Приходите от СО2 квоти вече неутрализират скъпия зелен ток

От 2013 години досега предоставените от държавата приходи от продадени спестени парникови газове на европейския пазар са покрили 40.7 на сто от финансовата тежест от преференциалното изкупуване на електроенергията от възобновяеми източници, възлизаща на 5. 5522 млрд. лв. за шестте години. Компенсирането на цените тръгва от едва 4.5 на сто през 2013 г., за да надхвърли 90 процента през 2018 г. За настоящата година пък приходите от въглеродни емисии ще са в повече от необходимото за неутрализиране на ефекта от скъпите тарифи на зеления ток.

Това сочи анализ на Института за енергиен мениджмънт, публикуван в сряда от неправителствената организация. Той е изготвен на база данни от Европейската eнергийна борса, Народното събрание, министерствата на енергетиката и на околната среда, решенията на енергийния регулатор, отчетите на фонд "Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) и др.

Данните сочат, че приходите от СО2 емисии, използвани за намаляване на зелената добавка в цената на електроенергията, варират в широк диапазон – от 40.3 млн. лв. през 2014 до 718.5 млн. лв. през 2018 г. и с още по-висока прогноза от 861.4 млн. лв. през 2019 г.

Впечатляващото нарастване на приходите от емисии по години за периода се обяснява с паралелното благоприятно въздействие през целия разглеждан период на 2 фактора –нарастване на количеството на разпределените за продажба от България емисии (квоти) и повишаване на тръжните цени на Еврапейската енергийна борса. Националната квота се движи постъпателно нагоре като от 7 млн. т през 2013 г. достига до 23.8 млн. т СО2 през 2018 г. Съответно, цената от под 5 евро/т СО2 за 2013 и 2014 г. достига до 21-23 евро/т СО2 за първото тримесечие на 2019 г.

Тенденцията при надпазарните разходи за ВЕИ е различна. Разходите се стабилизират на приблизително едно и също ниво от 2015 г. досега, което се обяснява с приключването на инвестиционния ВЕИ – бум, респективно преустановяването на ръста на производството, както и с въвеждането на ограничения на произведените количества, изкупувани по преференциални цени, посочват от института.

Според неговия анализ, приходите от емисии са оказали най-ниска степен на подкрепа при покриването на надпазарните ВЕИ разходи през 2014 г. Тогава те са едва 40.3 млн. лв. или 4.5% от необходимото. Постепенно този дял нараства, за да достигне до над 90% през 2018 г. Особен интерес представлява 2019 г., която се очаква да стане повратен пункт в наблюдаваните тенденции – прогнозираните от КЕВР приходи от емисии с размер 861.4 млн. лв. се очаква да надхвърлят надпазарните разходи за ВЕИ с 124 млн. лв. Това означава, че приходите от емисии през 2019 г. ще са достатъчни за покриване на цялата финансова тежест, предизвикана от ВЕИ централите с преференциални цени и че те нулират задълженията на обществото в тази им част, коментират експертите на института.

Изчисленията за периода 2013-2019 г. сочат, че получените и използвани за намаляване на зелената добавка приходи от емисии са за 2.2584 млрд. лв. За същия период надпазарните разходи за ВЕИ производителите, дължащи се на преференциалните цени и подлежащи на покриване чрез цената задължение към обществото са 5.5522 млрд. лв. Така 40.7% от финансовата тежест на преференциалните цени на зеления ток са неутрализирани.

Институтът за енергиен мениджмънт също така прави сравнителен анализ на зелената добавка с и без подкрепата на приходите от емисии. Той изчислява два вида зелени добавки - пълна, при която се предполага, че всички надпазарни ВЕИ-разходи се третират като задължения към обществото и са калкулирани в цените, и

нетна зелена добавка, изчислена след намаляване на надпазарните ВЕИ-разходи с приходите от емисии за съответната година.

В анализа изрично се посочва,че изчислените в него две зелени добавки не са идентични с одобряваните от КЕВР както поради вече описаните различия в допусканията, така и поради целта на проучването, която е оценка на изчистеното (при елиминиране на други съпътстващи фактори) влияние на приходите от емисии върху цените.

Например, в началото на периода прогнозите за по-големи приходи от емисии спрямо фактическите са позволили на КЕВР да определя и релативно по-ниски цени задължение към обществото за някои от наблюдаваните години. Впоследствие разликата между фактическите и прогнозни стойности се е трансформирала в тарифен дефицит на НЕК предвид задължението ѝ да изкупува и да заплаща зелената енергия. Поради тази причина, използването на одобрените от регулатора зелени добавки не би позволило коректното изпълнение на поставената цел.

Резултатите, получени при използване на приетия за целите на проучването подход, са показани нагледно в следната графика:

Логично е, че подкрепата от страна на емисиите за редуциране на зелената добавка нараства устойчиво през периода 2013-2018 г. - от 1.21 лв./МВтч през 2014 г. до 21.45 лв./МВтч през 2018 г., когато приходите от емисии вече покриват 90% от пълния размер на добавката. Очаква се през 2019 г. приходите от емисии да са достатъчни за 100-процентовата компенсация на зелената добавка.

На теория, ако всички приходи от емисии се използват ежегодно само за покриване на текущите непазарни разходи за ВЕИ, тогава добавката за текущия регулаторен период би трябвало да бъде нулирана и да остане известен излишък от приходите от емисии, смятат експертите в института. Според тях, тъй като немалка част от натрупания значителен тарифен дефицит на НЕК, заради задължителното изкупуване на зелена енергия, е логично излишъците от приходите от СО2 емисии да бъдат насочени за намаляване на този недостиг н електрическата компания.

За периода 2013 – 2019 г. зелената добавка (среднопретеглена за периода) като част от цената задължение към обществото би била 23.88 лв./МВтч без подкрепа от страна на приходите от емисии. Благодарение на използването на приходите от емисии нейният размер е редуциран и плащанията за зелена добавка от страна на потребителите са сведени до 14.17 лв./МВтч.

При сценарий "Без промени“ през следващите години може да се очаква, че приходите от емисии ще са повече от достатъчни за покриване на всички задължения към ВЕИ производителите с преференциални цени, т.е. те ще позволят да се елиминира изцяло зелената добавка. Остатъкът от тези приходи би могъл да се използва за стабилизиране на НЕК чрез изчистване на зеления тарифен дефицит, който компанията е натрупала досега, посочва се в анализа на Института за енергиен мениджмънт.

От друга страна, в ход е процедура по законови промени, чрез които ще се регламентира пренасочване на 25% от приходите от емисии към енергоинтензивната индустрия. Също така може да се очаква подновяване на процесите по насърчаване на инвестициите във ВЕИ производство на електрическа енергия предвид европейските нисковъглеродни цели до 2030 г. Тези два фактора ще доведат паралелно до редуциране на приходите от емисии, използвани за намаляване на таксата задължение към обществото, от една страна, и до увеличаване на разходите за компенсиране на ВЕИ - производството, от друга, завършва документът.

mediapool.bg