Спорът между България и Румъния за третия Дунав мост остава

Спорът за мястото, на което да се изгради третия мост над река Дунав, между България и Румъния остава. Това се подразбира от пресъобщението на Министерския съвет след проведено в петък в Букурещ съвместното заседание на правителствата на двете страни в петък, в което участваха българският премиер и 11 министри.

България и Румъния подписаха три двустранни документи, с които се споразумяха да задълбочат сътрудничеството си в областта на малките и средни предприятия, на извънредните ситуации и на транспортната свързаност.

Бойко Борисов е поздравил румънския си колега Виорика Данчила за успешното председателство на Съвета на Европейския съюз и за усилията на Румъния в тази сфера.

На свой ред Данчила подчертала доброто сътрудничество на двете страни на европейско ниво и по отношение на Шенген. Посочила и важния момент за ЕС, в рамките на който се дебатира бъдещето на Европа. Според Данчила днешната среща е възможност за Румъния и България да отправят послание за поддържане на обединена Европа, която е по-силна и по-близка до гражданите и за която да е характерна сплотеността.

Румъния е важен партньор за България по пътя за членството ни в Шенген. Страната е първа по входящи туристи за България и заема трета позиция сред експортните ни дестинации в ЕС, въпреки липсата на транспортни връзки.

Транспорт

За съжаление спорът за мястото на третия мост над Дунав продължава повече от десетилетие. Ако при предишните срещи с румънските си колеги Бойко Борисов обясняваше, че северната ни съседка подкрепя съоръжението отново да е между Русе и Гюргево, този път е посочено, че ще се избира между пет локации.

България и Румъния трябва да се споразумеят за една от следните локации: Оряхово - Бекет; Никопол - Турну Мъгуреле; Свищов - Зимнич; Русе - Гюргево и Силистра – Кълъраш, се казва в правителственото съобщение. Това е записано в подписания меморандум за транспортната свързаност между двете страни от министъра на транспорта Росен Желязков и румънския му колега Александру-Разван Кук.

Като минус на варианта мостът отново да е между Русе и Гюргево се посочва, че не е логично на 400 км между Видин и Русе да няма нито едно съоръжение. Това поставяло под риск развитието на тези региони.

По неофициална информация румънците настояват третият мост да бъде между Оряхово и Бекет, за който имало дори частен интерес от инвеститори.

България пък залага на европейското финансиране и твърди, че такова може да бъде получено само за моста между Русе и Гюргево, защото е част от европейски коридор. Сегашният мост при Русе трябва да се ремонтира основно и двете страни ще положат усилия за това, каза Борисов.

До края на миналата година трябваше да бъде създадена съвместна проектна компания, която да определи най-оптималното място. В прессъобщението на българското правителство не се съобщава това да е направено.

Румъния и България са свързани с два моста през река Дунав. Първият между Гюргево и Русе е открит през 1954 г., а вторият между Калафат и Видин - през 2013 г.

С подписания Меморандум за разбирателство двете страни се задължават още да осигуряват ежегодно необходимото финансиране за поддържане на корабоплавателния път на река Дунав в общия участък. За целта се предвижда изменение в действащата Спогодба между България и Румъния за поддържане и подобряване на фарватера, която е подписана през 1955 г.

Румъния може да драгира река Дунав, да я направи по-дълбока, за да могат да се превозват по-тежки товари и да има повече туристи по нея, каза Бойко Борисов по време на съвместната пресконференция.

Малки и средни предприятия

Стокообменът между България и Румъния продължава да се увеличава и достига 4.6 млрд. евро през 2018 г. Това е ръст от близо 7 на сто спрямо година по-рано.

"Отчитаме увеличаване на българския износ с над 10% за изминалата година, но потенциалът за нарастване на обемите в двустранната търговия остава голям в сектори и клъстери за общо излизане на трети пазари като – автомобилна, хранително-вкусовата промишленост, търговия на дребно, строителството, строителни материали, търговия със суровини, текстилната промишленост, както и други сектори от взаимен интерес", посочи министърът на икономиката Емил Караниколов.

Той подписа с румънския министър на бизнес средата, търговията и предприемачеството Щефан-Раду Опря Меморандум за разбирателство в областта на малките и средните предприятия. Целта е да се насърчи потенциала и да се повишат производителността и икономическите резултати в тази сфера.

Насърчаването на малките и средни предприятия е важно за бизнеса от двете страни на Дунав, каза Бойко Борисов.

Документът ще стимулира сътрудничеството между малките и средни предприятия в областта на иновациите и трансфера на технологии в партньорство с университети и научноизследователски институти, както и развитие на този вид предприятия в селските райони чрез запазване на традиционните изкуства, занаятите и туризма, каза Караниколов.

Извънредните ситуации

Министърът на вътрешните работи Младен Маринов и румънският му колега Кармен Дан подписаха Споразумение за сътрудничество в областта на извънредните ситуации.

