Топлофикации искат удвояване на цените си от юли, АЕЦ "Козлодуй" – 15% поскъпване

Какви ще са цените на електрическата и топлинната енергия за битовите потребители от 1 юли е обичайната тема по това време всяка година. Топлофикациите и дружествата по веригата производство-пренос-разпределение-доставка на електроенергия за домакинствата внесоха своите заявления за новите си тарифи в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която сега ще ги анализира и ще направи своите изчисления, преди да вземе решение какви ще са те за едногодишния период след 1 юли 2023 г.

Повечето от публикуваните на сайта на КЕВР заявления са със заличени данни както за предлаганите цени, така и за количествата енергия, която се очаква да се пласират на пазара, и за планираните инвестиции в ремонти и развитие на мрежа. Но от документите на дружествата с реални, а не заличени, цифри, става ясно, че малки топлофикации, свързани с енергийния бос Христо Ковачки, изчисляват удвояване на цените си, че и отгоре. Столичното парно вече обяви, че иска нищожно повишение от 0.22 на сто, докато при пловдивското то е 22 процента.

АЕЦ "Козлодуй", която е основният доставчик на ток за регулирания пазар, освен двете американски електроцентрали, смята, че цената на ядреният ток трябва да се повиши с 15 процента.

Поскъпване от 2.48 на сто пресмята "Националната електрическа компания", която всъщност купува тока от трите електроцентрали и миксиран го продава на крайните снабдители "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-Про". Дали в калкулациите е предвидено исканото от АЕЦ-а повишение, по линия на това, че двете дружества са част от "Българския енергиен холдинг", не е ясно. Цените на ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3", на които НЕК купува, са фиксирани в дългосрочни договори и те вероятно ще балансират исканото от ядрената централа поскъпване. Друг фактор, който вероятно ще се отрази върху балансирането на заявеното от АЕЦ-а повишение на цената, е предлаганото от топлофикациите намаление на преференциалните цени за производство на ток по комбиниран начин. С 200 лв. спад - до 1034 лв., например е заявлението на столичното парно за цената на тока му.

Какво повишение на мрежовите си такси искат държавният "Електроенергиен системен оператор" и частните разпределителни дружества на "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-Про" е заличена поверителна информация в заявленията. Същото се отнася и за данните в исканията на крайните снабдители. Единствено ЕВН обяви пред журналисти в последния ден на срока за депозиране на ценовото заявление, че иска повишение с 1.6 на сто на крайната цена за домакинствата в Югоизточна България.

Крайната дума ще е на КЕВР, която миналата година оряза щенията за поскъпване на тока до средно 3.4 на сто. При парното обаче повишението достигна почти 40 процента, а сегашните заявления на малките топлофикации са още по-страшни.

Освен АЕЦ "Козлодуй" ток за регулирания пазар отново искат да доставят и държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" и въглищните централи на Ковачки – "Бобов дол" и "Марица 3", но техните цени идват космически – над 400 лв./МВтч. Миналата година енергийният регулатор ги отряза от продажби за домакинствата и няма причина да се смята, че сега ще предприеме нещо друго.

Така основно електроенергията за бита ще се осигурява от АЕЦ "Козлодуй", която ще трябва да увеличи дори доставките си, тъй като през февруари 2024 г. приключва дългосрочният договор за купуване на продукцията на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3". Сега определената от регулатора цена на ядрената централа е 60.96 лв./МВтч без ДДС. Предложението на АЕЦ "Козлодуй" е от 1 юли 2023 г. тя да стане 69.77 лв., което е почти 15 на сто ръст. Любопитен момент от заявлението на компанията е, че в сега приключващия регулаторен период отбелязва спад в производството, което се дължи на спирането на няколко пъти на VІ блок заради проблеми с теч на водород и течове от парогенератора. За следващите 12 месеца обаче също се очаква намаление на производството на ядрена енергия, става ясно от заявлението. В същото време централата планира увеличаване на разходите си със 100 млн. лв. Част от тях ще са за извозване до Русия на отработено ядрено гориво.

От заявлението на "Националната електрическа компания" (НЕК) става ясно, че макар да е приключила 2022 г. на печалба от 1.129 млрд. лв. и да е покрила 1.410 млрд. лв. от дълговете си – към бюджета за АЕЦ "Белене", тя остава с борчове за 2.672 млрд. лв. Към тарифния дефицит, който НЕК влачи повече от десетилетие, се е прибавила нова ликвидна дупка от 54 млн. лв. Тя е от това, че компанията купува тока реално на по-висока цена от одобрената й от КЕВР в цената. Така общият ценови дефицит на НЕК е 2.456 млрд. лв., за който така и не се намира начин за компенсиране, независимо от решения на КЕВР за частично такова.

Така НЕК иска от 1 юли 2023 г. да продава на крайните снабдители електроенергията за 83.93 лв./МВтч без ДДС вместо на досегашната от 81.90 лв., което е ръст от 2.48 на сто.

Към него обаче трябва да се прибавят исканите увеличения от мрежовите оператори за таксите достъп, пренос и разпределение, чиито стойности обаче са заличени с ХХХХ в заявленията.

Същото се отнася и за съществена част от исканията на топлофикациите.

В подадените от столичното парно документи се заявява цена от 1 юли от 137.55 лв./МВтч без ДДС. Сегашната е е 137.06 лв.

"Топлофикация Плевен" иска настоящите 96.88 лв./МВтч да се вдигнат на 215.03 лв.

Бургаското парно предлага поскъпване от 94.93 лв. на 199.36 лв./МВтч от 1 юли 2023 г., а дружеството във Враца – от 113.15 лв. за мегаватчас цената да стане 257.70 лв.

mediapool.bg