Четвърти граничен пункт между България и Северна Македония ще заработи през 2023 г.

Четвърти граничен пункт "Клепало" между България и Северна Македония до 2023 г., разширяване на ГКПП "Станке Лисичково", завършване на европейския пътен транспортен коридор №8, осигуряване на еврофинансиране на жп връзката София - Скопие и възстановяване на авиолинията между двете столици - това са ключовите проекти, които бяха обсъдени по време на работната група "Инфраструктура, транспорт, свързаност" в рамките на правителствената среща между двете държави.

Част от тях са исторически проекти, чиято реализация се бави десетилетия наред. От влизането на България в ЕС през 2007 г. тези проекти не са били сред приоритетните, а дори и тези, които са били заложени за финансиране се бавят. Сега амбицията е това да се промени. Така твърди всяко българско правителство, което е на власт през последните 30 години.

ГКПП "Клепало" ще заработи през 2023 г.

Стратегическият проект за ГКПП "Клепало" между Струмяни и Берово да бъде готов до 2023 г. Само така ще стане ясно дали работните групи са постигнали успех, каза македонският премиер Димитър Ковачевски.

Този проект е болна тема за Северна Македония, тъй като западната ни съседка построи пътя до границата още преди 20 години, а наскоро дори го рехабилитира.

В същото време от българска страна чак през 2020 г. беше обявена обществена поръчка за проектиране на липсващите 17 км от село Струмяни до границата. Проектът е готов, изработени са два варианта, но все още не е избран кой от тях ще се реализира. Очаква се до края на февруари АПИ да избере трасето, а след това ще започнат екологичните процедури, се казва в съобщение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). В него е посочено, че междувременно е направен превантивен ремонт на приблизително 20 км от третокласния път Струмяни - Раздол.

Строителството на новия граничен пункт ще се финансира с 10.3 млн. евро от

Програмата за трансгранично сътрудничество България - Северна Македония в периода 2021- 2027 г. По нея ще се доизградят и рехабилитират довеждащите пътища до границата от Струмяни и от Берово, е посочено в съобщението на МРРБ.

Вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов и македонските му колеги - министрите на транспорта и съобщенията Благой Бочварски и на местното самоуправление Горан Милевски са се разбрали за ускоряване на работата по този проект. Те участваха в заседанието на работна група "Инфраструктура, транспорт, свързаност" в рамките на правителствената среща между двете държави.

До края на февруари се очаква да бъде проведено първото официално заседание на Смесена експертна комисия за определяне на параметрите за реализацията на проекта.

Пътят е важен, защото ще помогне за развитието на икономическото сътрудничество и на туризма.

Разширение на граничния пункт "Станке Лисичково"

Гроздан Караджов е информирал колегите си, че предстои разширение на граничен пункт "Станке Лисичково" между Благоевград и Делчево. Пълната

модернизация от българска страна включва проектиране и изграждане на нови отделни трасета на пункта, които да поемат увеличения трафик на пътници и превозни средства.

Ще има и нови сгради за изпълнение на граничния и митническия контрол. Така ще се облекчи значително пътуването между двете държави и ще се намали чакането в пикови моменти.

Изместване на пътния коридор №8

По време на срещата е обсъден и друг ключов проект - завършването на Общоевропейския транспортен коридор № 8

от албанското пристанище Дурас през Тирана - Кафтан/Kaфaсан - Скопие - Деве баир - ГКПП "Гюешево" - София - Пловдив до Бургас и Варна. Той осъществява връзката между Адриатическо море и страните от Черноморския регион, Русия и Централна Азия.

Вицепремиерът Караджов е посочил, че пътната инфраструктура по направлението от българска страна е изградена с изключение на автомагистрала "Черно море". Приоритет за българското правителство ще е разширение на трасето между Гюешево и Дупница, което е част от коридор 8. Модернизацията на участъка с дължина 62 км ще осигури по-бърза връзка между автомагистрала "Струма" и границата. Обектът е включен в програмата на АПИ, като предстои обявяване на обществена поръчка за проектиране. Финансирането е планирано в тригодишната бюджетна рамка на пътната агенция.

