Символично правят копка на продължението на магистрала "Хемус"

С месец закъснение и само с една символична първа копка във вторник, 23 април, започва поетапното строителство на магистрала "Хемус" в участъка между пътен възел "Боаза" и разклона за Велико Търново. Това съобщи агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ).

"Стартираме ударно "Хемус". Искам март месец да направим поне три първи копки на магистралата." Това заръча в края на януари премиерът Бойко Борисов.

Проектът ще се изпълнява изцяло със средства от републиканския бюджет от държавното дружество "Автомагистрали". То беше избрано чрез вътрешно възлагане, т.нар. in-house поръчка. Получи от правителството и чек от 1.3 млрд. лв. за строителството на 134-те километра още в края на миналата година.

Символично продължение

Символичната първа копка ще стане на участък от около 2 км в област Ловеч. Това е единственият участък, за който има проведени отчуждителни процедури. Най-вероятно вече е издадено и разрешение за строеж, за да може да започне строителството.

Изпълнението на този обект ще бъде извършено от държавната фирма, която досега няма построен и един километър магистрала. "Автомагистрали" вече купи булдозер, който може да прегази и танк, за да може да изпълни обекта.

Строителният надзор ще се упражнява от "Пътинвест-инженеринг". Компанията спечели обществената поръчка с цена от 58 685 лв. с ДДС.

"Хемус" ще се строи на етапи според техническата готовност

Изграждането на 134-те км от магистралата между пътен възел "Боаза" и разклона за Велико Търново е разделено на шест участъка. Ще се работи според готовността на държавата.

За първите три има изработени работни проекти, но отчужденията и археологическите разкопки по бъдещето трасе все още не са направени. Не са ясни и надзорните фирми, които единствени се избират с обществена поръчка.

Това е причината да не могат да бъдат направени едновременно копки на три - четири места, както заръча премиерът Бойко Борисов, и да се строи ударно.

Трите участъка, за които има проекти, са от пътен възел "Боаза" до пътен възел "Дерманци" (15 км), от там до пътен възел "Каленик" (19 км) и след това до пътен възел "Плевен" (17 км).

Строителството на тези отсечки най-вероятно ще става на принципа на подписаните рамкови споразумения с осем големи български строителни компании в края на ноември 2018 г. Те са с фирмите "ПСТ Груп" ЕАД, "Инфрастроежи" ООД, "Грома холд" ЕООД (новото име на "Агромах"), "ГБС Инфраструктурно строителство" АД, "Геострой" АД, "Инжстройинженеринг" ЕООД, "Галчев инженеринг" ЕООД, "Пътища и мостове" ЕООД. Някои от тях също нямат никакъв опит в изграждането на магистрали, а през последните месеци дори дадоха поводи за обществено недоволство относно качеството на работата си по обекти в София и страната.

За другите три етапа на "Хемус" държавата няма абсолютно никаква готовност. В момента тече тяхното проектиране. По думите на зам.-министъра на регионалното развитие Николай Нанков то трябва да приключи до края на тази година, за да може през пролетта на 2020 г. да започне строителството им.

Това са участъците от пътен възел "Плевен" до пътен възел "Летница" (27 км), от там до разклона за третокласния път Бутово – Павликени (23 км), а след това до разклона за първокласния път Русе – Велико Търново (32 км).

Целта е 134-те км на магистрала "Хемус" да са готови до 2023 г., се казва в съобщението на АПИ. Премиерът Борисов обеща нееднократно магистралата да е готова през 2024 г.

Предсрочен пуск

Преди символичния старт на новото трасе, ще бъде проверен напредъкът при изграждането на отсечката между Ябланица и "Боаза" с дължина от близо 10 км.

Нейното строителство започна в края на март 2018 г. и по график трябва да приключи през март 2020 г.

"Работата по участъка напредва и е напълно реалистично да е готов през есента, около половин година по-рано от предвиденото", се казва в съобщението на АПИ. Борисов също обещаваше това нееднократно.

Този обект се строи от обединение "ХВП Ябланица", в което участват фирмите "Хидрострой", "Водстрой 98" и "Пътстрой Бургас". Те спечелиха договора за близо 10-те км с цената от около 55 млн. лв. без ДДС.

mediapool.bg