Документът регламентира сътрудничеството при мащабни извънредни ситуации, природни и причинени от човека бедствия и пожари. В случай на бедствие на територията на една от двете страни, другата може незабавно да изпрати спасителен екип и/или оборудване, материална и хуманитарна помощ. Помощта ще се предоставя след отправяне на искане от засегнатата страна.

Регламентирани са и облекчени процедури за преминаване на границата от спасителните екипи, както и от пострадалото население при мащабни бедствия и необходимост от евакуация на съседна територия. Въвеждат се също облекчения при транзитно преминаване на екипи от едната страна през територията на другата за оказване на помощ на трета страна.

Туризъм

Румъния е първи пазар за входящ туризъм за България, като през миналата година повече от 1.37 милиона са визитите от северната ни съседка у нас. На годишна база нарастването е с близо 21%, отчете министърът на туризма Николина Ангелкова.

Възходящият тренд се запазва и от началото на тази година, като за първите два месеца пътуванията от румънски граждани са повече от 82 хил.

Румъния също е често избирана дестинация за посещения на българите зад граница, каза още Ангелкова. През 2018 г. над 523 хил. български граждани са посетили северната ни съседка, като това е ръст от 8.7% спрямо 2017 г.

По Великден и Гергьовден в Балчик, Албена, Златни пясъци, Св. Св. Константин и Елена и Слънчев бряг традиционно идват много румънски гости и затова е добре шофьорите да използват всички канали за купуване на електронни винетки, призова министърът на регионалното развитие Петя Аврамова. Тя препоръча плащане през интерент като най-бърз и удобен начин.

Над 67 хил. електронни винетки на обща стойност над 2 млн. лв. са продадени на автомобили с румънска регистрация от началото на годината досега. Това нарежда страната на второ място след Турция по ползватели на българската републиканската пътна мрежа от чужбина, каза Аврамова.

До началото на летния сезон ще бъдат ремонтирани пътища, които се използват най-често от румънските туристи. Едно от най-натоварените трасета е второкласният път Варна - Добрич - Кардам, който обхваща потока от туристи към курортите в Добричка, Варненска и Бургаска област. През миналата година от него бяха ремонтирани 30 км, а през тази седмица започват ремонтни дейности на оставащия 12-километров участък, каза Аврамова.

Важен е и пътят Силистра - Добрич - Оброчище, който поема туристическия поток от Дунав мост край Русе и от ГКПП Силистра – Кълъраш. Пътят е в добро експлоатационно състояние с изключение на близо 11-километрова отсечка, която е в ремонт. Предстои завършване на строително-монтажните работи преди Великден, за да не се затруднява трафикът, каза Аврамова.

В момента приключват дейностите по обновяване на хоризонталната маркировка на територията на област Добрич и на първокласния път Дуранкулак - Варна – Бургас, който е един от най-натоварените през летния сезон, защото се използва за връзка с куротните комплекси "Албена" и "Златни пясъци".

Енергетика

България, Румъния и Гърция трябва да се подготвят със своите газови магистрали, за да може да транспортират в различни посоки и по този въпрос имаме пълно разбиране, каза премиерът Бойко Борисов. Той изрази надежда, че през юни ще бъде направена първата копка на интерконектора с Гърция.

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова информира своя румънски колега Антон Антон, че завършването на компресорната станция Подишор на румънска територия, част от междусистемната газова връзка България – Румъния е от ключово значение за постигане на реверсивен поток между двете държави и оптимални условия за функциониране на връзката.

Антон информира, че предстои компресорната станция да бъде пусната в експлоатация през тази година. Тя е част от проекта за развитие на румънската газопреносна система по трасето България – Румъния – Унгария – Австрия (BRUA), който включва изграждане на нови газопроводни участъци с приблизителна дължина 528 км и три нови компресорни станции – Юпа, Бибещи и Подишор.

Петкова информира и за напредъка по изграждането на електропровод 400 kV между Добруджа и Бургас. Проектът е потвърден от ЕК като проект от общ интерес за увеличаване на преносната способност между България и Румъния, известна като коридор "Черно море". Той има статут на обект с национално значение и се изпълнява от Електроенергийния системен оператор. Включен е в 10-годишния план на Асоциацията на европейските преносни оператори ENTSO-E за 2014-2024 г., както и в 10-годишния план за развитие на електропреносната мрежа на ЕСО ЕАД за периода 2015-2024 г.

Западните Балкани

Българският премиер акцентира и върху темата за Западните Балкани. Неслучайно нашата среща ще прерасне в четиристранна, това е добър знак за целите Балкани, заяви премиерът. По-късно днес ще се присъединят премиерът на Гърция и президентът на Сърбия.

Борисов заяви, че се надява занапред и други страни от региона да бъдат присъединявани към проектите, защото те са свързаността на региона и транспортни коридори.

mediapool.bg