Това е коренна промяна спрямо първоначално договореното трасе на българска територия, което трябваше да мине от ГКПП "Гюешево" през Кюстендил и Радомир към София.Той беше заложен в т.нар. "библия на Плевнелиев" като скоростен път. За смяната му с направлението от Кюстендил през Дупница и автомагистрала "Рила" се разбра преди дни по време на срещата на Гроздан Караджов с директори от пътната агенция. Тогава стана ясно, че България има ангажимент към ЕС да изгради този коридор до 2030 г.

Министрите обсъдиха и подготовката на Програмата за трансгранично сътрудничество до 2027 г., която предстои да бъде одобрена от Европейската комисия. По нея двете държави ще имат достъп до над 31 млн. евро, с които освен строежът на новия граничен пункт, ще се финансират и проекти в областта на опазването на околната среда, подобряване на регионалната свързаност и насърчаване на икономическия растеж, културата, природното наследство, устойчивия туризъм и сигурността в граничните райони. Средствата за периода 2021 - 2027 г. са почти двойно повече от предишния период. За периода 2014 - 2020 г. по Трансгранично сътрудничество са реализирани 73 проекта за над 18.1 млн. евро.

Еврофинансиране за железопътния коридор №8

За реализацията на железопътния коридор №8 ще се търси европейско финансиране. Министърът на транспорта и съобщенията Николай Събев пое инициатива да организира среща с колегите си от Северна Македония и Албания. Целта е тримата да настояват пред Европейската комисия жп връзката София - Скопие да бъде включена в направлението на транспортен коридор „Западни Балкани“, се казва в съобщение на транспортното министерство. В него е посочено, че Николай Събев и колегата му Благой Бочварски са подписали Меморандум за разбирателство.

Още през 2017 г. правителствата на Бойко Борисов и Зоран Заев подписаха меморандум за разбирателство, чиято цел беше изграждането на железопътната и газова връзки между двете държави. Две години по-късно тогавашният транспортен министър Росен Желязков се изхвърли, че през 2025 г. от София до Скопие ще се стига с влак за по-малко от час. През октомври 2021 г. по времето на служебния кабинет на Стефан Янев транспортните министри на България, Албания и Северна Македония подписаха в София Меморандума за сътрудничество за изграждането на устойчива инфраструктура по протежението на Коридор №8, според който жп линията трябва да е готова през 2030 г.

Възстановяване на авиолинията София – Скопие през март

Редовната линия София – Скопие се възстановява, като първия полет може да се осъществи още през март, съобщиха Събев и Бочварски, според съобщението на транспортното ни министерство.

Двамата са подписали съвместна декларация, в която се изразява желание за установяване на авиолиния между двете държави. Вече има и заявен интерес от авиокомпании. Българската държава ще осигури необходимите разрешения, а от македонската страна са поели ангажимент за преференциални такси, каза министър Събев.

Предвижда се на първия полет да присъстват представители на изпълнителната власт и туроператорски фирми, които да договорят със своите колеги от Скопие бъдещи туристически пакети.

Авиолинията София - Скопие действаше в периода от 2007 г. до 2009 г., но бе закрита поради липса на пътници. Няма яснота дали сега двете държави ще дотират полетите. Не бе съобщено и коя авиокомпания ще ги изпълнява.

Намаляване на цените на роуминга

В рамките на заседанието бе подписана и декларация за намерение за намаляване на цените на едро на роуминга между двете държави. Те трябва да стигнат такива нива, че когато гражданите са в съседната страна, да ползват тарифи като у дома. Това е още един ход за подобрение на мобилността на гражданите, каза транспортният министър Николай Събев.

Това е поредна декларация на добри намерения относно смъкването на цените на роуминга, подписана от транспортните министри на двете страни. На практика обаче разговорите от двете страни на границата остават на неприлично високи цени.

mediapool.bg