Съдът обяви, че БНБ незаконно е блокирала с месеци влоговете в КТБ

Българската народна банка (БНБ) абсолютно незаконно е забавила изплащането на гарантираните влогове в КТБ в продължение на повече от три месеца през лятото на 2014 г. Това следва от няколко решения на първа инстанция на Административен съд – София град (АССГ) от юли 2021 г., за които съобщи в четвъртък "Сега". Те подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.

Ощетените граждани са около 255 000 души, колкото по официални данни са вложителите в КТБ с гарантирани влогове към 2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете им изплати към 3.6 млрд. лв., но пет месеца след затварянето на банката.

Според проверка на "Сега" в системата на АССГ само през юли 2021 г. БНБ е осъдена по Закона за отговорност на държавата и общините да плати обезщетения на петима души в общ размер на 17 800 лв. заради причинени имуществени вреди. По случая се водят още десетки дела.

Блокирани незаконно с месеци

КТБ бе затворена и поставена под специален надзор от БНБ на 20 юни 2014 г., но започна изплащането на гарантираните влогове едва на 4 декември същата година.

На 20 юни 2014 г. тогавашното ръководство на КТБ уведоми централната банка, че е спряло всички разплащания и банкови операции. Още същия ден БНБ наложи специален надзор на КТБ и забрани изплащането на всички влогове, а впоследствие и намали лихвите по тях до пазарните. Въпреки това някои по-оправни вложители успяха да си върнат парите чрез цесии и прихващания с кредитополучатели, които впоследствие бяха оспорени като незаконни от синдиците на КТБ.

През лятото на 2014 г. БНБ отказа да вземе решение за стартиране на процедурата по изплащане на гарантираните депозити - такива са влоговете до 100 000 евро (196 000 лв.). Според българския закон тогава изплащането трябваше да започне до 20 дни от отнемането на лиценза на банката, което обаче стана чак на 6 ноември 2014 г.

В същото време към 20 юни 2014 г. у нас действаше Директива 94/19 на ЕС. Според нея съответният гаранционен фонд трябва да започне изплащането на гарантираните депозити в срок от 5 работни дни, след като се установи неналичност на тези влогове. Тъй като директивата има по-висша юридическа сила от българския закон и в този случай е имала директен ефект, БНБ е трябвало да се ръководи от нея. Според решенията на АССГ от юли 2021 г. БНБ е нарушила правото на ЕС, като не е обявила в срок от 5 работни дни след 20 юни (тоест до 27 юни 2014 г.) неналичност на депозитите в КТБ. Изплащането на влоговете е трябвало да започне най-късно на 25 юли 2014 г.

От разпространените стенограми за КТБ стана ясно, че БНБ и всички отговорни политици още през юни-юли 2014 г. са знаели, че банката е източена криминално и няма никакви шансове за спасяването ѝ. Въпреки това през лятото на 2014 г. централната банка реши да държи КТБ в изкуствена агония до 6 ноември 2014 г., когато бе взет лицензът ѝ. Изплащането на депозитите започна чак на 4 декември 2014 г. Въпреки че БНБ установи отрицателния капитал на КТБ чак на 6 ноември, Софийският апелативен съд впоследствие се произнесе, че той е бил налице още на 20 юни, поради което от тази дата бе изместена и датата на несъстоятелността.

През лятото на 2014 г. единствено омбудсманът Константин Пенчев и отделни журналисти алармираха, че блокирането на влоговете в КТБ с месеци е незаконно, докато властите и финансовите "експерти" обясняваха, че това е в реда на нещата.

Пълната блокада не бе отменена дори след писма от Европейската комисия и Европейския банков орган, които официално предупреждаваха българските власти, че действията им са незаконни.

