформата в банковия надзор.

През 2017 г. Радев отново е оценен отново с "В".

Централната банка на Русия с висока оценка, на Турция – с критично ниска

В Европа през 2018 г. списанието поставя най-високата оценка – "А", на президента на Европейската централна банка Марио Драги. Изданието изглежда е доволно от намерението на Драги да ограничи до минимум програмата за изкупуване на дългове, като същевременно държи лихвите на исторически ниски нива поне до следващото лято.

Гуверньорката на Руската централна банка Елвира Набулина също получава максималната възможна оценка ("A") заради твърдата си парична политика, намалила инфлацията от 16% през 2015 г. до около 4%.

Най-ниска оценка в Европа получава управителят на централната банка на Турция – "D", заради невъзможността си да овладее инфлацията и спада на лирата, а също и заради зависимостта си от президента Реджеп Ердоган. Оценката обаче е определена през август преди "смелата" стъпка на институцията да вдигне лихвата с 0.625% против волята на Ердоган, посочва "Глобал Файненс".

Като цяло, изданието оценява 2018 г. като годината, в която сериозно се ограничават, а може да се говори дори за край – на програмите за количествени улеснения, чрез които се изсипаха милиарди в икономиките на развитите държави в последните години като противодействие на кризата. Отбелязва се още увеличаващият се проблем с атаките спрямо независимостта на централните банки по света заради надигащата се вълна от популизъм.

mediapool.bg