Кламер БГ - Бизнес новини: Работодатели искат замразяване на минималната заплата

Работодатели искат замразяване на минималната заплата

Бизнес

|
Вт, 08 Септ 2020г. 15:02ч.
Работодатели искат замразяване на минималната заплата

Работодатели настояват минималната заплата да бъде замразена на сегашното ниво от 610 лева и да не се пристъпва към планираното увеличение с 40 лева от 1 януари 2021 до 650 лева. За това се обяви Асоциацията на индустриалния капитал в България и като мотив изтъква пандемията и свързаната с нея икономическа криза. Според председателят на АИКБ Васил Велев искането не е самоцелно и работодателите не са против хората да получават високи заплати, но това е икономическата логика. Засега няма обща позиция на работодателските организации по въпроса.

"За нас това е икономическата логика. Ние не искаме заплатата да замръзне, искаме хората да получават повече. Но ръстът, който беше направен за тази година - около 10%, беше осъществен при прогноза, че ще имаме над 3-процентен ръст на БВП за 2020 г. Вече е отчетен спад за второто тримесечие от 8,5% спрямо същия период за миналата година. Според Европейската комисия прогнозата за цялата година е за спад от 7.1%. Нещо повече - ЕК смята, че догодина европейската икономика, в това число и българската, няма да се възстанови напълно. През 2020 г. ще слезем на нивото на 2018 – 2017 г. като БВП и продажби на компаниите”, обясни Велев пред Нова телевизия.

Председателят на АИКБ посочи, че в момента се наблюдава ръст на средната работна заплата, но той е "абсолютно механичен", защото при криза се съкращават най-напред нискоквалифицираните работници и тези с лоши трудови навици.

Според Велев най-тежките месеци в икономиката и индустрията са отминали, а в публичните финанси предстоят.

Радосвет Радев: Кризата тепърва предстои

Според председателя на Българската стопанска камара Радосвет Радев началото на кризата тепърва предстои.

"В момента българинът проявява изключителна разсъдливост и свежда потреблението си до нещата, които са най необходими, за да продължи да съществува семейството. Това обаче пък започва да деформира страшно много сектори - строителство, внос на автомобили и така нататък", посочи той, цитиран от БНР.

Според икономиста Любослав Костов от КНСБ искането за замразяване на минималната заплата е неоправдано, включително защото имат политически ангажимент за нарастването й от страна на правителството. "Не мога да разбера в момент, в който новият председател на ЕК говори за методология за изготвяне на обща европейска минимална работна заплата, ние говорим за замразяване на нашата, при положение, че дебатът трябва да е точно обратният”, смята икономистът.

Ваня Григорова: Прехвърлят тежестта върху работниците

Пред БНР Ваня Григорова, икономист и представител на КТ "Подкрепа“, коментира, че кризата и безработицата не са аргумент в посока замразяване на работната заплата, особено на минималната.

"Да, има увеличение на безработицата, но всъщност проблем на бизнеса изобщо не е минималната работна заплата. И това ще го каже почти всеки работодател, с когото се говори лице в лице, а не през работодателските организации…Темата за минималната работна заплата е несъществена, защото тя всъщност е изключително ниска, не се доближава дори до производителността на труда в страната“, каза Григорова.

Според нея работодателите всъщност са притеснени, че, ако се вдигне минималната работна заплата, те трябва да увеличат и другите заплати.

Работодателите настояват работниците да поемат тежестта от кризата, смята Григорова.

"По отношение на производителността на труда на 4 септември, преди няколко дни, бяха публикувани последните данни на НСИ, където се казва, че производителността на едно заето лице всъщност се увеличава. Така че в сравнение с първото тримесечие на тази година имаме ръст с около 2 лв. на отработен час по отношение на създаденото в българската икономика“, каза тя.

И уточни, че когато говорим за производителност на труда би трябвало да проследим колко е добавената стойност от работата на един човек, а не колко е създадено общо в икономиката.

"Причината за разликата в двата показателя е, че реално имаме намаление на броя на заетите, поради което произведеното на човек става повече, отколкото е било в началото на годината“, допълни тя.

mediapool.bg