Банките осигуряваха пари само за "свои хора"

През лятото на 2014 г. БНБ бе зарината от писма на вложители в КТБ, които се оплакваха, че имат нужда от гарантираните си влогове за лечение, но централната банка остана непреклонна. Години по-късно банкери признаха как специални клиенти, включително бивши високопоставени служители на БНБ, са били уреждани с кредити, обезпечени с гарантираните влогове от КТБ, за да ползват парите си. Тези специални "услуги" обаче са били недостъпни за обикновените хора, на които централната банка отговаряше под шаблон, че нищо не може да направи.

Седем години по-късно АССГ напълно оборва твърденията на БНБ, че не била нанесла вреди на хората, защото по време на петмесечното блокиране на парите те получавали лихви върху тях, макар и значително намалени.

Съдът обяснява, че обезщетението, което се дължи на хората за нанесените вреди, не е лихва, тъй като целта на евродирективата е "не само защита на вложителите, а и стабилност на банковата система, която може да се постигне само ако държавите членки спазват предоставените на вложителите гаранции, въз основа на които да считат депозитите си за защитени". Според българския съд "за вложителите е от съществено значение да имат постоянен достъп до техните спестявания, поради което неосигуряването на достъп до депозитите за срок по-дълъг от установения в директивата води до нарушаване на правата".

Закъснялата справедливост

Огромната част от засегнатите около 255 000 души от незаконните действия на управата на БНБ към онзи момент (Иван Искров, Цветан Гунев, Димитър Костов, Калин Христов, Лена Русенова, Стати Статев, Боряна Пенчева), няма никога да получат справедливост. Давността за завеждането на дела по случая вече изтече.

Така, за повечето от ощетените остава единствено моралната утеха, че Съдът на Европейския съюз в Люксембург, макар и чак през есента на 2018 г., се произнесе с ключово решение в тяхна полза по дело, заведено пред Административен съд – Варна от гражданина Николай Кантарев (чрез адвоката Михаил Екимджиев). От решението се разбра, че блокирането на влоговете в продължение на месеци е било незаконно.

По-конкретно, Съдът на ЕС се произнесе, че не се допуска никакво национално законодателство, според което установяването на наличността на депозитите да зависи от отнемането на банковия лиценз (както гласеше българският закон за гарантиране на влоговете към момента на затварянето на КТБ). Сроковете за спешно изплащане на депозититe са императивни, каза съдът.

Преди произнасянето на СЕС имаше редица решени дела от български първоинстанционни съдилища, които отхвърляха исканията за обезщетение. В едно от тях (номер 7307 от 2017 г. пред АССГ) се казва, че дори и да беше налице бездействие от страна на БНБ, тя нямаше да носи отговорност, защото според чл. 79, ал. 8 от Законът за кредитните институции "БНБ, нейните органи и оправомощените от тях лица не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали умишлено".

В решение №4614 от 9 юли 2021 г. обаче АССГ казва точно обратното – че липсата на умисъл не води автоматично до отсъствие на достатъчно съществено нарушение и БНБ неоснователно се опитва да се измъкне от отговорност за причинените от нея вреди.

"БНБ не може да бъде оправдана за това, че не е приложила норма на правото на ЕС с директен ефект, само защото директивата не е била правилно транспонирана и съответно БНБ не е била изрично определена от българския законодател за "съответния компетентен орган", посочва АССГ.

Бързото изплащане на депозитите не може да се обвързва с несигурностите около производствата по оздравяване и несъстоятелност на финансовата институция, категорични бяха още съдиите в Люксембург. Това напълно опровергава твърденията на българските власти и "експерти" от 2014 г., които обясняваха, че не можело да се платят гарантираните депозити, защото след това КТБ нямало как да бъде спасена.

Другото оправдание на БНБ за незаконните им действия бе, че към онзи момент липсвали достатъчно средства във Фонда за гарантиране на влоговете, за да се платят депозитите. Това аргумент обаче категорично се отхвърля от АССГ в решението от 9 юли 2021 г. Според българския закон обстоятелството, че "длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност".

"Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/18/ЕО, не обвързва по никакъв начин задвижването на компенсационния механизъм с условието схемата да разполага с достатъчно парични средства", посочва съдът.

mediapool.bg