Чужди инвеститори не се привличат с фабрики за чорапи

Когато потенциален чуждестранен инвеститор се запознава за първи път с една държава, първо пита кой вече е там. Ако види развойни офиси на Jonson Controls (мултинационална компания, занимаваща се с автомобилна електроника, internet of things, умни домове и сгради, б. р.), SAP (немска софтуерна компания) или FESTO (лидер в индустриалната автоматизация), изводите са едни, когато види гръцки и турски цехове за чорапи и чушки – други.

Това пише в анализ на Българската стопанска камара, посветен на възможностите на България при предислокация на производства от Азия към Европа.

Основният извод е, че "България няма с какво да впечатли потенциални инвеститори", които биха избирали между 6 държави от региона (Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Румъния и България), които са основни конкуренти при привличането на производства заради евентуална предислокация на бизнеси от Азия към Европа заради кризата с Covid-19.

"Има сигнали за релокация на производства и е от изключително значение какви предприятия ще привлечем в България и какви ще привлекат останалите страни от разглежданата група. Най-образно казано, кой ще шие маски и кой ще произвежда медицинска техника и лекарства", посочва Веселин Илиев, главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в БСК.

Покрай нарушените вериги на доставки в резултат на коронакризата висши представители от ЕС започнаха да говорят за повишаване на технологичната сигурност на стара Европа и скъсяване на веригите за доставки. Редица български политици и медии разчетоха тези сигнали като шанс България да привлече производства от Азия.

Целта на анализа на БСК е да провери къде се намира България в сравнение с другите 5 държави по отношение на глобалните пазари и възможностите да допринесе за повишаване на технологичната сигурност на Европа.

Въпреки по-ниските стойности на БВП в България делът на заетите в материалното производство не се различава съществено от този в другите 5 държави и средно за ЕС. Но делът на работещите във високо и средно технологичните производства, където се очаква да бъде конкуренцията при бъдещата релокация, значително изостава от този в другите държави, посочва стопанската камара.

Наличието на квалифицирана работна ръка и особено на таланти е един от факторите с голямо влияние. "Разглежданите 6 държави нямат човешкия капацитет да посрещнат мегазаводите, които работят в Азия. България трябва да се фокусира в привличането на по-малки производства, между 100 и 1000 души, в изключителни случаи повече (например завод на "Фолксваген")", пише в анализа.

Според него структурата на българския изнес все още не благоприятства привличането на стратегически високотехнологични инвеститори.

Пътни превозни средства, машини и апарати, и електроника и електротехника формират около и над 50% от износа на Чехия, Унгария, Румъния и Словакия, на Полша – 36%, на България – 22%. България, единствена от 6-те държави, има износ на суровинна стокова група с дял в износа си над 5 процента – горива, мед, зърно.

"България се намира близо до големите европейски производители, а като предимства често се посочват членството ѝ в ЕС, стабилната валута, ниските данъци и евтината работна ръка. Рядко се припомня обаче, че това не е достатъчно. Продължава да има елементарни пропуски, които спъват инвеститорите, особено "на зелено", пише в анализа на БСК.

Според него проблемите са ясни отдавна - липса на е-управление, раздута администрация, недостатъчна приемственост, независимо кое правителство е на власт, правна сигурност, прогнозируема и сигурна бизнес среда, сигурност на капитала, а също и наличие на "усещане" за корупция, срещу което не стои усещане за борба с корупцията.

"Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България и по-малко на местни фирми. Български фирми с глобална конкурентоспособност са тези, които работят основно за чуждите пазари и не са обект на значителна регулаторна тежест, а не тези, които печелят обществени поръчки в България", посочва още стопанската камара.

Според нея технологичното обновление не се случва достатъчно бързо и е опорочено от недостатъчно ефективни инвестиции по оперативните програми, поради което България няма с какво да впечатли потенциалните инвеститори.

Междувременно, износът на България през първото полугодие е спаднал по-малко от очакванията – с 8% спрямо първите шест месеца на 2019 г., обяви Националният статистически институт.

Намалението на износа за ЕС е с 6.6%, а за трети страни – с 10.5%.

Любопитно е, че към края на месец май няма свиване на износа към един от най-големите търговски партньори на България – Германия. Експортът към страната дори расте с 2.7% или около 100 млн. лв. за първите пет месеца на 2020 г. в сравнение с 2019 г.

Вносът на България обаче се е свил повече от износа – с 11.7% през първото полугодие, което говори за свиване на вътрешното потребление.

mediapool.bg